Гликолиза: Разлика между версии

1,3-бисфоглицерат + АДФ → 3-фосфоглицерат + АТФ<br />се съпровожда със с интез н аАТФ. В еритроцити тази реакция може да протече чрез едно отклонение на гликолизата под действието на два допълнит елнидопълнителни ензима: 2,3-бисфосфоглицерат мутаза и 2,3-бисфосфоглицерат фосфатаза. Като междинно съединение се получава 2,3--бисфосфоглицерат. Повечето клетки съдържат 2,3-бисфосфоглицерат в минимални (каталичияни) количества. В червените кръвни клетки 2,3-бисфосфоглицерат се натрупва във високи концентрации и функционира като физиологично важен алостеричен ефектор, повличващ свързването на О2О₂ с [[хемоглобин]] (Hb). Образуването на 2,3-бисфосфоглицерат в еритроцитите олесняваулеснява отдаване на О2О₂ от окси-хемоглобинът в тъканите, поради това че 2.3-бисфоглицератът се свързва с хемоглобинът, намалявайки [[Афинитет|афинитета]] на хемоглобинкъм кислород.

Наблюдавани са [[наследствени дефекти]] в ензимите на гликолизата, засягащи афинитетеафинитета на Hb към кислород:

# дефекти засягащи хексокиназа -концентрацията на всичкимвсички метаболитни продукти на гликолизата са ниски, включително на 2,3-бисфосфоглицерат. Това води до повишен афинитет на Hb към кислород.

# недостатъчност на пируват киназата - натрупване на гликолитични метабболитиметаболити води до увеличение на 2,3-бисФГ, и намален афинитет на Hb към кислород.<ref name=":0" />