Битка при Телиш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Mollovi (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 28:
В началото на октомври 1877 г. генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] е назначен за началник не само на конницата, но и на всички пехотни части западно от река Вит. На 11 октомври Гвардейския корпус се съсредоточава в селата [[Бъркач]] и [[Ралево]], със задачата да прекъсне снабдителните линии на Осман паша. За изпълнението на задачата генерал-лейтенант Йосиф Гурко решава първо да [[Битка при Горни Дъбник|превземе село Горни Дъбник]], на който турците придават най-голямо значение. Отчита и близостта на съседните гарнизони при селата Долни Дъбник и Телиш. За отвличане на вниманието на противника, са предвидени да демонстрират други отряди. Предвидено е в деня на атаката да се извърши усилена артилерийска бомбардировка на Плевен.<ref>Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878 г., 1958, с. 260 – 261.</ref> <br>На 11 октомври е проведена [[рекогносцировка]] на укреплението при село Телиш. Събраните сведения са крайно недостатъчни за правилното планиране на боя. Не са известни силите на противника, неговото разположение, свойствата на укрепленията и на местността, в която ще се наложи да се действува. Затова и атакуващите полкове не получават никаква диспозиция и указания за предстоящия бой. Основната задача е да съдействат на основния удар срещу село Горни Дъбник.
 
Като цяло, генерал.-лейтенант Йосиф Гурко смята задачата на отряда срещу село Телиш за лесна и дори придава сапьори, с чиято помощ да се окопае след завладяването на укреплението срещу село [[Радомирци]].<ref>История Лейб-гвардии Егерского полка за сто лет. 1796 – 1896. Атлас, Издательство: Тип. Тренке и Фюсно, 1896.</ref>
 
== Съотношение на силите ==
Ред 34:
 
=== Турски войски ===
При село Телиш е изграден укрепен пункт от два редута ''[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.326645&lon=24.273863&z=15&m=b (Голям и Малък)],'' с изнесени напред ложементи. Целта е да се удържи пътя към София, по койгокойто се извършва снабдяването с боеприпаси и храна. Големият редут е разделен от шосето София-Плевен на две части. Западно от него е разположен Малкият редут.
 
В навечерието на боя, противниковият гарнизон с командир Измаил Хаки паша, наброява около 4200 офицери и войници от 7 табора, 7 ескадрона, 1300 башибозуци и 6 оръдия.
Ред 51:
=== Първи бой на 12 октомври 1877 г. ===
[[Файл:Fight near Telish 1877.jpg|мини|300px|Атака на Лейбгвардейския Хусарски полк при с. Телиш, худ. Виктор Мазуровски]]
Отрядите се съсредоточават на 12 октомври в местността Свинарски дол и започват настъплението около 8 часа. ЛейбгвардейскияЛейбгвардейският драгунски полк к има задача да подсигури атаката откъм село [[Радомирци]] като следи за придвижване на вражески сили от това направление. ЛейбгвардейскияЛейбгвардейският хусарски полк подсигурява излизането на лейбгвардейския Егерския полк за главния удар. Два от неговите батальони напредват и овладяват предните ложементи. В движение е атакуван Главният редут, но атаката е спраспряна на 50 крачки от бруствера и е прекратена към 14:00 часа. Под прикритието на двата конни полка, започва постепенно отстъпление към изходните позиции.
 
Резултатът е неуспешен за руските войски, като стотици са убити и ранени. Въпреки загубите, атаката постига поставената тактическа задача. ТелишкияТелишкият османски гарнизон не е в състояние да окаже помощ на село Горни Дъбник, който се предава през нощта. Полковник Алексей Челишчев многократно е обвиняван за слабото разузнаване и не се огранива с демонстрация. Всъщност се оказва, че позицията при село Телиш е по-силно укрепена от тази при село Горни Дъбник, но е атакувана от по-малобройни пехотни части.
 
=== Втори бой на 16 октомври 1877 г. ===
За затвърждаване на успеха при село Горни Дъбник, чийто гарнизон се предава на 12 октомври, е необходимо разгромяване на гарнизона при село Телиш. Повторната атака е определена за 16 октомври и по настояване на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] е организирана като артилерийска с цел избягване на нови жертви и подпомагане на основния удар.
 
Седемдесет и две оръдия заемат позиции в 12 часа във формата на полукръг около гарнизона на село Телиш и откриват яростен огън. Прекратен е вВ 14 часа огънят е прекратен и генерал-лейтенант Йосиф Гурко изпраща петима турски пленници от село Горни Дъбник при Хакки паша с писмо, което гласи:
 
{{цитат|''Вие сте обкръжени от всички страни от руски войски. Срещу вас са насочени 100 оръдия и ще унищожат окопите ви заедно с гарнизона ви. За да се избегне безполезното проливане на кръв, предлагам ви да сложите оръжие.''<ref>Георгиев Г. Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878 г., София, 1958, с. 270 – 271.</ref>|}}
Ред 65:
 
== Резултати ==
С превземането на село Телиш окончателно се прекъсва комуникационната и снабдителна линия на армията на [[Осман паша]] и се затваря плътната [[Обсада на Плевен|блокада около Плевен]]. ОсвобождаваОсвобождават се армейски части за настъпление към село [[Ябланица]]. Силният гарнизон на Шефкет паша е принуден да напусне село Радомирци и се оттегля към [[Ботевград|Орхание]], а гарнизонът на село Долни Дъбник под командването на Вели паша, след като се държи до 31 октомври, е изтеглен от Осман паша в Плевен. На 2 ноември русите влизат без бой в село Долни Дъбник. Дните на Осман паша в Плевен са преброени. На него не му остава нищо друго, освен да се предаде или да опита да пробие блокадата с цената на много жертви.<ref>Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878 г., София, 1958 с. 272.</ref>
 
== Турски зверства ==
Ред 76:
 
Тези ужаси са потвърдени от пленени при село Телиш английски лекари, един от които д-р Мекеллер, ординатор на болница „Свети Тома“ в Лондон отказва дори да служи в турската армия и се връща в [[Англия]]. Кореспондент на вестник „[[Таймс]]“ пише: „''...самите турци не отричат тези зверствата и не мислят да се оправдават за тях“''.<ref>Георгиев Г., Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878 г., София, 1958, с. 272
</ref> Руският художник [[Василий Верещагин]], който лично участвал в боевете, е предава смразяващата действителност след атаката на 24 октомври 1877 г. в картината си „Победители“. По думите на пленения Измаил Хакки паша, зверствата при село Телиш са извършени от башибозуците, а не от турските войници.
 
== Награди ==
Ред 150:
!908
|}
ЛейбгвардейскияЛейбгвардейският Егерски полк атакува в състав 48 офицери и 2100 нисши чина и загубите му са изчислени на 57 % от офицерския и 42 % от войнишкия състав.<ref>[http://www.runivers.ru/bookreader/book58430/#page/537/mode/1up www.runivers.ru]</ref>
 
Турските загуби остават неизвестни, но се смята че са около 200 офицери и войници.