Сицилианска вечерня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
Сред причините за въстанието се сочат окончателното закрепостяване на селяните, насилията на френските [[рицар]]и, злоупотребите на длъжностните лица, преместването на [[столица]]та на [[кралство]]то от Палермо в [[Неапол]] и т.н.,<ref>Фретинье, ''История на Сицилия'', с. 199-200</ref> но скритата и истинска причина за вълненията е [[заговор]] срещу властта на Анжуйците.
Повод за [[бунт]]а стават оскърбленията, отправени към сицилианските жени от френски войници. През [[април]] вълненията обхващат целия [[остров]] и повечето французи които пребивават в Сицилия (около 4000) са убити. Арагонският крал [[Педро III Арагонски|Педро III]] е повикан на помощ и пристига с арагонския флот в Сицилия през [[септември]] 1282 г. Сицилианска вечерня е подмолно подпомагана и инспирирана от византийския император Михаил VIII Палеолог, обслужвайки
== Дипломатически успех за Палеолозите ==
Сицилианската вечерня
През [[1281]] година за [[папа]] е избран [[Мартин IV]], който преди това е послушен на Анжуйците френски [[кардинал]]. Следвайки внушенията на Шарл I Анжуйски, новият папа обявява византийския [[император]] за детрониран заради неуспеха си да приложи [[Лионска уния|Лионската уния]] на практика. Папата призовава всички християнски владетели да преустановят отношенията си с нововъзстановена Византия. От своя страна Шарл I Анжуйски е постигнал споразумение с титулярния [[Латинска империя|латински император]] на [[Константинопол]] Филип за съвместни действия срещу Византия. Сицилианската вечерня осуетява антивизантийските планове и намерения на Шарл I Анжуйски.<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), стр. 143 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
| |||