Сан Стефано: Разлика между версии

'''Сан Стефано''' ([[Латински език{{lang|la|лат.]] San Stefano.}}; {{lang|el|Άγιος Στέφανος}}, ''Агиос Стефанос, Айос Стефанос)'' след 1926 г. '''Йешилкьой''' ({{lang|tr|Yeşilköy}}), днес е [[квартал]] в [[община]] [[Бакъркьой]] (''Макри'', ист. ''[[Евдом]]'') в [[Район (градско подразделение)|илче]] ''Казличешме'' ''(Гъша чешма)'' на [[Околия|беледие]] ''Зейтин борун'' ''(Маслинов нос)'' от [[вилает]] [[Истанбул (вилает)|Истанбул]] на мегаполиса. Непосредствено граничи с [[Истанбул Ататюрк (летище)|международното летище]], разположен е при [[Езеро|ез.езеро]]то ''[[Кючукчекмедже|Малко чекмедже]]'' на брега на [[Мраморно море]] на около 10 км западно от историческия център на [[Истанбул|Цариград (]][[Константинопол|Константинопол)]]. Допреди бързото разрастване на агломерацията през 70-те години на ХХ век селището е малко вилно и рибарско предградие с пристанище.<ref>[http://light.standartnews.com/biznes-turizum/dnes_san_stefano_e_oazis_v_ludnitsata_na_istanbul_-275253.html в-к Стандарт, Днес Сан Стефано е оазис в лудницата на Истанбул, Иван Филчев.]</ref>

Автентичното му име е на [[Стефан (светец)|Свети Стефан]]. – латиноезично „''Сан Стефано''“ и ''„Агиос Стефанос“'' на гръцки, произлиза от легендата, че във византийските времена корабът, превозващ мощите на Светеца от Константинопол за Рим, бил принуден да се прислони тук заради бурята, мощите му били подслонени в църквата на рибарското селище докато морето се успокои. Така останало името на църквата и на селото. В предградието има три църкви посветени на Свети Стефан - – [[Свети Стефан (римокатолическа църква в Сан Стефано)|православна]], [[Свети Стефан (римокатолическа църква в Сан Стефано)|римокатолическа]] и [[Свети Стефан (римокатолическа църква в Сан Стефано)|арменска]].

[[Файл:Russian Monument San Stefano Ottoman Postcard.jpg|ляво|мини|160px|Християнския храм-костница на военни чинове паднали в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] 1877- – 1878 г., разрушен в 1914 г. от младотурската власт, неговия увенчаващ кръст е спасен от българите и се пази в [[Национален исторически музей|НИМ]].]]

[[Файл:Demolition of San Stefano (Ayastenafos).jpg|мини|400px|Разрушаването в 1914 г. от младотурската власт на православния храм-костница на военни чинове паднали в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] 1877- – 1878 г.]]

До началото на 20 век селото е християнско – населено с [[арменци]] и [[гърци]], След [[Арменски геноцид|Арменския геноцид]], осъществен от турците в края на 19 и началото на 20 век, арменското население изчезва, а след [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война (1919- – 1922)]] и гърците са изселени в Гърция. През 1926 г. селището е прекръстено на ''Йешилкьой'' (Зелено село) според приетото в Турция законодателство, налагащо всеки населен пункт да е с турско име.