Разлика между версии на „Гийом от Тир“

+източник за името
м (Ket премести страницата Гийом Тирски като Гийом от Тир (върху пренасочване): според книгата на Ришар)
(+източник за името)
| повлиял = }}
}}
'''Гийом от Тир''' или '''Вилхелм Тирски''', също '''Вилхелм''' ({{lang|fr|Guillaume de Tyr}}; {{lang|en|William of Tyre}}) е средновековен [[каноник]] и [[Хроника|хронист]] на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]<ref name="Ришар">{{cite book | title = История на кръстоносните походи | last = Ришар | first = Жан | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2005 | edition = | publisher = Рива | location = София | isbn = 9543200483 | doi = | pages = 558 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|132}}. Роден и израснал в [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското франкско кралство]], той получава извънредно добро образование в Европа и е ръкоположен за [[архиепископ]] на [[Тирска архиепархия|Тирската епархия]] в [[Сирия]] като Гийом II. Владее и ползва френски, [[латински]], [[гръцки]], [[арабски]], [[сирийски]] и [[немски]].<ref>Според ''Graham Loud и J. W. Cox'' учебната програма на Гийом Тирски е като справочник за най-реномираните преподаватели на Западния Свят през Средновековието.</ref> Ролята му в политическия живот на кралството е съществена след като е посочен за учител на престолонаследника. Гийом пише една от най-исторически достоверните хроники на Йерусалимското кралство, която и до днес е източник на ключова за [[медиевист]]ите информация.
 
== Биография и обществен живот ==
За ранния живот на Гийом Тирски не се знае много, както и за неговия произход и етническа принадлежност. Предполага се, че произлиза от френско или италианско [[търговия|търговско]] семейство, пристигнало в [[Близък изток|Близкия изток]] за да се възползва от новооткритите [[пазар]]ни възможности. Той е представител на новото поколение отвъдморски християни<ref>Наричани от французите не без презрение ''"Poulain„Poulain Outremer"Outremer“''.</ref>, които са новата държавнотворческа сила за [[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]].
 
Роден в [[Йерусалим]] и като дете е обучаван от [[схоластика|схоластиците]] на [[Килийно училище|катедралното училище]] към [[Йерусалимски храм Възкресение Христово|Храма на Божи Гроб]], където изучава [[латински]], [[гръцки]], [[фарси]] и [[арабски]] заедно с църковните канони. По-късно пътува за Париж, където изучава [[теология]], [[философия]] и [[Евклид|евклидова математика]] (преди основаването на [[Университет на Париж|Университета на Париж]] и неговия колеж [[Сорбона]]та). Назначен за [[архидякон]] на ''[[Тир]]ския [[митрополит]]'', става възпитател на престолонаследника на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] ''[[принц]] Балдуин''. [[Посланик]] на Йерусалимското кралство в [[Рим]] и [[Константинопол]], сключва през [[1168]] година съюз с [[император]] [[Мануил I Комнин]]. През [[1174]] година е назначен за Тирски митрополит и на практика ръководи [[политика]]та на Йерусалимското кралство. Взима участие в [[Трети латерански събор|Третия латерански събор]] в Рим през [[1179]] година, който приема ''правилата за [[избори|избор]] на [[папа|папи]]''. След смъртта на Балдуин IV през [[1185]] година, положението на Йерусалимското кралство се влошава и Вилхелм Тирски заминава за Франция за да организира и търси подкрепа за нов [[кръстоносен поход]]. На призива му откликват кралете на Франция и [[Англия]]. В крайна сметка, усилията на Вилхелм Тирски се увенчават с успех, и е организиран [[Трети кръстоносен поход]].
 
Гийом се завръща у дома през 1165 г. подготвен за най-високите нива на църковната и политическа власт в Йерусалимското кралство. Той бързо се издига до [[дякон|архидякон]] на Тир - – 1167 г. През 1169 г. пътува за [[Рим]], натоварен с дипломатическа мисия от крал [[Амалрик I (крал на Йерусалим)|Амалрик I]]. При завръщането си през 1170 г. получава кралското благоволение да бъде посочен за учител на кралския син [[Балдуин IV (крал на Йерусалим)|Бодуен]]. Непосредствено наблюдаващ престолонаследника, ерудита Гийом първи разпознава белезите на ''[[лепра]]'', от която по-късно страда и умира Бодуен IV <ref>Edbury and Rowe, 1988, pg. 17; Bernard Hamilton, ''The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Latin Kingdom of Jerusalem'' (Cambridge University Press, 2000), pp. 27- – 28.</ref>.
 
През 1179 г. Гийом Тирски [[Вселенски събор|участва и документира]] [[Трети Латерански събор|Третия Латерански събор]], издал канонични правила за осъждане на [[Валденси]]те, [[Катари]]те и установяване на ред за избиране на [[Папа|римски папа]]. Хрониките на Гийом от този събор са загубени за историографията. На връщане от Рим Гийом е натоварен от [[Александър III (папа)|папа Александър III]] с нова дипломатическа мисия до [[Константинопол]], целяща затопляне на отношенията между [[Византия]] и [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]].
 
== Творчество ==
Вилхелм Тирски е [[автор]] на 22 [[история|исторически]] книги обединени под общо заглавие - – на [[латински]]: ''Historia belli sacri a principibus christianis in Palaestina et in Oriente gesti''. ''[[Монах]]а Харолд'' добавя 7 книги към написаните от Тирски, а неизвестен по име монах довършва историята на Тирски до 1275 година.
 
[[Файл:P author.svg|20 px]] ''Historia s. Gesta orientalium principum''
* ''La Gran Conquista de Ultramar'', ed. Pascalis de Goyganos. Madrid, 1858.
* ''La Chronique d'Ernoul et de Bernard le Trésorier'', ed. Louis de Mas-Latrie. Paris, 1871.
* ''Guillaume de Tyr et ses continuateurs'', ed. Alexis Paulin Paris. Paris, 1879- – 1880.
* Mary Noyes Colvin, ed., Godeffroy of Boloyne; or, ''The Siege and Conqueste of Jerusalem, by William, Archbishop of Tyre''; translated from the French by William Caxton and printed by him in 1481. London: Early English Text Society, Oxford University Press, 1893.
* ''William of Tyre, A History of Deeds Done Beyond the Sea'', trans. E.A. Babcock and A.C. Krey. Columbia University Press, 1943.
* Margaret Ruth Morgan, ''La continuation de Guillaume de Tyr'' (1184- – 1197). Paris, 1982.
* ''Willemi Tyrensis Archiepiscopi Chronicon'', ed. R. B. C. Huygens. Turnholt, 1986.
* Margaret A. Jubb, ''A Critical Edition of the Estoires d'Outremer et de la naissance Salehadin''. London, 1990.
<references />
 
* Грусе, Рене "История„История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство"кралство“, том I, част I, ISBN 9789545843747
 
[[Категория:Историци]]