Разлика между версии на „История“

47 174 bytes added ,  преди 4 месеца
м
(Заместване на съдържанието на страницата с „Историята е тъпа <br />{{Човешка праистория и история}} {| class="tocc...“)
м (Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/193.110.216.6)
{{Човешка праистория и история}}
Историята е тъпа
<br />{{Човешка праистория и история}}
{| class="toccolours" style="float: right; margin-left: 1em; margin-right: 1em; font-size: 85%; background:#c6dbf7; color:black; width:19em; max-width: 23%;" cellspacing="5"
| style="text-align: left;" |
[[Файл:Gyzis 006 (Ηistoria).jpeg|мини|220px|Historia ([[алегория]] на историята) от Никола Гисис (1892)]]
 
[[Файл:Saxo original 001.jpg|мини|220px|''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, [[12 век]]]]
<br />{{нормативен контрол}}
 
'''История''' ({{lang|el|на=от|ιστορία}} – ''„проучване, познание, придобито чрез изследване“''<ref name="JosephJanda">{{Cite book | last = Joseph | first = Brian | coauthors = Richard Janda (Ed.) | year = 2004 | title = The Handbook of Historical Linguistics | publisher = Blackwell Publishing | page = 163 | isbn = 978-1405127479 | lang = en }}</ref>) е [[хуманитарна наука]], занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен [[наратив]] (разказ), излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят.<ref name="evans1">{{cite web | url = http://www.history.ac.uk/ihr/Focus/Whatishistory/evans10.html | title = The Two Faces of E.H. Carr | accessdate = 10 ноември 2008 | first = Richard J | last = Evans | year = 2001 | work = History in Focus, Issue 2: What is History? | publisher = University of London | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.history.ac.uk/ihr/Focus/Whatishistory/munslow6.html | title = What History Is | accessdate = 10 ноември 2008 | first = Alun | last = Munslow | year = 2001 | work = History in Focus, Issue 2: What is History? | publisher = University of London | lang = en }}</ref>
 
Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история, се наричат '''историци'''. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и [[археология]]. В определен контекст понятието ''„история“'' може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като [[праистория]] (т.е. предистория).
 
В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като [[геоложка история]], [[история на Вселената]], [[Еволюция|еволюционна история]] и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите [[Легенда|легенди]] и [[Митология|митове]].<ref>{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Seixas | first = Peter | chapter = Schweigen! die Kinder! | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 24 | lang = en }}</ref><ref name="Low1">{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Lowenthal | first = David | chapter = Dilemmas and Delights of Learning History | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 63 | lang = en }}</ref>
 
== Етимология ==
[[Файл:History-Dielman-Highsmith.jpeg|мини|''„История“'', мозайка от [[Фредерик Дилман]]]]
Древногръцкото [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(stori/a ἱστορία] (''istoria'') означава „изследване“ или „знание от изследване“, от [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(/stwr ἵστωρ] (hístōr) „познавач“ (от прото-индоевропейското съществително *wid-tor: „някой, който знае“). <ref>{{икона|en}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=history history]. Online Etymology Dictionary Etymonline.com. Посетен на 16 май 2010.</ref> В този смисъл е използвано например от [[Аристотел]] в неговата Περὶ Τὰ Ζῷα Ἱστορίαι (''Perì Tà Zôa Ηistoríai'' „Изследване за животните“).
 
Все още в този гръцки смисъл [[Франсис Бейкън]] използва термина през късния [[16 век|XVI век]], когато пише своята ''„Естествена история“''. За него историята е имала значение на ''„знание за обектите, определени от време и пространство“'', такъв тип знание, който е осигурен от паметта (докато [[наука]]та е била резултат от мисленето, а [[поезия]]та – от фантазията).
 
В [[европейски езици|Европейските езици]] днес история има едновременно значението на последователност от събития, както и тяхното описване, като второто често бива означавано с '''[[историография]]'''.
 
