Огражден: Разлика между версии

[[Файл:Ograzden_IMG_4585.jpg|мини|300п|Поглед към Огражден от [[Беласица]]. В дясноВдясно в полите на планината – село [[Първомай (село)|Първомай]]. На заден план [[Малешевска планина|МалешевскататаМалешевската планина]] вдясно и [[Осогово]] вляво.]]

Името Огра̀жден е засвидетелствано около 1332 година в грамота на [[Стефан Душан]] като ''Ограждень'' и през 1338 година в грамота на [[Стефан Дечански|Стефан Урош III]] като ''Ограждено''. Според академик [[Иван Дуриданов]] името е ''огражденъ'' от праславянското *''agrdjen''ъ, минало страдателно причастие от старобългарското ''оградити''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 187.</ref>

Огражден е изграден от силно натрошени [[метаморфна скала|метаморфни скалсискали]] – [[гнайс]]и и различни типове [[шиста|шисти]], които са лесно податливи на изветряне и ерозия. В южното подножие ѝ са образувани мощни делувиални отлагания с дебелина 10 – 20 м, а някъде и повече.

Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв [[дъб]] в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща [[сладък кестен|питомен кестен]]. Не малъкНемалък дял заемат изкуствено създадените [[иглолистна гора|иглолистни гори]]. Около първенецътпървенеца връх Огражденец е съхранена естествена гора от [[черен бор]]. Във високите ѝ части, особено по северните ѝ склонове частично са запазени [[бук|букови гори]]. В района на село [[Кавракирово]] има изкуствени насаждения от [[корков дъб]]. От храстовата растителност се срещат [[леска]], [[къпина]], [[малина]], [[шипка]] и други.

Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са [[скална мишка|скалната мишка]] (''Apodemus mystacinus''), [[малка кафявозъбка|малката кафявозъбка]] (''Sorex minutus''), [[белокоремна белозъбка|белокоремната белозъбка]] (''Crocidura suaveolens''), [[горски сънливец|горският сънливец]] (''Driomys nitedula'') и [[подземна полевка|подземната полевка]] (''Microtus subterraneus'').<ref>Боев, З. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. – Acta zoologica bulgarica, 21: 59 – 66.</ref><ref>Боев, З. 1981. Огражден планина. – Природа и знание, 4: 11 – 12.</ref><ref>Боев, З. 1989. Дребните бозайници в Огражден. – Природа, БАН, 5: 56 – 61.</ref>

[[Файл:Ograzden_IMG_4631.jpg|мини|300п|Манастирът „Свети Георги“ в Огражден планина, известен като [[Чуриловски манастир|Чуриловски (Геговски) манастир]]. На заден план – върховете [[Голак (Огражден)|Голак]], Билска чука и село [[Баскалци]].]]

Огражден е лесно достъпна планина. Основните изходни пунктове за изкачването на българската ѝ част са селата [[Кърналово]], [[Първомай (село)|Първомай]] и [[Струмешница (село)|Струмешница]], от където започват асфалтови пътища към планината. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село [[Гега (село)|Гега]] в живописна местност се намира манастира „Свети Георги“, известен като [[Чуриловски манастир|Чуриловски]] или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешоходен туризъм през цялата година, особено във високите иѝ части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка. Североизточно от връх Маркови кладенци е разположена красивата местност Махмутица, в която е изградена почивна база.

* Беласица и Огражден. Туристическа карта М 1:70000, КартГео ООД, 2013.

* Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 75 – 76.

* Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр. 130 – 133.