Долмабахче: Разлика между версии

След разтърсилите Европа, а и света, събития свързани с френската революция и последвалите я [[Наполеонови войни]], настъпила ерата на [[геополитика|геополитическо]] противопоставяне основно в Централна Азия, но и в/за Османската империя (като инструмент за влияние върху Предна и Централна Азия и Близкия изток, който бил под неин контрол), най-вече популярен като „[[голямата игра]]“.

 

 

Строежът натоварва неимоверно много хазната и допринася за това Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен [[банкрут]] и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. В същност, при управлението на Абдул Меджид I и неговия баща [[Махмуд II]], който ликвидирал [[еничарски корпус|еничарския корпус]] през 1826 г., след като стартирал „европейски реформи“ по [[Велика френска революция|френски образец]], започнал и упадъкът на Османската империя. Двамата султани „реформатори“ не постигнали нищо друго освен да поставят империята във финансова зависимост от [[Западна Европа]] – в т.нар. държавен банкрут (той е практически невъзможен, тъй като държавите притежават [[суверенитет]]), вследствие на което Англия и Франция започнали открито да се месят, а на практика и да управляват империята. В крайна сметка след османския неуспех в руско-турската и освободителна за България война от 1877/78 г., и [[балкански войни|балканските войни]] с т.нар. младотурска революция през 20 век, последвани от катастрофата в Първата световна война, от славната някога Османска империя останали само фрагменти в Мала Азия с разкошния дворец на Босфора (като територията на която бил издигнат била поставена под съвместен контрол от главните страни – съюзници в [[Антанта]]та (Англия и Франция), въпреки че, по силата на предходно тайно споразумение, [[Черноморски проливи|Проливите]] с територията около тях трябвало да се отстъпят на Руската империя, но [[ВОСР]] я „извадила от играта“).