Земя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/178.121.46.39 |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Земя}}
{{Планета
| име = Земя
| картинка = The Earth seen from Apollo 17.jpg
| картинка_описание = ''[[Синьото топче]]'': Цветна снимка на Земята, направена от астронавтите на [[Аполо 17]]
| звезда = [[Слънце]]
| епоха = [[J2000]]
| голяма_полуос = 149 597 887 [[km]]<br/>(1,00000011 [[Астрономическа единица|AU]])
| орбитална_обиколка = 0,940 [[тера|T]][[m]]<br/>(6,283 АЕ)
| ексцентрицитет = 0,01671022
| перихелий = 147 098 074 km<br/>(0,9832899 AЕ)
| афелий = 152 097 701 km<br/>(1,0167103 AЕ)
| звездна_година = 365,25696 [[ден|дни]]<br/>(1,0000191 [[Юлианска година|години]])
| синодичен_период = няма
| средна_скорост = 29,783 km/[[секунда|s]]
| макс_скорост = 30,287 km/s
| мин_скорост = 29,291 km/s
| инклинация = 0,00005[[градус (ъгъл)|°]]<br/>(7,25° към екватора на Слънцето)
| дължина_възел = 348,73936°
| параметър_перихелий = 114,20783°
| естествени_спътници = 1 – [[Луна]]<br>(виж също [[3753 Cruithne]])
| екв_диаметър = 12 756,270 km
| полярен_диаметър = 12 713,500 km
| среден_диаметър = 12 745,591 km
| сплеснатост = 0,003352861
| екв_обиколка = 40 075,004 km
| гео_обиколка = 39 940,638 km
| полярна_обиколка = 40 041,455 km
| площ = 510 065 284,702 km²
| обем = 1,0832×10<sup>12</sup> km³
| маса = 5,9736×10<sup>24</sup> kg
| плътност = 5515 [[килограм|kg]]/m³
| екв_гравитация = 9,78 m/s²<ref>{{cite web| url=http://ssd.jpl.nasa.gov/?planet_phys_par| title=Planets and Pluto: Physical Characteristics| publisher=[[НАСА]]| accessdate=24 юли 2013| lang=en}}</ref><br/>(0,997 32 [[земно ускорение|g]])
| втора_косм_скорост = 11,186 km/s
| звезден_ден = 0,997258 [[ден|дни]]<br>(23,934 [[час]]а)
| скорост_въртене = 1674,38 km/h = 465,11 m/s<br/>(на екватора)
| наклон_на_оста = [[градус (ъгъл)|23,439281°]]
| ректасцензия = 0°
| деклинация = 90°
| албедо = 0,367
| температура = мин.: 185 [[келвин|K]]<br>средна: 287 K<br>макс.: 331 K
| атм_налягане = 101 [[кило|k]][[Паскал (единица)|Pa]]
| въглероден_диоксид = 0,038 %
| азот = 78,08 %
| аргон = 0,93 %
| кислород = 20,94 %
| водна_пара = следи
| други_име1 = Символ
| други_данни1 = [[Файл:Earth symbol.svg|22px]]
}}
'''Земята''' е третата [[планета]] в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тя е най-голямата от [[земеподобна планета|земеподобните планети]] и единствената, на която според [[съвременна наука|съвременните научни схващания]] има [[живот]]. Земята се е образувала преди около [[Възраст на Земята|4,54 милиарда]] [[година|години]] <ref name="age_earth">{{cite book| first=G.B.| last=Dalrymple| year=1991| title=The Age of the Earth| publisher=Stanford University Press| location=California| id=ISBN 0-8047-1569-6}}</ref><ref>{{cite web| last=Newman| first=William L.| date=9 юли 2007| url=http://pubs.usgs.gov/gip/geotime/age.html| title=Age of the Earth| publisher=Publications Services, USGS| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite journal| last=Dalrymple| first=G. Brent| title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved| journal=Geological Society, London, Special Publications| year=2001| volume=190| pages=205 – 221| url=http://sp.lyellcollection.org/cgi/content/abstract/190/1/205| accessdate=20 септември 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Stassen| first=Chris| date=[[10 септември]], [[2005]]| url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-age-of-earth.html| title=The Age of the Earth| publisher=The TalkOrigins Archive| accessdate=20 септември 2007}}</ref> и скоро след това е придобила единствения си [[естествен спътник]] – [[Луна]]та. От всички [[животни|животински]] видове, които са се развили на Земята, единствено [[човек]]ът (''Homo sapiens'') притежава [[разум]].
[[Астрономия|Астрономическият]] символ на Земята е [[окръжност]] с [[кръст]], представляващ един [[меридиан]] и [[екватор]]а.
Външната обвивка на Земята се състои от няколко твърди участъка, наречени [[тектонски плочи]]. Те извършват бавни движения, които оказват забележимо влияние след милиони години.
Около 71% от повърхността на Земята е покрита от соленоводни океани, а останалото са континентите, островите, реките и езерата. Сред планетите на Слънчевата система единствено Земята притежава течна вода.<ref>Другите планети от Слънчевата система са или прекалено горещи, или прекалено студени, за да запазят вода в течно състояние. В миналото е имало течна вода на Марс.<cite>{{cite news| author=Msnbc| title=Rover reveals Mars was once wet enough for life| publisher=NASA| date=[[2 март]], [[2007]]| url=http://www.msnbc.msn.com/id/4202901/| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite><cite>{{cite news| author=Staff| title=Simulations Show Liquid Water Could Exist on Mars| publisher=University of Arkansas| date=[[7 ноември]], [[2005]]| url=http://dailyheadlines.uark.edu/5717.htm| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</cite></ref><ref>Към 2007 г. е открито водно изпарение само на още една планета извън Слънчевата система и тя е [[газов гигант]] <cite>{{cite journal| last=G. Tinetti et al.| title=Water vapour in the atmosphere of a transiting extrasolar planet| journal=Nature| date=юли 2007| volume=448| pages=169 – 171| url=http://www.nature.com/nature/journal/v448/n7150/abs/nature06002.html}}</cite></ref> Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, пораждащо магнитно поле и твърдо вътрешно ядро.
