За да докаже логицистичната теза (а именно, че аритметиката е една широко разгърнала се логическа дисциплина), Фреге се се захваща най-напред с реформирането на самата логика. Той изгражда една строга (аксиоматична) система на логиката, която е изглеждала иновативно и задава по-нататък перспиктиватаперспективата на съвременните логически изследвания. Тя е възприета след признанието от страна на Ръсел (1910). Несторичният контекст на интереса към нея задълго прикрива дълбоките й сходства с логиката, която [[стоицизъм|гръцките стоици]] са разработили като алтернатива на аристотелианския подход.<ref> Bobzien S., ''Ancient Logic'', [https://plato.stanford.edu/entries/logic-ancient/ SEP]: "The many close similarities between Chrysippus' philosophical logic and that of Gottlob Frege are especially striking." За това съвпадение е предположено и по-пряко влияние, вж. Gabriel G., et al., Zur Miete bei Frege – Rudolf Hirzel und die Rezeption der stoischen Logik und Semantik in Jena, J. for History and Philosophy of Logic, Vol.30, (Nov. 2009), p 369 – 88</ref>
