|
[[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята.
=== Магнитно поле ===
{{основна|Земно магнитно поле}}
[[Файл:Dipole field.jpg|мини|200п|Земното магнитно поле е с приблизителна форма на дипол.]]
Земното магнитно поле има приблизителна форма на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси приблизително се намират до географските полюси на планетата. Според магнитната теория полето се създава от външната част на разтопеното ядро, където топлината създава движение на веществата в ядрото и се генерират електрични потоци. От това се създава магнитното поле на Земята. Тези движения в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време, понякога от няколко пъти на милион години. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref>
Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]}}</ref>
== Земята в Слънчевата система ==
[[Файл:Earth-moon.jpg|мини|250px|Изглед на Земята от лунна орбита]]
На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути.
Земната орбита е [[елипса|елиптична]] с [[ексцентрицитет]] 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).<ref>[http://slovari.yandex.ru/art.xml?art=bse/00027/64900.htm Планета Земля] в [[Большая советская энциклопедия|Большой советской энциклопедии]]</ref> С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една [[слънчева година]]). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на [[изток]] за един ден.
Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула.
Ако условно разделим [[Слънчева система|Слънчевата система]] на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без [[Венера (планета)|Венера]]) е по посока обратна на часовниковата стрелка.
Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5°. Този факт е главната причина за наличието на [[сезон]]и, тъй като Северното и Южното [[Полукълба на Земята|полукълбо]] получават различно количество [[Слънчева енергия]] в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо, отколкото разстоянието през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо.
Оста на въртене на Земята е подложена на [[прецесия]] с период от 25 800 години и [[нутация]] с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната.
=== Наблюдение от космоса ===
Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]).
[[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|200px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]]
=== Естествени спътници ===
{{основна|Луна}}
Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Луната се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година.
{| class="wikitable"
|-
!style="background:#efefef"|Име
!style="background:#efefef"|Диаметър (km)
!style="background:#efefef"|Маса (kg)
!style="background:#efefef"|[[Голяма полуос]] (km)
!style="background:#efefef"|Орбитален период
|-
|[[Луна]]
| style="text-align:center;"|3474,8
|7,349×10<sup>22</sup>
| style="text-align:center;"|384 400
|27 дни, 7 часа, 43,7 минути
|}
Лунната гравитация е причината за [[прилив]]ите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части.
Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на [[живот]]а на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът ѝ би се изменял [[хаос|хаотично]] като този на [[Марс (планета)|Марс]]. В случай че земната ос стане [[успоредност|успоредна]] на [[еклиптика]]та, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-[[планетология|планетолози]] считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши [[животни]] и [[растения]].
[[Луна]]та има почти същия [[ъглов диаметър]] като този на [[Слънце]]то поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да [[Лунно затъмнение|затъмни]] Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери:
[[Файл:Earth-Moon.jpg|мини|център|600px|Земята, [[Луна]]та и разстоянието между тях]]
Известни са няколко [[Коорбитални спътници|коорбитални спътника]] на Земята (спътници на Слънцето, с орбити свързани със земната) – [[астероид]]ите [[3753 Круитни]], (54509) 2000 PH<sub>5</sub>, (85770) 1998 UP<sub>1</sub> и 2002 AA<sub>29</sub>.<ref>{{cite news| first=David| last=Whitehouse| title=Earth's little brother found| publisher=BBC News| date=[[21 октомври]], [[2002]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/2347663.stm| accessdate= 31 март 2007}}</ref>
== География ==
{{основна|География}}
[[Файл:Physical world.jpg|мини|333px|Физическа карта на Земята]]
Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km.
=== Екстремални точки (спрямо [[морско равнище|морското равнище]]) ===
* Най-ниска точка на повърхността: [[Мъртво море]] [[1 E2 m|−392]] m
* Най-голяма дълбочина: [[Марианска падина]] в [[Тихи океан|Тихия океан]] [[1 E4 m|−11 022]] m
* Най-висока точка: [[Еверест]] [[1 E3 m|8848]] m
=== Природни и климатични пояси ===
{{основна|Климат}}
[[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|400п|Климатична карта]]
Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона. [[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]].
== Природа ==
=== Природни ресурси ===
{{основна|Природни ресурси}}
* Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като [[Каменни въглища|въглища]] и [[нефт]], [[природен газ]] и [[метан]]. Човечеството използва тези ресурси за производство на [[енергия]] и като суровина за разнообразни химични продукти.