== Историография ==
{{основна|Историография}}
Историографията като термин има няколко основни значения. Тя може да се отнася до развитието на историята като наука: разказ за развитието на методологията и практиките (например преминаването от кратък биографичен очерк към продължителен тематичен анализ). Освен това историографията може да се отнася за създадените творби: специфичен исторически труд (например ''„средновековна историография през 60<sup>-те</sup> години на [[20 век]]“'' означава творбите върху средновековна история, написани през този период). Като трето значение може да се означи смисълът на историята – [[философия на историята]] (все по-често се използва ''теория на историята''). Като мета-описания на минали събития, третото значение често се позовава или използва предните две, като анализът обикновено се фокусира върху разказите, интерпретациите, [[мироглед]]а, употребата на доказателства или методите на представяне на други историци. Историците също спорят дали историята може да се изучава като единичен свързан разказ или като множество отделни и отчасти независими истории.
 
== Методи на историята ==
{{основна|Исторически метод}}
{| class="toccolours" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; width:275px; text-align:left; clear:right;"
|-
|[[Файл:ancientlibraryalex.jpg|мини|275px|център| [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]]]
----
<div style="background:#f8eaba; text-align:center;"> Основи на историческия метод</div>
----
Съвременните историци поставят пред себе си следните въпроси:
# Кога е написан историческият източник?
# Къде е създаден?
# От кого?
# На какъв по-ранен материал се основава автора?
# Каква е оригиналната форма на източника?
# Доколко източника заслужава доверие?
|}
 
Историческият метод се заключава в следването на принципите и правилата на работа с първоизточниците и другите доказателства, открити в хода на изследванията и използвани при написването на исторически труд.
 
[[Херодот]] (484 – 425 г. пр.н.е.)<ref name="lamberg-karlovsky-p5">{{cite book |title=Ancient Civilizations: The Near East and Mesoamerica |author=Lamberg-Karlovsky, C. C. and Jeremy A. Sabloff |publisher=Benjamin-Cummings Publishing |year=1979 |pages=p. 5}}</ref> се счита от мнозинството историци за „баща“ на тази наука:
<blockquote>Херодот от Халикарнас събра и записа тези сведения, за да не
потънат миналите събития в забрава, и великите и достойни за удивление
деяния, като на елините, така и на варварите да не останат в неизвестност,
най-вече, понеже са воювали помежду си.<ref>Геродот. История. / Пер. и прим. Г. А. Стратановского. Статья В. Г. Боруховича. (Серия „Памятники исторической мысли“.) Л.: Наука, 1972.</ref>.</blockquote>
Въпреки това, началото на използването на [[научен метод|научните]] методи в историята се свързва с друг негов съвременник, [[Тукидид]], и книгата му „История на Пелопонеските войни“. За разлика от Херодот и религиозните му колеги, Тукидид разглежда историята като продукт на избор и действия не на боговете, а на хората, у които търси всички причини и следствия.<ref name="lamberg-karlovsky-p5"/>.
 
Собствени традиции и развитие на методите на историческото изследване съществуват в древен и средновековен [[Китай]]. Основите на професионалната историография там са заложени от [[Сима Циен]] (145 – 90 г. пр.н.е.), автор на „Исторически записки“. Последователите му използват този труд като образец за исторически и биографични съчинения.
 
Върху [[християнска историография|християнската]] и въобще върху западната историография голямо влияние оказва [[Аврелий Августин]]. До 19 век историята обикновено се разглежда като резултат от линейно развитие по план, който е определен от Бог. [[Хегел]] също следва тази идея, макар да ѝ придава по-светски вид.<ref name="graham-ch1">{{cite book |title=The Shape of the Past |author=Graham, Gordon |publisher=Oxford University |year=1997 |chapter=Chapter 1}}</ref> От философията на Хегел, идеята за линейния исторически прогрес преминава в [[марксизъм|марксистката]] философия на историята.
 