== История ==
{{Основна|История на Земята}}
Според най-разпространената и широко приета теория Земята се е образувала преди четири и половина милиарда години заедно с другите планети от Слънчевата система, която преди това е представлявала газово-прахов облак. Няколко милиона години след формирането си Земята се е сблъскала с една малка [[протопланета]] – [[Тея]]. Този гигантски сблъсък е създал [[Луна]]та – единствения естествен спътник на Земята. Отначало гореща и течна, повърхността на Земята постепенно се е охладила. [[Вода]]та най-вероятно е била пренесена от многобройни [[метеорит]]и и [[комета|комети]]. В тази първична водна среда са се зародили органични молекули и [[Едноклетъчно|едноклетъчни организми]].
В течение на повече от три милиарда години животът се е развивал бавно, но неудържимо, променяйки земната среда. Фотосинтезиращите живи същества са обогатили [[атмосфера]]та с [[кислород]] и са се появили [[Многоклетъчно|многоклетъчни организми]]. След възникването на [[гръбначни]]те организми бързо се развиват [[риби]], а от тях – първите [[земноводни]], които се прехвърлят и на сушата. От тези първи организми, дишащи въздух, са се развили [[влечуги]]те, някои от които, известни под името [[динозаври]], са достигнали гигантски размери. Динозаврите са владели планетата стотици милиони години. През това време са се развили първите [[бозайници]]. Сблъсък на Земята с голям астероид е станал причина за масовото измиране на динозаврите. Бозайниците са се оказали по-добре приспособени към новите условия и сега са господстващият клас животни.
Няколко десетки милиона години след изчезването на динозаврите, измежду бозайниците в Африка се е появил разредът [[Примати]]. От тях преди няколко десетки хиляди години са възникнали [[човекоподобни]]те и нашият вид – [[човек]]ът (''Homo sapiens'').
== Физически характеристики ==
{{Основна|Геология}}
=== Форма ===
''Формата на Земята'' се нарича ''[[геоид]]''. Земята е огромно скално [[кълбо]], което се върти в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна. Земята е най-голямата от четирите слънчеви планети от земен тип по отношение на размер и маса. От тези четири планети ([[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], Земята и [[Марс (планета)|Марс]]), Земята има най-висока плътност, най-висока [[гравитация]] по повърхността, най-силно [[магнитно поле]], и най-бързо въртене. Тя е планета с активни тектонични плочи.
Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.<ref name="ngdc2006">{{cite web| author=Sandwell, D. T.; Smith, W. H. F.| date=26 юли 2006| url=http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/bathymetry/predicted/explore.HTML| title=Exploring the Ocean Basins with Satellite Altimeter Data| publisher=NOAA/NGDC| accessdate=[[9 март]] [[2008]]}}</ref>
Средният диаметър на планетата е около 12 742 km, което е около 40 000 km/[[Пи|π]], като [[метър]]ът като мерна единица първоначално е дефиниран като 1/10 000 000 от разстоянието от [[екватор]]а до [[Северен полюс|Северния полюс]] през [[Париж]], [[Франция]]. Най-големите точки с отклонения на повърхността на Земята са връх [[Еверест]] (8848 m над морското равнище) и [[Марианска падина|Марианската падина]] (11 022 m под [[морско равнище|морското равнище]]). Поради издуването на Земята към екватора, най-отдалечената от центъра на Земята точка е всъщност връх [[Чимборасо]] в [[Еквадор]] (6384,4 km).
=== Структура ===
{{Вижте също|Земно ускорение}}
Взета като цяло, Земята по маса се състои от:
<dl><dd>
{| cellspacing="0" cellpadding="0"
|-
| [[желязо]]:
| style="text-align:right;"| 32
|,4
|%
|-
| [[кислород]]:
| style="text-align:right;"| 28
|,2
|%
|-
| [[силиций]]:
| style="text-align:right;"| 17
|,2
|%
|-
| [[магнезий]]:
| style="text-align:right;"| 15
|,9
|%
|-
| [[никел]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,6
|%
|-
| [[калций]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,6
|%
|-
| [[алуминий]]:
| style="text-align:right;"| 1
|,5
|%
|-
| [[сяра]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,70
|%
|-
| [[натрий]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,25
|%
|-
| [[Титан (елемент)|титан]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,071
|%
|-
| [[калий]]:
| style="text-align:right;"| 0
|,019
|%
|-
| други елементи:
| style="text-align:right;"| 3
|,53
|%
|}</dd></dl>
=== Вътрешност ===
{{основна|Вътрешен строеж на Земята}}
Във вътрешността на Земята температурата достига до 5270 [[келвин|K]]. Топлината във вътрешността на планетата е била отделена при първоначалното натрупване на материал при формирането ѝ. (вижте [[Гравитационна свързваща енергия]]) След това допълнителна топлина се отделя чрез [[радиация|радиоактивното]] разпадане на елементи като [[уран (елемент)|уран]], [[торий]] и [[калий]]. Топлината от вътрешността на Земята, която достига до повърхността ѝ, е едва 1/20 000 от енергията, получена от Слънцето.
