Уикипедия

Земя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Земя}}
{{Планета
| име = Земя
| картинка = The Earth seen from Apollo 17.jpg
| картинка_описание = ''[[Синьото топче]]'': Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на [[Аполо 17]]
| звезда = [[Слънце]]
| епоха = [[J2000]]
| голяма_полуос = 149 597 887 [[km]]<br/>(1,00000011 [[Астрономическа единица|AU]])
| орбитална_обиколка = 0,940 [[тера|T]][[m]]<br/>(6,283 АЕ)
| ексцентрицитет = 0,01671022
| перихелий = 147 098 074 km<br/>(0,9832899 AЕ)
| афелий = 152 097 701 km<br/>(1,0167103 AЕ)
| звездна_година = 365,25696 [[ден|дни]]<br/>(1,0000191 [[Юлианска година|години]])
| синодичен_период = няма
| средна_скорост = 29,783 km/[[секунда|s]]
| макс_скорост = 30,287 km/s
| мин_скорост = 29,291 km/s
| инклинация = 0,00005[[градус (ъгъл)|°]]<br/>(7,25° към екватора на Слънцето)
| дължина_възел = 348,73936°
| параметър_перихелий = 114,20783°
| естествени_спътници = 1 – [[Луна]]<br>(виж също [[3753 Cruithne]])
| екв_диаметър = 12 756,270 km
| полярен_диаметър = 12 713,500 km
| среден_диаметър = 12 745,591 km
| сплеснатост = 0,003352861
| екв_обиколка = 40 075,004 km
| гео_обиколка = 39 940,638 km
| полярна_обиколка = 40 041,455 km
| площ = 510 065 284,702 km²
| обем = 1,0832×10<sup>12</sup> km³
| маса = 5,9736×10<sup>24</sup> kg
| плътност = 5515 [[килограм|kg]]/m³
| екв_гравитация = 9,78 m/s²<ref>{{cite web| url=http://ssd.jpl.nasa.gov/?planet_phys_par| title=Planets and Pluto: Physical Characteristics| publisher=[[НАСА]]| accessdate=24 юли 2013| lang=en}}</ref><br/>(0,997 32 [[земно ускорение|g]])
| втора_косм_скорост = 11,186 km/s
| звезден_ден = 0,997258 [[ден|дни]]<br>(23,934 [[час]]а)
| скорост_въртене = 1674,38 km/h = 465,11 m/s<br/>(на екватора)
| наклон_на_оста = [[градус (ъгъл)|23,439281°]]
| ректасцензия = 0°
| деклинация = 90°
| албедо = 0,367
| температура = мин.: 185 [[келвин|K]]<br>средна: 287 K<br>макс.: 331 K
| атм_налягане = 101 [[кило|k]][[Паскал (единица)|Pa]]
| въглероден_диоксид = 0,038 %
| азот = 78,08 %
| аргон = 0,93 %
| кислород = 20,94 %
| водна_пара = следи
| други_име1 = Символ
| други_данни1 = [[Файл:Earth symbol.svg|22px]]
}}
 
'''Земята''' е третата [[планета]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя е най-голямата от [[земеподобна планета|земеподобните планети]] и единствената, на която според [[съвременна наука|съвременните научни схващания]] има [[живот]]. Земята се е образувала преди около [[Възраст на Земята|4,54 милиарда]] [[година|години]] <ref name="age_earth">{{cite book| first=G.B.| last=Dalrymple| year=1991| title=The Age of the Earth| publisher=Stanford University Press| location=California| id=ISBN 0-8047-1569-6}}</ref><ref>{{cite web| last=Newman| first=William L.| date=9 юли 2007| url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html| title=Age of the Earth| publisher=Publications Services, USGS| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite journal| last=Dalrymple| first=G. Brent| title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved| journal=Geological Society, London, Special Publications| year=2001| volume=190| pages=205 – 221| url=http://sp.lyellcollection.org/cgi/content/abstract/190/1/205| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Stassen| first=Chris| date=[[10 септември]], [[2005]]| url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-age-of-earth.html| title=The Age of the Earth| publisher=The TalkOrigins Archive| accessdate=20 септември 2007}}</ref> и скоро след това е придобила единствения си [[естествен спътник]] – [[Луна]]та. От всички [[животни|животински]] видове, които са се развили на Земята, единствено [[човек]]ът (''Homo sapiens'') притежава [[разум]].
 
