Уикипедия

Земя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Земя}}
{{Планета
| име = Земя
| картинка = The Earth seen from Apollo 17.jpg
| картинка_описание = ''[[Синьото топче]]'': Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на [[Аполо 17]]
| звезда = [[Слънце]]
| епоха = [[J2000]]
| голяма_полуос = 149 597 887 [[km]]<br/>(1,00000011 [[Астрономическа единица|AU]])
| орбитална_обиколка = 0,940 [[тера|T]][[m]]<br/>(6,283 АЕ)
| ексцентрицитет = 0,01671022
| перихелий = 147 098 074 km<br/>(0,9832899 AЕ)
| афелий = 152 097 701 km<br/>(1,0167103 AЕ)
| звездна_година = 365,25696 [[ден|дни]]<br/>(1,0000191 [[Юлианска година|години]])
| синодичен_период = няма
| средна_скорост = 29,783 km/[[секунда|s]]
| макс_скорост = 30,287 km/s
| мин_скорост = 29,291 km/s
| инклинация = 0,00005[[градус (ъгъл)|°]]<br/>(7,25° към екватора на Слънцето)
| дължина_възел = 348,73936°
| параметър_перихелий = 114,20783°
| естествени_спътници = 1 – [[Луна]]<br>(виж също [[3753 Cruithne]])
| екв_диаметър = 12 756,270 km
| полярен_диаметър = 12 713,500 km
| среден_диаметър = 12 745,591 km
| сплеснатост = 0,003352861
| екв_обиколка = 40 075,004 km
| гео_обиколка = 39 940,638 km
| полярна_обиколка = 40 041,455 km
| площ = 510 065 284,702 km²
| обем = 1,0832×10<sup>12</sup> km³
| маса = 5,9736×10<sup>24</sup> kg
| плътност = 5515 [[килограм|kg]]/m³
| екв_гравитация = 9,78 m/s²<ref>{{cite web| url=http://ssd.jpl.nasa.gov/?planet_phys_par| title=Planets and Pluto: Physical Characteristics| publisher=[[НАСА]]| accessdate=24 юли 2013| lang=en}}</ref><br/>(0,997 32 [[земно ускорение|g]])
| втора_косм_скорост = 11,186 km/s
| звезден_ден = 0,997258 [[ден|дни]]<br>(23,934 [[час]]а)
| скорост_въртене = 1674,38 km/h = 465,11 m/s<br/>(на екватора)
| наклон_на_оста = [[градус (ъгъл)|23,439281°]]
| ректасцензия = 0°
| деклинация = 90°
| албедо = 0,367
| температура = мин.: 185 [[келвин|K]]<br>средна: 287 K<br>макс.: 331 K
| атм_налягане = 101 [[кило|k]][[Паскал (единица)|Pa]]
| въглероден_диоксид = 0,038 %
| азот = 78,08 %
| аргон = 0,93 %
| кислород = 20,94 %
| водна_пара = следи
| други_име1 = Символ
| други_данни1 = [[Файл:Earth symbol.svg|22px]]
}}
 
<br />
 
== История ==
.
 
== Физически характеристики ==
{{Основна|Геология}}
 
''Ф''{{Вижте също|Земно ускорение}}
Взета като цяло, Земята по маса се състои от:
<dl><dd>
{| cellspacing="0" cellpadding="0"
|-
| [[желязо]]:
| style="text-align:right;"| 32
|,4
|%
|-
| [[кислород]]:
| style="text-align:right;"| 28
|,2
|%
|-
| [[силиций]]:
| style="text-align:right;"| 17
|,2
|%
|-
| [[магнезий]]:
| style="text-align:right;"| 15
|,9
|%
|-
| [[никел]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,6
|%
|-
| [[калций]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,6
|%
|-
| [[алуминий]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,5
|%
|-
| [[сяра]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,70
|%
|-
| [[натрий]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,25
|%
|-
| [[Титан (елемент)|титан]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,071
|%
|-
| [[калий]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,019
|%
|-
| други елементи:
| style="text-align:right;"| 3
|,53
|%
|}</dd></dl>
 
=== Ядро ===
Средната [[плътност]] на Земята е 5515 [[kg]]/[[метър|m]]³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж [[планетна диференциация]]). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от [[желязо]] (80%), [[никел]] и [[силиций]]. Други тежки елементи като [[олово]] и [[уран (елемент)|уран]] са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората.
 
Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с [[радиус]] около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен [[кристал]]. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с [[Кориолисова сила|ефекта на Кориолис]] пораждат [[магнитно поле|магнитното поле]] на Земята чрез процес, известен като [[теория на динамото]]. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж [[Температура на Кюри]]), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро.
 
По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за [[година]].<ref>Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82</ref>
 
[[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|300px|ляво|
Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни]]
 
=== Мантия ===
{{Основна|Земна мантия}}
[[Земна мантия|Земната мантия]] достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. [[Налягане]]то в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона [[атмосферно налягане|атмосфери]] (140 G[[Паскал (единица)|Pa]]). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да [[Пълзене|пълзят]] в рамките на продължителни периоди от време. [[Конвекция]]та в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на [[Тектоника на плочите|тектоничните плочи]].
 
[[Температура на топене|Температурата на топене]] и [[вискозитет]]ът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. [[Вискозитет]]ът на мантията варира между 10<sup>21</sup> и 10<sup>24</sup> Pa.s, в зависимост от дълбочината.
 
=== Кора ===
{{Основна|Земна кора}}
Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са [[океанска кора]], която се състои от гъсти желязно-магнезиеви [[силикати]]. [[Континентална кора|Континенталната кора]] е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от [[натрий|натриеви]], [[калий|калиеви]] и [[алуминий|алуминиеви]] силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името [[граница на Мохоровичич]]. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите.
 
Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством [[вулкан]]и и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.<ref> {{икона|en}} [http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet], посетен на 22.04.2007 г.</ref>
 
=== Биосфера ===
{{Основна|Биосфера}}
[[Файл:Earth layers model.png|мини|Вътрешна структура на Земята.]]
Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години.
 
Биосферата е разделена на [[биом]]и ([[екосистема|екосистеми]]), съставени от сродни [[растения]] и [[животни]]. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по [[географска ширина]]. Биомите на [[Арктика]] и [[Антарктика]] като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до [[екватор]]а.<ref>{{cite journal| last=Hillebrand| first=Helmut| title=On the Generality of the Latitudinal Gradient| journal=American Naturalist| year=2004| volume=163| issue=2| pages=192 – 211}}</ref>
 
=== Атмосфера ===
{{Основна|Земна атмосфера}}
Земята има сравнително гъста [[атмосфера на Земята|атмосфера]], съставена от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и примеси от други газове като например [[въглероден диоксид]] и [[вода|водна пара]]. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и [[Слънце]]то. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси.
 
Височината, на която се намират атмосферните слоеве [[тропосфера]], [[стратосфера]], [[мезосфера]], [[термосфера]] и [[екзосфера]], варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×10<sup>18</sup> kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята.
 
=== Хидросфера ===
{{Основна|Хидросфера}}
[[Файл:Whole world - land and oceans 12000.jpg|мини|300px|Карта на Земята, съставена от множество сателитни снимки]]
Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref> {{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006}}</ref>
На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност.
 
Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0&nbsp;°C и всичката вода би замръзнала. [[Палеонтология|Палеонтологични]] доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години.
 
На други планети, като [[Венера (планета)|Венера]] например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата [[ултравиолетова радиация]], поради което [[водород]]ът е постоянно [[йон]]изиран и отнасян в междупланетното пространство от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата.
 
Високо в земната стратосфера тънкият слой [[озон]] поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от [[биосфера]]та. [[Земно магнитно поле|Магнитното поле]] на Земята също помага, като блокира голяма част от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] (Виж [[йоносфера]]).
 
[[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята.
 
=== Магнитно поле ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Земя“.