Кората е отделена от мантията от [[Граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]]; дебелината на кората варира от 6 km под океаните, до 30 – 50 km под континентите.<ref>{{cite book| first=Toshiro| last=Tanimoto| editor=Thomas J. Ahrens| year=1995| title=Crustal Structure of the Earth| booktitle=Global Earth Physics: A Handbook of Physical Constants| publisher=American Geophysical Union| location=Washington, DC| id=ISBN 0-87590-851-9| url=http://www.agu.org/reference/gephys/15_tanimoto.pdf| format=PDF| accessdate=2007}}</ref>
Слоевете, изграждащи Земята в дълбочина, са следните<ref>{{cite journal| last=Jordan| first=T. H.| title=Structural Geology of the Earth's Interior| journal=Proceedings National Academy of Science| year=1979| volume=76| issue=9| pages=4192 – 4200| url=http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?artid=411539| accessdate=24 март 2007}}</ref><ref>{{cite web| last=Robertson| first=Eugene C.| date=[[26 юли]], [[2001]]| url=http://pubs.usgs.gov/gip/interior/| title=The Interior of the Earth| publisher=USGS| accessdate=24 март 2007}}</ref>:
{| class="wikitable"
!Дълбочина,<br><span style="font-size:smaller">km</span>
!style="vertical-align:bottom"|Слой
!Плътност,<br><span style="font-size:smaller">g/cm³</span>
|-
|style="text-align:center"|0 – 60
|[[Литосфера]] (варира между 5 и 200 km)
|style="text-align:center"| —
|- style="background:#FEFEFE"
|style="text-align:center"|0 – 35
|... [[Земна кора]] (варира между 5 и 70 km)
|style="text-align:center"| 2,2 – 2,9
|- style="background:#FEFEFE"
|style="text-align:center"|35 – 60
|... Горна част на мантията
|style="text-align:center"| 3,4 – 4,4
|-
|style="text-align:center"|35 – 2890
|[[Земна мантия|Мантия]]
|style="text-align:center"| 3,4 – 5,6
|- style="background:#FEFEFE"
|style="text-align:center"|100 – 700
|... [[Астеносфера]]
|style="text-align:center"| —
|-
|style="text-align:center"|2890 – 5100
|[[Вътрешен строеж на Земята|Външно ядро]]
|style="text-align:center"| 9,9 – 12,2
|-
|style="text-align:center"|5100 – 6378
|[[Вътрешен строеж на Земята|Вътрешно ядро]]
|style="text-align:center"| 12,8 – 13,1
|}
=== Ядро ===
Средната [[плътност]] на Земята е 5515 [[kg]]/[[метър|m]]³, което я прави най-плътната планета в Слънчевата система. Плътността на повърхностния материал е около 3000 kg/m³, което сочи, че вътрешността е богата на тежки елементи. Непосредствено след формирането си преди около 4,54 млрд. години Земята е била почти изцяло разтопена, и в резултат на това под действието на гравитацията тежките елементи са потънали към центъра, докато по-леките са „изплували“ на повърхността. (Виж [[планетна диференциация]]). В резултат на това ядрото се състои почти изцяло от [[желязо]] (80%), [[никел]] и [[силиций]]. Други тежки елементи като [[олово]] и [[уран (елемент)|уран]] са или твърде редки, или имат тенденцията да се свързват химически с леки елементи и по този начин да останат в кората.
Ядрото е разделено на две части – твърдо вътрешно ядро с [[радиус]] около 1250 km и течно външно ядро, което обхваща вътрешното и има радиус около 3500 km. Смята се, че вътрешното ядро е твърдо заради огромното налягане, под което се намира. Някои учени считат, че то може би представлява един гигантски железен [[кристал]]. Външното ядро се състои от течно желязо и течен никел с примеси от леки елементи. Смята се, че конвекцията във външното ядро заедно с [[Кориолисова сила|ефекта на Кориолис]] пораждат [[магнитно поле|магнитното поле]] на Земята чрез процес, известен като [[теория на динамото]]. Вътрешното ядро е твърде горещо, за да задържа постоянно магнитно поле (Виж [[Температура на Кюри]]), но вероятно стабилизира магнитното поле на външното ядро.
По последни данни вътрешното ядро на Земята се върти малко по-бързо от останалата част на планетата – с около 2° за [[година]].<ref>Discovering the Essential Universe (Второ издание) от Neil F. Comins (2001), p. 82</ref>
[[Файл:Earth-crust-cutaway-bulgarian.svg|мини|300px|ляво|
Разрез на Земята от ядрото до екзосферата. Пропорциите не са действителни]]
=== Мантия ===
{{Основна|Земна мантия}}
[[Земна мантия|Земната мантия]] достига до 2890 km дълбочина, което я прави най-дебелият слой в структурата на планетата. [[Налягане]]то в най-дълбоките ѝ части е около 1,4 милиона [[атмосферно налягане|атмосфери]] (140 G[[Паскал (единица)|Pa]]). Тя се състои главно от силикатни скали, относително богати на елементи като желязо и магнезий, в сравнение със земната кора. Макар че мантията е твърда, високите температури в нея правят силикатите достатъчно деформируеми, за да [[Пълзене|пълзят]] в рамките на продължителни периоди от време. [[Конвекция]]та в мантията се проявява на повърхността чрез движенията на [[Тектоника на плочите|тектоничните плочи]].
[[Температура на топене|Температурата на топене]] и [[вискозитет]]ът на веществата зависят от налягането, на което са подложени. Тъй като налягането в мантията нараства в дълбочина, по-ниските части пълзят по-лесно от по-горните пластове, като за това принос имат и разликите по дълбочина в химичния състав. [[Вискозитет]]ът на мантията варира между 10<sup>21</sup> и 10<sup>24</sup> Pa.s, в зависимост от дълбочината.