[[Астрономия|Астрономическият]] символ на Земята е [[окръжност]] с [[кръст]], представляващ един [[меридиан]] и [[екватор]]а.
 
Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години.
 
Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитно поле и твърдо вътрешно ядро.
 
== История ==
{{Основна|История на Земята}}
Според най-разпространената и широко приета теория Земята се е образувала преди четири и половина милиарда години заедно с другите планети от Слънчевата система, която преди това е представлявала газово-прахов облак. Няколко милиона години след формирането си Земята се е сблъскала с една малка [[протопланета]] – [[Тея]]. Този гигантски сблъсък е създал [[Луна]]та – единствения естествен спътник на Земята. Отначало гореща и течна, повърхността на Земята постепенно се е охладила. [[Вода]]та най-вероятно е била пренесена от многобройни [[метеорит]]и и [[комета|комети]]. В тази първична водна среда са се зародили органични молекули и [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]].
 
В течение на повече от три милиарда години животът се е развивал бавно, но неудържимо, променяйки земната среда. Фотосинтезиращите живи същества са обогатили [[атмосфера]]та с [[кислород]] и са се появили [[Многоклетъчно|многоклетъчни организми]]. След възникването на [[гръбначни]]те организми бързо се развиват [[риби]], а от тях – първите [[земноводни]], които се прехвърлят и на сушата. От тези първи организми, дишащи въздух, са се развили [[влечуги]]те, някои от които, известни под името [[динозаври]], са достигнали гигантски размери. Динозаврите са владели планетата стотици милиони години. През това време са се развили първите [[бозайници]]. Сблъсък на Земята с голям астероид е станал причина за масовото измиране на динозаврите. Бозайниците са се оказали по-добре приспособени към новите условия и сега са господстващият клас животни.
 
Няколко десетки милиона години след изчезването на динозаврите, измежду бозайниците в Африка се е появил разредът [[Примати]]. От тях преди няколко десетки хиляди години са възникнали [[човекоподобни]]те и нашият вид – [[човек]]ът (''Homo sapiens'').
 
== Физически характеристики ==
{{Основна|Геология}}
 
=== Форма ===
''Формата на Земята'' се нарича ''[[геоид]]''. Земята е огромно скално [[кълбо]], което се върти в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], Земята и [[Марс (планета)|Марс]]), Земята има най-висока плътност, най-висока [[гравитация]] по повърхността, най-силно [[магнитно поле]], и най-бързо въртене. Тя е планета с активни тектонични плочи.
 
Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.<ref name="ngdc2006">{{cite web| author=Sandwell, D. T.; Smith, W. H. F.| date=26 юли 2006| url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML| title=Exploring the Ocean Basins with Satellite Altimeter Data| publisher=NOAA/NGDC| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</ref>
Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/[[Пи|π]], като [[метър]]ът като мерна единица първоначално е дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от [[екватор]]а до [[Северен полюс|Северния полюс]] през [[Париж]], [[Франция]]. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх [[Еверест]] (8848 m над морското равнище) и [[Марианска падина|Марианската падина]] (11 022 m под [[морско равнище|морското равнище]]). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх [[Чимборасо]] в [[Еквадор]] (6384,4 km).
 
