Димитър Ангелов (историк): Разлика между версии

Завършва [[история]] в [[Софийския университет]] през [[1939]] година. Специализира [[византолог]]ия в [[Мюнхен]] ([[1939]] – [[1943]]). Син на [[професор]]а по [[римско право|римско]] и [[гражданско право]] [[Симеон Ангелов (юрист)|Симеон Ангелов]].

 

 

[[Декан (длъжност)|Декан]] на Философско-историческия факултет на СУ ([[1960]] – [[1963]]) ([[1968]] – [[1970]]). [[Ректор]] на [[институт за чуждестранни студенти|института за чуждестранни студенти]] ([[1963]] – [[1966]]). Ръководител на Катедрата по история на България във Филологическия институт на СУ ([[1966]] – [[1973]]), както и на секцията по средновековна българска история в [[Институт по история при БАН|института по история при БАН]] ([[1966]] – [[1978]]). Директор на [[Археологически институт с музей]] при БАН ([[1971]] – [[1986]]) и генерален директор на Центъра по българистика ([[1986]] – [[1988]]). Секретар на централния съвет на [[Българско историческо дружество|Българското историческо дружество]] ([[1970]] – [[1976]]) и подпредседател на Международния комитет на византинистите в [[Атина]] (от [[1961]]), като председател на българския национален комитет. [[Редактор]] на исторически [[списание|списания]] и [[издание|издания]].

[[Член-кореспондент]] на [[Саксонска академия на науките|Саксонската академия на науките]] от [[1976]] година. Плодотворен [[автор]] на множество [[книга|книги]], изследвания, съчинения на историческа тематика.

 

 

== Външни препратки ==