=== Кора ===
{{Основна|Земна кора}}
Кората е дебела от 6 до 80 km. Най-тънките ѝ части са [[океанска кора]], която се състои от гъсти желязно-магнезиеви [[силикати]]. [[Континентална кора|Континенталната кора]] е по-дебела, по-лека е от океанската и е съставена от [[натрий|натриеви]], [[калий|калиеви]] и [[алуминий|алуминиеви]] силикати. Границата между кората и мантията се проявява като рязка промяна на скоростта на разпространението на сеизмичните вълни – ефект, известен под името [[граница на Мохоровичич]]. Смята се, че най-общо причината за ефекта е промяната на химичния състав на скалите.
Материал от вътрешността на Земята постоянно изригва на повърхността посредством [[вулкан]]и и разломи по дъното на океаните, като става част от кората. По-голямата ѝ част е по-млада от 100 млн. години, но най-старите ѝ части са на 4,4 млрд. години.<ref> {{икона|en}} [http://spaceflightnow.com/news/n0101/14earthwater/ Oldest rock shows Earth was a hospitable young planet], посетен на 22.04.2007 г.</ref>
=== Биосфера ===
{{Основна|Биосфера}}
[[Файл:Earth layers model.png|мини|Вътрешна структура на Земята.]]
Земята е единственото място, където със сигурност се знае, че има [[живот]]. Живите организми на Земята образуват [[биосфера]]та, за която се счита, че е започнала да съществува със зараждането на първите [[организъм|организми]] преди около 3,5 млрд. години.
Биосферата е разделена на [[биом]]и ([[екосистема|екосистеми]]), съставени от сродни [[растения]] и [[животни]]. Сухоземните биоми са разграничени един от друг предимно по [[географска ширина]]. Биомите на [[Арктика]] и [[Антарктика]] като цяло са бедни на растения и животни, докато най-богатите биоми са тези, разположени близо до [[екватор]]а.<ref>{{cite journal| last=Hillebrand| first=Helmut| title=On the Generality of the Latitudinal Gradient| journal=American Naturalist| year=2004| volume=163| issue=2| pages=192 – 211}}</ref>
=== Атмосфера ===
{{Основна|Земна атмосфера}}
Земята има сравнително гъста [[атмосфера на Земята|атмосфера]], съставена от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и примеси от други газове като например [[въглероден диоксид]] и [[вода|водна пара]]. Атмосферата играе ролята на топлинен буфер между Земята и [[Слънце]]то. Газовото съдържание на атмосферата е нестабилно и се поддържа от биосферата. Изобилието на молекулен кислород се поддържа от растенията, които използват слънчевата енергия. Без тях цялото количество кислород с времето би реагирало с елементите на повърхността. Наличието на свободен кислород в атмосферата е доказателство за протичането на жизнени процеси.
Височината, на която се намират атмосферните слоеве [[тропосфера]], [[стратосфера]], [[мезосфера]], [[термосфера]] и [[екзосфера]], варира в зависимост от географската ширина и от сезоните. Общата маса на атмосферата е около 5,1×10<sup>18</sup> kg или около 0,9 милионни части от общата маса на Земята.
=== Хидросфера ===
{{Основна|Хидросфера}}
[[Файл:Whole world - land and oceans 12000.jpg|мини|300px|Карта на Земята, съставена от множество сателитни снимки]]
Земята е единствената планета в [[Слънчева система|Слънчевата система]], на която има [[вода]] в течно агрегатно състояние. Тя покрива 71% от повърхността на Земята (97,5% от водата е солена и 2,5% – сладководна).<ref> {{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Library/Water/ The Water Cycle], посетен на 22.04.2007 г.</ref> Около 67,8% от прясната вода се намира във формата на лед в ледниците.<ref>{{cite web| author=Igor A. Shiklomanov ''et al''| year=1999| url=http://espejo.unesco.org.uy/| title=World Water Resources and their use Beginning of the 21st century" Prepared in the Framework of IHP UNESCO| publisher=State Hydrological Institute, St. Petersburg| accessdate=8 октомври 2006}}</ref>
На земната повърхност в епохата, която живеем сега, са обособени четири [[океан]]а и седем [[континент]]а. Земната [[орбита]], [[вулкан]]ичната дейност, [[гравитация]], [[парников ефект]], [[магнитно поле]] и богата на [[кислород]] [[атмосфера]] заедно създават подходящи условия за съществуването на вода в три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] на земната повърхност.
Земята се намира на такова разстояние от Слънцето, че при отсъствието на естествен парников ефект (създаван главно от водни пари и въглероден диоксид), температурата на повърхността на планетата би била под 0 °C и всичката вода би замръзнала. [[Палеонтология|Палеонтологични]] доказателства сочат, че преди милиарди години е имало период, в който естественият парников ефект на Земята е бил нарушен и океаните са били напълно замръзнали за период от 10 до 100 млн. години.
На други планети, като [[Венера (планета)|Венера]] например, водните пари в атмосферата са разрушени от слънчевата [[ултравиолетова радиация]], поради което [[водород]]ът е постоянно [[йон]]изиран и отнасян в междупланетното пространство от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Този ефект е бавен, но необратим, и с негова помощ учените обясняват липсата на вода на Венера. При отсъствието на водород кислородът реагира с повърхностния материал на планетата.
Високо в земната стратосфера тънкият слой [[озон]] поглъща почти изцяло ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето, като по този начин значително намалява йонизиращия ефект на радиацията върху водните пари. Озонът може да бъде получен само при наличието на свободен кислород в атмосферата и следователно е зависим от [[биосфера]]та. [[Земно магнитно поле|Магнитното поле]] на Земята също помага, като блокира голяма част от [[слънчев вятър|слънчевия вятър]] (Виж [[йоносфера]]).