=== Структура ===
{{Вижте също|Земно ускорение}}
Взета като цяло, Земята по маса се състои от:
<dl><dd>
{| cellspacing="0" cellpadding="0"
|-
| [[желязо]]:
| style="text-align:right;"| 32
|,4
|%
|-
| [[кислород]]:
| style="text-align:right;"| 28
|,2
|%
|-
| [[силиций]]:
| style="text-align:right;"| 17
|,2
|%
|-
| [[магнезий]]:
| style="text-align:right;"| 15
|,9
|%
|-
| [[никел]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,6
|%
|-
| [[калций]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,6
|%
|-
| [[алуминий]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,5
|%
|-
| [[сяра]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,70
|%
|-
| [[натрий]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,25
|%
|-
| [[Титан (елемент)|титан]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,071
|%
|-
| [[калий]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,019
|%
|-
| други елементи:
| style="text-align:right;"| 3
|,53
|%
|}</dd></dl>
 
=== Вътрешност ===
{{основна|Вътрешен строеж на Земята}}
Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. (вижте [[Гравитационна свързваща енергия]]) След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето.
 
Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007}}</ref>
 
Слоевете, изграждащи Земята в дълбочина, са следните<ref>{{cite journal| last=Jordan| first=T. H.| title=Structural Geology of the Earth's Interior| journal=Proceedings National Academy of Science| year=1979| volume=76| issue=9| pages=4192 – 4200| url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539| accessdate=24 март 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Robertson| first=Eugene C.| date=[[26 юли]], [[2001]]| url=http://pubs.usgs.gov/gip/interior/| title=The Interior of the Earth| publisher=USGS| accessdate=24 март 2007}}</ref>:
 
{| class="wikitable"
!Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span>
!style="vertical-align:bottom"|Слой
!Плътност,<br><span style="font-size:smaller">g/cm³</span>
|-
|style="text-align:center"|0 – 60
|[[Литосфера]] (варира между 5 и 200 km)
|style="text-align:center"| —
|- style="background:#FEFEFE"
|style="text-align:center"|0 – 35
|... [[Земна кора]] (варира между 5 и 70 km)
|style="text-align:center"| 2,2 – 2,9
|- style="background:#FEFEFE"
|style="text-align:center"|35 – 60
|... Горна част на мантията
|style="text-align:center"| 3,4 – 4,4
|-
|style="text-align:center"|35 – 2890
|[[Земна мантия|Мантия]]
|style="text-align:center"| 3,4 – 5,6
|- style="background:#FEFEFE"
|style="text-align:center"|100 – 700
|... [[Астеносфера]]
|style="text-align:center"| —
|-
|style="text-align:center"|2890 – 5100
|[[Вътрешен строеж на Земята|Външно ядро]]
|style="text-align:center"| 9,9 – 12,2
|-
|style="text-align:center"|5100 – 6378
|[[Вътрешен строеж на Земята|Вътрешно ядро]]
|style="text-align:center"| 12,8 – 13,1
|}
 
=== Ядро ===
Средната [[плътност]] на Земята е 5515 [[kg]]/[[метър|m]]³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж [[планетна диференциация]]). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от [[желязо]] (80%), [[никел]] и [[силиций]]. Други тежки елементи като [[олово]] и [[уран (елемент)|уран]] са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората.
 
Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с [[радиус]] около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен [[кристал]]. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с [[Кориолисова сила|ефекта на Кориолис]] пораждат [[магнитно поле|магнитното поле]] на Земята чрез процес, известен като [[теория на динамото]]. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж [[Температура на Кюри]]), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро.
 
По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за [[година]].<ref>Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82</ref>
 
[[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|300px|ляво|
Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни]]
 
=== Мантия ===
{{Основна|Земна мантия}}
[[Земна мантия|Земната мантия]] достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. [[Налягане]]то в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона [[атмосферно налягане|атмосфери]] (140 G[[Паскал (единица)|Pa]]). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да [[Пълзене|пълзят]] в рамките на продължителни периоди от време. [[Конвекция]]та в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на [[Тектоника на плочите|тектоничните плочи]].
 