* Метални руди: те са се формирали под въздействието на [[ерозия]]та и тектоничната активност на Земята.
* Земната [[биосфера]] произвежда много биологични продукти като [[храна]], [[дървета]], [[лекарство|лекарствени средства]], кислород, а също така рециклира много органични отпадъци.
Някои от природните ресурси като [[изкопаеми горива|изкопаемите горива]] не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат [[невъзобновими ресурси|невъзобновяеми]]. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от [[човек|човешката]] [[цивилизация]] е плод на ожесточени дискусии между [[природозащитник|природозащитници]] и [[технократ]]и.
=== Използване на сушата от човека ===
{| class="wikitable"
|-
!Използване на земята
!В проценти
|-
| ''Годна за култивация земя:'' ||style="text-align:right"| 13,13%
|-
| ''Постоянни насаждения:'' ||style="text-align:right"| 4,71%
|-
| ''Пасища:'' ||style="text-align:right"| 26%
|-
| ''Гори:'' ||style="text-align:right"| 32%
|-
| ''Населени места:'' ||style="text-align:right"| 1,5%
|-
| ''Други:'' ||style="text-align:right"| 30%
|}
'''Земя снабдена с напоителни съоръжения:'''
2 481 250 km<sup>2</sup> (по данни от [[1993]] г.)
=== Естествени бедствия ===
Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като [[циклон|тропически циклони]] и [[антициклон]]и, [[ураган]]и (в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]) или [[тайфун]]и (в [[Тихи океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]. Много населени места са също подложени на опасности от [[земетресение|земетресения]], [[свлачище|свлачища]], [[вулкан]]ични изригвания, [[торнадо]]та, пропадания на земна маса, [[наводнение|наводнения]] или [[засушаване|засушавания]].
Много области и територии са обект на [[замърсяване]] на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и [[урбанизация|урбанизиране]]), [[измиране|намаляване]] на [[вид (биология)|видовото]] разнообразие, [[ерозия]] и изчерване на [[почва|почвите]].
Хората са причината и за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], вследствие на емисиите [[въглероден диоксид]]. Това води до промени, като топенето на [[ледник|ледниците]] и [[снежна покривка|снежните покривки]], екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.<ref>{{cite web| author=Staff| date=[[2 февруари]], [[2007]]| url=http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change| title=Evidence is now ‘unequivocal’ that humans are causing global warming – UN report| publisher=United Nations| accessdate=18 март 2008}}</ref>
=== Проблеми на антропогенния фактор ===
В много области на Земята са наблюдава [[пренаселване]], индустриални аварии, които водят до [[замърсяване]] на околната среда, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, [[обезлесяване]], [[запустяване]], загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на [[почва|почвите]] или тяхната пълна или частична [[ерозия]].
В дългосрочен план [[климат]]ът на Земята е подложен на [[глобално затопляне]] поради изпускането на [[парников ефект|парникови газове]] като [[въглероден диоксид]] вследствие на [[промишленост|индустриалната]] активност на човечеството. Друг вид газове като [[фреон]]ите са причинители на частичното разрушаване на [[Озонов слой|озоновия слой]] на атмосферата над [[Арктика]] и [[Антарктика]].
== Човешко население ==
{{основна|Социално-икономическа география|Население на Земята}}
[[Файл:Earth's City Lights by DMSP, 1994-1995 (large).jpg|333px|мини|Земята през нощта – мозайка от сателитни снимки, заснети между [[октомври]] 1994 г. и [[март]] 1995 г.]]
Населението на Земята надхвърля 7 млрд. жители на 31 октомври 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html|title=Various '7 billionth' babies celebrated worldwide|accessdate=6 октомври 2012}}</ref> Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне 9,2 млрд. през 2050 г.<ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm| title=World Population Prospects: The 2006 Revision| publisher=United Nations| accessdate=7 март 2007}}</ref> По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави.
Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 г. се очаква 60% от хората да живеят в градовете.<ref>{{cite web| author=Staff| year=2007| url=http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx| title=Human Population: Fundamentals of Growth: Growth| publisher=Population Reference Bureau| accessdate=31 март 2007}}</ref> Изчислено е, че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е [[пустиня]]<ref>{{cite journal| author=Peel, M. C.; Finlayson, B. L.; McMahon, T. A.| title=Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification| journal=Hydrology and Earth System Sciences Discussions| year=2007| volume=4| pages=439 – 473| url=http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439| accessdate=31 март 2007}}</ref><ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml| title=Themes & Issues| publisher=Secretariat of the Convention on Biological Diversity| accessdate=29 март 2007}}</ref> или друг вид суша, която не е подходяща за живеене.