[[Вулкан]]ичните изригвания допринасят за освобождаването на допълнителни количества водна пара и въглероден диоксид в атмосферата.<ref>{{cite web| last=Mullen| first=Leslie| date=11 юни 2002| url=http://www.astrobio.net/news/article223.html| title=Salt of the Early Earth| publisher=NASA Astrobiology Magazine| accessdate=14 март 2007}}</ref> Земната [[тектоника]] позволява водата и въглеродният диоксид в атмосферата да се рециклират обратно в мантията под формата на скали като [[варовик]]. Според съвременни изчисления цялото количество вода, което се съдържа в мантията, е около 10 пъти по-голямо от водата в световните океани. Общата маса на хидросферата (вода на повърхността на Земята) се изчислява на 1,4×10<sup>21</sup> kg или 0,023% от общата маса на Земята.
=== Магнитно поле ===
{{основна|Земно магнитно поле}}
[[Файл:Dipole field.jpg|мини|200п|Земното магнитно поле е с приблизителна форма на дипол.]]
Земното магнитно поле има приблизителна форма на магнитен [[дипол]], като магнитните полюси приблизително се намират до географските полюси на планетата. Според магнитната теория полето се създава от външната част на разтопеното ядро, където топлината създава движение на веществата в ядрото и се генерират електрични потоци. От това се създава магнитното поле на Земята. Тези движения в ядрото са хаотични и периодично се подреждат. Това поражда обръщане на земното магнитно поле през неравни интервали от време, понякога от няколко пъти на милион години. Последното обръщане на полюсите на магнитното поле се е случило преди около 700 000 години.<ref>{{cite web| last=Fitzpatrick| first=Richard| date=[[16 февруари]], [[2006]]| url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/plasma/lectures/node69.html| title=MHD dynamo theory| publisher=NASA WMAP| accessdate=27 февруари 2007}}</ref><ref name="campbelwh">{{cite book| last=Campbell| first=Wallace Hall| title=Introduction to Geomagnetic Fields| publisher=Cambridge University Press| date=2003| location=New York| pages=p. 57| isbn=0521822068}}</ref>
Полето създава [[магнитосфера]], която отклонява частиците на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]]. Сблъсъкът между магнитното поле и слънчевия вятър формира [[радиационен пояс на Ван Алън|радиационния пояс на Ван Алън]]. Когато [[плазма]] навлезе в земната атмосфера, над поясите се образува [[полярно сияние|полярното сияние]].<ref>{{cite web| last=Stern| first=David P.| date=8 юли 2005| url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/Education/wmap.html| title=Изследване на земната магнитосфера| publisher=NASA| accessdate=[[21 март]] [[2007]]}}</ref>
== Земята в Слънчевата система ==
[[Файл:Earth-moon.jpg|мини|250px|Изглед на Земята от лунна орбита]]
На Земята са необходими 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 [[секунда|секунди]] (или един [[звезден ден]]), за да извърши едно пълно завъртане около собствената си ос, която минава през [[Северен полюс|Северния]] и [[Южен полюс|Южния полюс]]. Наблюдавани от повърхността на Земята, видимата позиция на небесните тела (без [[метеор]]ите и изкуствените [[спътник|спътници]]) се премества с 15° на [[запад]] всеки час или приблизително с един видим диаметър на [[Слънце]]то или [[Луна]]та на всеки две минути.
Земната орбита е [[елипса|елиптична]] с [[ексцентрицитет]] 0,016710219 и голяма полуос 149 597 887,5 km. Средната скорост на движение около Слънцето е 29,765 km/s, като варира между 30,27 km/s (в перигея) до 29,27 km/s (в апогея).<ref>[http://slovari.yandex.ru/art.xml?art=bse/00027/64900.htm Планета Земля] в [[Большая советская энциклопедия|Большой советской энциклопедии]]</ref> С тази скорост тя изминава разстояние, равно на един свой диаметър, за приблизително 7 минути. Една пълна обиколка земята извършва за 365,2564 дни (една [[слънчева година]]). Видимата позиция на Слънцето спрямо звездите се премества приблизително с 1° на [[изток]] за един ден.
Земята прави една обиколка около оста си за 0,447 km/s (~1600 km/h), измерено на екватора. С приближаването към полюсите скоростта респективно намалява до нула.
Ако условно разделим [[Слънчева система|Слънчевата система]] на „горна“ и „долна“ част, от които съответно са видими земният Северен или Южен полюс, и следим движението на Земята по нейната орбита „отгоре“, то движението на Земята (и всички останали планети, както и въртенето на всички планети, включително Слънцето, но без [[Венера (планета)|Венера]]) е по посока обратна на часовниковата стрелка.
Плоскостите, определени от орбитата на Земята около Слънцето и нейното въртене около оста си, не са успоредни, а се пресичат под ъгъл от 23,5°. Този факт е главната причина за наличието на [[сезон]]и, тъй като Северното и Южното [[Полукълба на Земята|полукълбо]] получават различно количество [[Слънчева енергия]] в зависимост от местоположението на Земята по нейната орбита. Второстепенна причина за наличието на сезони е ексцентричността на орбитата на Земята. Когато в Северното полукълбо е лято (и зима в Южното), разстоянието от Земята до Слънцето е по-голямо, отколкото разстоянието през зимата в Северното полукълбо (лято в Южното полукълбо) и съответно Земята получава по-голямо количество енергия. Този факт води до известно смекчаване на климата в Северното полукълбо.
Оста на въртене на Земята е подложена на [[прецесия]] с период от 25 800 години и [[нутация]] с период от 18,6 години. Тези движения са породени от сфероидната форма на Земята и ефектите, които оказват Слънцето и Луната.