[[Температура на топене|Температурата на топене]] и [[вискозитет]]ът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. [[Вискозитет]]ът на мантията варира между 10<sup>21</sup> и 10<sup>24</sup> Pa.s, в зависимост от дълбочината.
 
=== Кора ===
{{Основна|Земна кора}}
Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са [[океанска кора]], която се състои от гъсти желязно-магнезиеви [[силикати]]. [[Континентална кора|Континенталната кора]] е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от [[натрий|натриеви]], [[калий|калиеви]] и [[алуминий|алуминиеви]] силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името [[граница на Мохоровичич]]. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите.
 
Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством [[вулкан]]и и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.<ref> {{икона|en}} [http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet], посетен на 22.04.2007 г.</ref>
 
=== Биосфера ===
{{Основна|Биосфера}}
[[Файл:Earth layers model.png|мини|Вътрешна структура на Земята.]]
Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години.
 
Биосферата е разделена на [[биом]]и ([[екосистема|екосистеми]]), съставени от сродни [[растения]] и [[животни]]. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по [[географска ширина]]. Биомите на [[Арктика]] и [[Антарктика]] като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до [[екватор]]а.<ref>{{cite journal| last=Hillebrand| first=Helmut| title=On the Generality of the Latitudinal Gradient| journal=American Naturalist| year=2004| volume=163| issue=2| pages=192 – 211}}</ref>
 
=== Атмосфера ===
{{Основна|Земна атмосфера}}
Земята има сравнително гъста [[атмосфера на Земята|атмосфера]], съставена от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и примеси от други газове като например [[въглероден диоксид]] и [[вода|водна пара]]. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и [[Слънце]]то. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси.
 
Височината, на която се намират атмосферните слоеве [[тропосфера]], [[стратосфера]], [[мезосфера]], [[термосфера]] и [[екзосфера]], варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×10<sup>18</sup> kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята.
 
=== Хидросфера ===
{{Основна|Хидросфера}}
[[Файл:Whole world - land and oceans 12000.jpg|мини|300px|Карта на Земята, съставена от множество сателитни снимки]]
Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref> {{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006}}</ref>
На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност.
 
Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0&nbsp;°C и всичката вода би замръзнала. [[Палеонтология|Палеонтологични]] доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години.
 
На други планети, като [[Венера (планета)|Венера]] например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата [[ултравиолетова радиация]], поради което [[водород]]ът е постоянно [[йон]]изиран и отнасян в междупланетното пространство от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата.
 
Високо в земната стратосфера тънкият слой [[озон]] поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от [[биосфера]]та. [[Земно магнитно поле|Магнитното поле]] на Земята също помага, като блокира голяма част от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] (Виж [[йоносфера]]).
 
[[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята.
 
== Държавно управление ==
[[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|250п|Залата на общото събрание на ООН]]
Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]].
 
== Представи и описания на Земята ==
Земята е била персонифицирана като [[божество|богиня]]. (виж [[Гея]] и [[Майка Земя]]). Земята е била описвана и като голям космически кораб с животоподдържаща система, нуждаещ се от поддръжка<ref>{{cite book| first=R. Buckminster| last=Fuller| authorlink=Бъкминстър Фулър| year=1963| title=Operating Manual for Spaceship Earth| edition=First edition| publisher=E.P. Dutton & Co.| location=New York| id=ISBN 0-525-47433-1| url=http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html| accessdate=21 април 2007}}</ref> и с [[биосфера]], която формира един цялостен огромен организъм.<ref>{{cite book| first=Джеймс| last=Ловел| authorlink=Джеймс Ловел| year=1979| title=Gaia: A New Look at Life on Earth| edition=First edition| publisher=Oxford University Press| location=Oxford| id=ISBN 0-19-286030-5}}</ref> (вижте ''[[Космическия кораб Земя]]'').
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Земя“.