Разлика между версии на „Виктор Шолшер“

26 байта изтрити ,  преди 4 месеца
м
Жул, а не Жюлː http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/
м (Мохандас премести страница „Виктор Шьолшер“ като „Виктор Шолшер“: Жул, а не Жюлː http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/)
м (Жул, а не Жюлː http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/)
 
}}
 
'''Виктор ШьолшерШолшер''' ({{lang|fr|Victor Schœlcher}}, {{IPA-fr|vik.tɔʁ ʃœl.ʃɛʁ}}) е френски държавник, известен с приноса си към премахването на [[робство]]то във [[Франция]]. ШьолшерШолшер е автор на няколко труда, описващи състоянието на робите във френските колонии и призоваващи за тяхната еманципация. През 1848 г., политикът и астроном [[Франсоа Араго]], министър на флота и колониите в правителството на младата [[Втора република (Франция)|Втора република]], назначава ШьолшерШолшер за помощник-държавен секретар. Усилията на ШьолшерШолшер се увенчават с приемането на ''Декрета за премахване на робството от 27 април 1848 г.''.
 
== Биография ==
Виктор ШьолшерШолшер е роден на 22 юли 1804 г. в [[Париж]]. Баща му, Марк ШьолшерШолшер, е собственик на фабрика за производство на [[порцелан]], а майка му, Виктоар Жакоб, до брака си търгува с бельо.
 
Виктор ШьолшерШолшер учи в лицея Кондорсе в Париж. Потопя се в парижките литературни и артистични среди, като поддържа познанства с [[Жорж Санд]], [[Ектор Берлиоз]] и [[Ференц Лист]]. <ref name="senphi">[http://www.senat.fr/evenement/archives/D36/intro1.html Victor Schœlcher: un senateur philanthrope]</ref> В периода 1828-1830 г. баща му го изпраща като търговски представител на семейната фабрика в [[Мексико]], [[САЩ]] и [[Куба]]. <ref name="sendoss">[http://www.senat.fr/evenement/victor_schoelcher/bio.html Victor Schoelcher (1804-1893) Une vie, un siècle]</ref>
 
При завръщането си във Франция, ШьолшерШолшер става журналист и литературен критик. <ref name="sendoss" /> През 1834 г., от името на ''Дружеството за премахване на робството'', написва текста на ''Петиция за пълно и незабавно премахване на робството'', която изпраща до френските депутати от двете камари на парламента. През 1832 г. продава наследената от баща му фабрика, за да се посвети изцяло на политиката.
 
През 1848 г. е назначен за помощник-държавен секретар на флота и колониите от министъра Франсоа Араго във временното правителство на Втората република. На този пост, по негова инициатива, е съставен декрет за премахване на робството в колониите. Декретът е подписан от всички членове на правителството и е обнародван на 5 март същата година.
 
От 1848 г. до 1851 г. е депутат от левицата, първоначално от [[Мартиника]], а после от [[Гваделупа]]. След държавния преврат от 2 декември 1851 г., ШьолшерШолшер, убеден привърженик на републиката, не може да остане във [[Втора империя (Франция)|Втората империя]] и става изгнаник в Англия, където е приет като специалист по музиката на [[Георг Фридрих Хендел]], където събира голямо количество негови ръкописи и партитури, която днес е част от фонда на [[Национална библиотека на Франция|Националната библиотека на Франция]]. След [[Битка при Седан|загубата при Седан]], довелдовела до отстраняването от трона на [[Наполеон III]] и окончателното премахване на монархията във Франция, през март 1871 г. е избран за депутат от Мартиника. Преизбран е на този пост през 1875 г., а през 1875 г., френското Национално събрание го избира за пожизнен сенатор. При [[Трета република (Франция)|Третата република]], правителството на Фери приема закон за репарации на жертвите от държавния преврат от 2 декември 1851 г. и съставя комисия за обезщетения, в която представители на жертвите са Виктор ШьолшерШолшер, [[Виктор Юго]] и шестима други сенатори и депутати.
 
ШьолшерШолшер не се жени и няма деца. Към края на живота си решава да дари всичко, което притежава, на Общия съвет на Гваделупа, сбирка, коятосбирката днес се помещава в музея Шьолшер„Шолшер“ в Гваделупа. Умира на 25 декември 1893 г. в парижкото предградие Уй, в департамента Ивлин. Погребан е в гробището [[Пер Лашез]].
 
През 1948 г. излиза сборник с негови текстове с въведение от френския поет [[Еме Сезер]], смятан за един от тримата бащи на [[негритюд]]а. В това въведение Сезер пише: ''„Споменаването на ШьолшерШолшер не е суетно викане на духове, а извиква спомена за това каква е истинската мисия на човек, всяка дума от чиято реч и днес е взривоопасен патрон…Шьолшерпатрон… Шолшер прекрачва [[аболиционизъм|аболиционизма]], за да се впише във визията на дееца на революцията: този, който несъмнено е част от реалността и насочва историята към нейния край.“''
 
== Трудове ==
575

редакции