=== Наблюдение от космоса ===
Земята е фотографирана от [[Вселена|космоса]] за първи път през [[1959]] г. от [[Explorer 6]].<ref>{{cite web| author=Staff| date=октомври 1998| url=http://www.nasa.gov/centers/goddard/pdf/106420main_explorers.pdf| format=PDF| title=Explorers: Searching the Universe Forty Years Later| publisher=NASA/Goddard| accessdate=5 март 2007}}</ref> През [[1961]] [[Юрий Гагарин]] става първият човек, който наблюдава Земята от космоса. Екипажът на [[Аполо 8]] е първият, който наблюдава изгрев на Земята от лунна орбита през [[1968]] г. През [[1972]] г. екипажът на [[Аполо 17]] прави известната фотография „[[Синьото топче]]“ на планетата Земя (виж [[#top|началото на страницата]]).
[[Файл:Earth and Moon from Mars PIA04531.jpg|200px|мини|Земята и Луната от Марс, снимка от [[Марс глобъл сървейър]].]]
=== Естествени спътници ===
{{основна|Луна}}
Земята има един сравнително голям [[естествен спътник]] – [[Луна]]та, която прави една пълна обиколка около Земята за 27,3 дни. Наблюдавана от повърхността на Земята, Луната се придвижва спрямо звездите със скорост 12 градуса (или един лунен диаметър) на час в посока изток. Луната се отдалечава от Земята със скорост 4 cm на година.
{| class="wikitable"
|-
!style="background:#efefef"|Име
!style="background:#efefef"|Диаметър (km)
!style="background:#efefef"|Маса (kg)
!style="background:#efefef"|[[Голяма полуос]] (km)
!style="background:#efefef"|Орбитален период
|-
|[[Луна]]
| style="text-align:center;"|3474,8
|7,349×10<sup>22</sup>
| style="text-align:center;"|384 400
|27 дни, 7 часа, 43,7 минути
|}
Лунната гравитация е причината за [[прилив]]ите на Земята. Луната винаги показва една и съща страна по посока на Земята, но с различни осветени части.
Луната вероятно е повлияла благоприятно върху факторите за развитието на [[живот]]а на Земята. Тя стабилизира земната ос и някои учени считат, че без нея наклонът ѝ би се изменял [[хаос|хаотично]] като този на [[Марс (планета)|Марс]]. В случай че земната ос стане [[успоредност|успоредна]] на [[еклиптика]]та, то земният климат би се променил значително и най-вероятно би станал твърде неблагосклонен. Някои учени-[[планетология|планетолози]] считат, че този ефект би довел до изчезването на голям брой видове висши [[животни]] и [[растения]].
[[Луна]]та има почти същия [[ъглов диаметър]] като този на [[Слънце]]то поради факта, че тя е 400 пъти по-малка и се намира 400 пъти по-близо до Земята, отколкото Слънцето. Този факт позволява на Луната да [[Лунно затъмнение|затъмни]] Слънцето изцяло над определена част от повърхността на Земята. За сравнение, тази диаграма представя разстоянието между Земята и Луната и техните относителни размери:
[[Файл:Earth-Moon.jpg|мини|център|600px|Земята, [[Луна]]та и разстоянието между тях]]
Известни са няколко [[Коорбитални спътници|коорбитални спътника]] на Земята (спътници на Слънцето, с орбити свързани със земната) – [[астероид]]ите [[3753 Круитни]], (54509) 2000 PH<sub>5</sub>, (85770) 1998 UP<sub>1</sub> и 2002 AA<sub>29</sub>.<ref>{{cite news| first=David| last=Whitehouse| title=Earth's little brother found| publisher=BBC News| date=[[21 октомври]], [[2002]]| url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/2347663.stm| accessdate= 31 март 2007}}</ref>
== География ==
{{основна|География}}
[[Файл:Physical world.jpg|мини|333px|Физическа карта на Земята]]
Повърхността на Земята ([[1 E14 m2|510,073 млн.]] km²) главно се разделя на [[континент]]и, [[океан]]и. 70,8% от нея (361,132 млн. km²) е вода, а 29,2% (148,94 млн. km²) – суша. Бреговите линии са 356 000 km. [[Континентален шелф|Континенталният шелф]] е с дълбочина между 140 до 550 m и ширина между 0 и 150 km.
=== Екстремални точки (спрямо [[морско равнище|морското равнище]]) ===
* Най-ниска точка на повърхността: [[Мъртво море]] [[1 E2 m|−392]] m
* Най-голяма дълбочина: [[Марианска падина]] в [[Тихи океан|Тихия океан]] [[1 E4 m|−11 022]] m
* Най-висока точка: [[Еверест]] [[1 E3 m|8848]] m
=== Природни и климатични пояси ===
{{основна|Климат}}
[[Файл:Köppen-vereinfacht.svg|мини|400п|Климатична карта]]
Земята се разделя на седем вида биологични и [[климатични пояси]]. По-общо земният климат са характерни две обширни [[полярен климат|полярни]] зони, разделени от две сравнително тесни [[умерен климат|умерени]] зони, две [[тропичен климат|тропични]] зони и една широка [[екваториален климат|екваториална]] зона. [[Валеж]]ите варират в широки граници – от няколко метра до по-малко от милиметър годишно. Всички промени на времето стават в първите 10 km от атмосферата. Около една десета от Земята винаги е покрита с [[лед]], а около една пета от [[суша]]та е [[пустиня]].
== Природа ==
=== Природни ресурси ===
{{основна|Природни ресурси}}
* Земната кора съдържа голямо количество залежи на изкопаеми горива като [[Каменни въглища|въглища]] и [[нефт]], [[природен газ]] и [[метан]]. Човечеството използва тези ресурси за производство на [[енергия]] и като суровина за разнообразни химични продукти.
* Метални руди: те са се формирали под въздействието на [[ерозия]]та и тектоничната активност на Земята.
* Земната [[биосфера]] произвежда много биологични продукти като [[храна]], [[дървета]], [[лекарство|лекарствени средства]], кислород, а също така рециклира много органични отпадъци.
