Разлика между версии на „Миньо“

22 байта изтрити ,  преди 2 години
м
членуване; козметични промени
м (членуване; козметични промени)
 
== Географска характеристика ==
Река Миньо се образува на 465 m н.в., от сливането на две малки реки, водещи началото си от северозападния склон на [[Кантабрийски планини|Кантабрийските планини]], на 2 km северозападно от градчето Мейра, в централната част на провинция [[Луго (провинция)|Луго]], автономна област [[Галисия]]. По цялото си протежение тече през полупланински и хълмисти местности, до устието на река [[Сил (приток на Миньо)|Сил]] на юг, а след това до устието си на югозапад, където долината ѝ значително се разширява и последните 80 km служи за граница между [[Испания]] и [[Португалия]]. Влива се чрез естуар в [[Атлантическия океан]] при град Ла Гуардия, провинция [[Виго (провинция)|Виго]], Испания.<ref name="bse"></ref>
 
Водосборният басейн на Миньо обхваща площ от 22 500 km², като речната му мрежа е едностраннно развита, като по-дълги и по-пълноводни са левите притоци. На запад, север и юг водосборният басейн на Миньо граничи с водосборните басейни на реките Лерес, Улия, Мандео, Еуме, Ео, Навия, Налан, Лима и други по-малки, вливащи се директно в [[Атлантическия океан]], а на изток и югоизток – с водосборния басейн на река [[Дуеро]] (от басейна на [[Атлантическия океан]]).
Основни притоци:
* '''леви''' – Нейра (56 km, 830 km²), [[Сил (приток на Миньо)|Сил]] (238 km, 7982 km²), Арноя (85 km), Кора (50 km, 265 km²);
* '''десни''' – Анльо, Тамбога, Ладра, Ферейра, Авия, Тей (50 km, 411 km²).<ref name="bse"></ref>
 
Река Миньо има снежно-дъждовно подхранване и ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие. Често явление през есента са внезапните и епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборниятводосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в средното течение (при град [[Оренсе]]) 242 m³/sec.<ref name="bse"></ref>
 
== Стопанско значение, селища ==
Река Миньо има важно хидроенергийно, трансполтно и иригационно значение. В средното ѝ течение е изграден язовира „Белесар“, водите на който се използват за произвоство на електроенергия и за напояване. В най-долното си течение на протежение от 30 – 40 km е плавателна за плитко газещи съдове.
 
Долината на Миньо е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: [[Луго]], [[Оренсе]], Туй и Ла Гуардия в [[Испания]]; Монсан и Валенса в [[Португалия]].<ref name="bse"></ref>
 
== Вижте също ==