Най-северното селище в света е [[Алерт]], [[остров]] [[Елсмер]] в [[Канада]],<ref>{{cite web| author=Staff| date=15 август 2006| url=http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp| title=Canadian Forces Station (CFS) Alert| publisher=Information Management Group| accessdate=31 март 2007}}</ref> а най-южното – [[База Амундсен-Скот|базата Амундсен-Скот]] на Южния полюс.
Първият човек, летял в орбита около Земята, е [[Юрий Гагарин]](на 12 април 1961 г.)<ref name=kuhn2006>{{cite book|first1=Betsy|last1=Kuhn|year=2006|title=The race for space: the United States and the Soviet Union compete for the new frontier| page=34| publisher=Twenty-First Century Books| isbn=0-8225-5984-6}}</ref> Общо 487 души за излизали извън земната атмосфера към 30 юли 2010 г., от които [[Списък на лунни астронавти|дванадесет]] са стъпили на Луната.<ref name=ellis2004>{{cite book| first1=Lee| last1=Ellis| year=2004| title=Who's who of NASA Astronauts|publisher=Americana Group Publishing| isbn=0-9667961-4-4}}</ref><ref name=shayler_vis2005>{{cite book| first1=David|last1=Shayler| first2=Bert| last2=Vis| year=2005| title=Russia's Cosmonauts: Inside the Yuri Gagarin Training Center| publisher=Birkhäuser| isbn=0-387-21894-7}}</ref><ref name=wade2008>{{cite web| last1=Wade| first1=Mark| date=30 юни 2008| url=http://www.astronautix.com/articles/aststics.htm|accessdate=23 декември 2008| title=Astronaut Statistics|publisher=Encyclopedia Astronautica}}</ref> В момента [[Международната космическа станция]] е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията е съставен от 6 члена и се сменя на всеки шест месеца.<ref name=nasa_rg_iss2007>{{cite web| date=16 януари 2007| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html| title=Reference Guide to the International Space Station| publisher=NASA| accessdate=6 октомври 2012}}</ref> Хора са се отделечавали максимално на 400 171 km от Земята по време на мисията [[Аполо 13]] през 1970 г.<ref name=cramb2007>{{cite news|first1=Auslan| last1=Cramb| publisher=Telegraph| title=Nasa's Discovery extends space station| date=28 октомври 2007| url=http://www.telegraph.co.uk/earth/earthnews/3311903/Nasas-Discovery-extends-space-station.html| accessdate=6 октомври 2012}}</ref>
'''Възрастова структура на населението на Земята:'''
* ''0 – 14 години:'' 1 819 000 000 (29,9%)
** ''мъже:'' 932 800 000 (15,4%)
** ''жени:'' 886 000 000 (14,6%)
* ''15 – 64 години:'' 3 841 000 000 (63,2%)
** ''мъже:'' 1 942 000 000 (32,0%)
** ''жени:'' 1 898 000 000 (31,2%)
* ''65 и повече години:'' 419 100 000 (6,9%)
** ''мъже:'' 184 100 000 (3,0%)
** ''жени:'' 235 000 000 (3,9%) (по данни от [[2000]] г.)
''' [[Естествен прираст]] на населението:'''
1,14% (по данни от [[2004]] г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден
'''[[Раждаемост]]:'''
22 раждания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден
'''[[Смъртност]]:'''
9 умирания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден
'''[[Съотношение между половете]]:'''
* ''при раждане:'' 1,05 мъже/жени
* ''под 15 години:'' 1,05 мъже/жени
* ''15 – 64 години:'' 1,02 мъже/жени
* ''65 и повече години:'' 0,78 мъже/жени
* ''Общо за населението:'' 1,01 мъже/жени (по данни от [[2000]] г.)
'''[[Детска смъртност]]:'''
54 умирания/1000 живи раждания (по данни от [[2000]] г.)
'''[[Средна продължителност на живота]]'''
* ''общо за населението:'' 64 години
* ''мъже:'' 62 години
* ''жени:'' 65 години (по данни от [[2000]] г.)
'''[[Плодовитост]]:'''
2,8 раждания/жена (по данни от [[2000]] г.)
== Държавно управление ==
| 