Някои от природните ресурси като [[изкопаеми горива|изкопаемите горива]] не могат да бъдат възстановени бързо по естествен път и поради това се наричат [[невъзобновими ресурси|невъзобновяеми]]. Експлоатацията на невъзобновяемите ресурси от [[човек|човешката]] [[цивилизация]] е плод на ожесточени дискусии между [[природозащитник|природозащитници]] и [[технократ]]и.
=== Използване на сушата от човека ===
{| class="wikitable"
|-
!Използване на земята
!В проценти
|-
| ''Годна за култивация земя:'' ||style="text-align:right"| 13,13%
|-
| ''Постоянни насаждения:'' ||style="text-align:right"| 4,71%
|-
| ''Пасища:'' ||style="text-align:right"| 26%
|-
| ''Гори:'' ||style="text-align:right"| 32%
|-
| ''Населени места:'' ||style="text-align:right"| 1,5%
|-
| ''Други:'' ||style="text-align:right"| 30%
|}
'''Земя снабдена с напоителни съоръжения:'''
2 481 250 km<sup>2</sup> (по данни от [[1993]] г.)
=== Естествени бедствия ===
Обширни площи на Земята са подложени на природни бедствия като [[циклон|тропически циклони]] и [[антициклон]]и, [[ураган]]и (в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]) или [[тайфун]]и (в [[Тихи океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]. Много населени места са също подложени на опасности от [[земетресение|земетресения]], [[свлачище|свлачища]], [[вулкан]]ични изригвания, [[торнадо]]та, пропадания на земна маса, [[наводнение|наводнения]] или [[засушаване|засушавания]].
Много области и територии са обект на [[замърсяване]] на въздуха и водата от антропогенната дейност на човека, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], загуба на естествената растителност (в резултат от занемаряване на земята, застрояване и [[урбанизация|урбанизиране]]), [[измиране|намаляване]] на [[вид (биология)|видовото]] разнообразие, [[ерозия]] и изчерване на [[почва|почвите]].
Хората са причината и за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]], вследствие на емисиите [[въглероден диоксид]]. Това води до промени, като топенето на [[ледник|ледниците]] и [[снежна покривка|снежните покривки]], екстремално повишение на температурите, чувствителни промени в състоянието на водите и глобално повишение на нивото на водата.<ref>{{cite web| author=Staff| date=[[2 февруари]], [[2007]]| url=http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=21429&Cr=climate&Cr1=change| title=Evidence is now ‘unequivocal’ that humans are causing global warming – UN report| publisher=United Nations| accessdate=18 март 2008}}</ref>
=== Проблеми на антропогенния фактор ===
В много области на Земята са наблюдава [[пренаселване]], индустриални аварии, които водят до [[замърсяване]] на околната среда, [[киселинен дъжд|киселинни дъждове]], токсични отпадъци, загуба на растителност заради пасища, [[обезлесяване]], [[запустяване]], загуба на естествени животински и растителни видове, влошаване на плодородието на [[почва|почвите]] или тяхната пълна или частична [[ерозия]].
В дългосрочен план [[климат]]ът на Земята е подложен на [[глобално затопляне]] поради изпускането на [[парников ефект|парникови газове]] като [[въглероден диоксид]] вследствие на [[промишленост|индустриалната]] активност на човечеството. Друг вид газове като [[фреон]]ите са причинители на частичното разрушаване на [[Озонов слой|озоновия слой]] на атмосферата над [[Арктика]] и [[Антарктика]].
== Човешко население ==
{{основна|Социално-икономическа география|Население на Земята}}
[[Файл:Earth's City Lights by DMSP, 1994-1995 (large).jpg|333px|мини|Земята през нощта – мозайка от сателитни снимки, заснети между [[октомври]] 1994 г. и [[март]] 1995 г.]]
Населението на Земята надхвърля 7 млрд. жители на 31 октомври 2011 г.<ref>{{cite web|url=http://news.yahoo.com/various-7-billionth-babies-celebrated-worldwide-064439018.html|title=Various '7 billionth' babies celebrated worldwide|accessdate=6 октомври 2012}}</ref> Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне 9,2 млрд. през 2050 г.<ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/wpp2006.htm| title=World Population Prospects: The 2006 Revision| publisher=United Nations| accessdate=7 март 2007}}</ref> По-голяма част от населението ще се увеличи в развиващите се държави.
Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част е концентрирана в Азия. През 2020 г. се очаква 60% от хората да живеят в градовете.<ref>{{cite web| author=Staff| year=2007| url=http://www.prb.org/Educators/TeachersGuides/HumanPopulation/PopulationGrowth/QuestionAnswer.aspx| title=Human Population: Fundamentals of Growth: Growth| publisher=Population Reference Bureau| accessdate=31 март 2007}}</ref> Изчислено е, че само 1/8 от територията на Земята е подходяща за живот, 3/4 е заета от световния океан, а половината от сушата е [[пустиня]]<ref>{{cite journal| author=Peel, M. C.; Finlayson, B. L.; McMahon, T. A.| title=Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification| journal=Hydrology and Earth System Sciences Discussions| year=2007| volume=4| pages=439 – 473| url=http://overview.sref.org/1812-2116/hessd/2007-4-439| accessdate=31 март 2007}}</ref><ref>{{cite web| author=Staff| url=http://www.biodiv.org/programmes/default.shtml| title=Themes & Issues| publisher=Secretariat of the Convention on Biological Diversity| accessdate=29 март 2007}}</ref> или друг вид суша, която не е подходяща за живеене.
Най-северното селище в света е [[Алерт]], [[остров]] [[Елсмер]] в [[Канада]],<ref>{{cite web| author=Staff| date=15 август 2006| url=http://www.img.forces.gc.ca/org/cfiog/alert_e.asp| title=Canadian Forces Station (CFS) Alert| publisher=Information Management Group| accessdate=31 март 2007}}</ref> а най-южното – [[База Амундсен-Скот|базата Амундсен-Скот]] на Южния полюс.
Първият човек, летял в орбита около Земята, е [[Юрий Гагарин]](на 12 април 1961 г.)<ref name=kuhn2006>{{cite book|first1=Betsy|last1=Kuhn|year=2006|title=The race for space: the United States and the Soviet Union compete for the new frontier| page=34| publisher=Twenty-First Century Books| isbn=0-8225-5984-6}}</ref> Общо 487 души за излизали извън земната атмосфера към 30 юли 2010 г., от които [[Списък на лунни астронавти|дванадесет]] са стъпили на Луната.<ref name=ellis2004>{{cite book| first1=Lee| last1=Ellis| year=2004| title=Who's who of NASA Astronauts|publisher=Americana Group Publishing| isbn=0-9667961-4-4}}</ref><ref name=shayler_vis2005>{{cite book| first1=David|last1=Shayler| first2=Bert| last2=Vis| year=2005| title=Russia's Cosmonauts: Inside the Yuri Gagarin Training Center| publisher=Birkhäuser| isbn=0-387-21894-7}}</ref><ref name=wade2008>{{cite web| last1=Wade| first1=Mark| date=30 юни 2008| url=http://www.astronautix.com/articles/aststics.htm|accessdate=23 декември 2008| title=Astronaut Statistics|publisher=Encyclopedia Astronautica}}</ref> В момента [[Международната космическа станция]] е единствената конструкция, която приютява хора в космоса. Екипажът на станцията е съставен от 6 члена и се сменя на всеки шест месеца.<ref name=nasa_rg_iss2007>{{cite web| date=16 януари 2007| url=http://www.nasa.gov/mission_pages/station/news/ISS_Reference_Guide.html| title=Reference Guide to the International Space Station| publisher=NASA| accessdate=6 октомври 2012}}</ref> Хора са се отделечавали максимално на 400 171 km от Земята по време на мисията [[Аполо 13]] през 1970 г.<ref name=cramb2007>{{cite news|first1=Auslan| last1=Cramb| publisher=Telegraph| title=Nasa's Discovery extends space station| date=28 октомври 2007| url=http://www.telegraph.co.uk/earth/earthnews/3311903/Nasas-Discovery-extends-space-station.html| accessdate=6 октомври 2012}}</ref>
'''Възрастова структура на населението на Земята:'''
* ''0 – 14 години:'' 1 819 000 000 (29,9%)
** ''мъже:'' 932 800 000 (15,4%)
** ''жени:'' 886 000 000 (14,6%)
* ''15 – 64 години:'' 3 841 000 000 (63,2%)
** ''мъже:'' 1 942 000 000 (32,0%)
** ''жени:'' 1 898 000 000 (31,2%)
* ''65 и повече години:'' 419 100 000 (6,9%)
** ''мъже:'' 184 100 000 (3,0%)
** ''жени:'' 235 000 000 (3,9%) (по данни от [[2000]] г.)
''' [[Естествен прираст]] на населението:'''
1,14% (по данни от [[2004]] г.); 73 милиона на година (200 000 на ден); 1 на 32 000 на ден
'''[[Раждаемост]]:'''
22 раждания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 140 милиона на година; 1 на 17 000 на ден
'''[[Смъртност]]:'''
9 умирания/1000 души (по данни от [[2000]] г.); 60 милиона на година; 1 на 41 000 на ден
'''[[Съотношение между половете]]:'''
* ''при раждане:'' 1,05 мъже/жени
* ''под 15 години:'' 1,05 мъже/жени
* ''15 – 64 години:'' 1,02 мъже/жени
* ''65 и повече години:'' 0,78 мъже/жени
* ''Общо за населението:'' 1,01 мъже/жени (по данни от [[2000]] г.)
'''[[Детска смъртност]]:'''
54 умирания/1000 живи раждания (по данни от [[2000]] г.)
'''[[Средна продължителност на живота]]'''
* ''общо за населението:'' 64 години
* ''мъже:'' 62 години
* ''жени:'' 65 години (по данни от [[2000]] г.)
'''[[Плодовитост]]:'''
2,8 раждания/жена (по данни от [[2000]] г.)
== Държавно управление ==
[[Файл:UN General Assembly hall.jpg|мини|250п|Залата на общото събрание на ООН]]
Към 2004 г. на Земята има 267 независими държави, под контрола на които се намира почти цялата територия на Земята без континента [[Антарктида]]. Събранието на [[Организация на обединените нации|Обединените нации]] е международна организация, която изпълнява преди всичко съвещателни функции и има ограничени възможности да гласува и следи за изпълнението на [[международно законодателство|международните закони]].
== Представи и описания на Земята ==
Земята е била персонифицирана като [[божество|богиня]]. (виж [[Гея]] и [[Майка Земя]]). Земята е била описвана и като голям космически кораб с животоподдържаща система, нуждаещ се от поддръжка<ref>{{cite book| first=R. Buckminster| last=Fuller| authorlink=Бъкминстър Фулър| year=1963| title=Operating Manual for Spaceship Earth| edition=First edition| publisher=E.P. Dutton & Co.| location=New York| id=ISBN 0-525-47433-1| url=http://www.futurehi.net/docs/OperatingManual.html| accessdate=21 април 2007}}</ref> и с [[биосфера]], която формира един цялостен огромен организъм.<ref>{{cite book| first=Джеймс| last=Ловел| authorlink=Джеймс Ловел| year=1979| title=Gaia: A New Look at Life on Earth| edition=First edition| publisher=Oxford University Press| location=Oxford| id=ISBN 0-19-286030-5}}</ref> (вижте ''[[Космическия кораб Земя]]'').
| |||