Арабският историк [[Ибн Халдун]] през [[1377]] г. анализира грешките, които често извършват историците. Той подчертава културните различия между съвременност и минало, и затова е нужно внимателно отношение към източниците, разпределяне на принципите, съгласно които може да им се даде оценка и накрая – да се интерпретират събитията и културата на миналото. Ибн Халдун критикува предразсъдъците и лековерието на историците.<ref>[[Ибн Халдун|Ibn Khaldun]], Franz Rosenthal, N. J. Dawood (1967), ''The Muqaddimah: An Introduction to History'', p. x, [[Princeton University Press]], ISBN 0-691-01754-9.</ref> Неговият метод залага основите за оценката на ролята на държавата, пропагандата, средствата за комуникация и на систематичните предразсъдъци в историографията.<ref name=Mowlana>H. Mowlana (2001). „Information in the Arab World“, ''Cooperation South Journal'' '''1'''.</ref>, във връзка с което Ибн Халдун се счита за „баща на арабската историография“.<ref>Salahuddin Ahmed (1999). ''A Dictionary of Muslim Names''. C. Hurst & Co. Publishers. ISBN 1-85065-356-9.</ref><ref name=Enan>{{cite book|title=Ibn Khaldun: His Life and Works|first=Muhammed Abdullah|last=Enan|publisher=The Other Press|year=2007|isbn=9839541536|page=v}}</ref><ref name=Akhtar>Dr. S. W. Akhtar (1997). „The Islamic Concept of Knowledge“, ''Al-Tawhid: A Quarterly Journal of Islamic Thought & Culture'' '''12''' (3).</ref> Голямо значение има разработването от Ибн Халдун на концепцията за политико-демографски цикли, представляваща един от първите опити за научно описание на [[Клиодинамика|историческата динамика]].<ref>[http://cliodynamics.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=49 Коротаев А. В. ''Долгосрочная политико-демографическая динамика Египта: Циклы и тенденции'']. М.: Восточная литература, 2006. ISBN 5-02-018526-4</ref>
 
Сред другите историци, оказали влияние за въвеждането на методология в историческите изследвания, могат да се споменат [[Леополд фон Ранке]], [[Джордж Тревелян]], [[Фернан Бродел]], [[Марк Блок]], [[Люсиен Февър]], [[Роберт Фогел]]. Против използването на научна методология в история излизат такива автори като например [[Хю Тревор-Ропер]]. Те заявяват, че за разбирането на историята е нужно въображение, затова историята трябва да се счита не за наука, а за [[изкуство]]. Не по-малко спорният автор [[Ернст Нолте]], следвайки класическата немска философска традиция, разглежда историята като движение на идеи. [[Марксизъм|Марксистката]] историография, представена на запад (в частност работите на [[Ерик Хобсбаум]] и [[Исак Дойчер]]), има за цел да потвърди философските идеи на [[Карл Маркс]]. Техните опоненти, представляващи [[антикомунизъм|антикомунистическата историография]], като [[Ричард Пайпс]] и [[Робърт Конкуест]], предлагат интерпретация на историята, противоположна на марксистката.
 
Съществува дори и обширна историография от гледна точка на [[феминизъм|феминизма]]. Редица [[постмодернизъм|постмодернистични]] философи пък изцяло отричат възможността за непредубедена интерпретация на историята и съществуването на научна методология. В последно време все по-голяма сила набира [[клиодинамика]]та – математическото моделиране на историческите процеси.
 
== Философия на историята ==
{{основна|Философия на историята}}
Философия на историята е дял от [[философия]]та, който се занимава с възможната значимост на човешката история. Допълнително тя е свързана и с дискусията относно [[телеология|телеологичния]] завършек на нейното развитие; това ще рече, че размишлява над това дали има цел, директен принцип или завършеност в процесите на човешката история. Философия на историята не бива да се бърка с историографията, която изучава историята като академична дисциплина и поради това се отнася до нейната методология и практика, както и развитието на историята като дисциплина през годините. Философия на историята не бива да се смесва и с [[история на философията]], която е наука за историческото развитието на философските идеи.
 
Историците водят дебати по въпроса дали историята е наука или своеобразно изкуство. Наскорошни доводи за превръщането на историята в наука са повдигнати от [[Пьотр Турчин]] в неговата статия ''„Възходът на [[клиодинамика]]та“''. Това разделение е в значителна степен изкуствено, тъй като историята като област на знание обикновено се раглежда в различни аспекти.<ref>Elizabeth Harris, In Defense of the Liberal-Arts Approach to Technical Writing. College English, Vol. 44, No. 6 (Oct., 1982), pp. 628 – 636</ref><ref>[http://www.nature.com/nature/journal/v454/n7200/full/454034a.html Arise Cliodynamics. Nature 454, 34 – 35 (3 July 2008) | doi:10.1038/454034a; Published online 2 July 2008]</ref><ref>[http://www.sott.net/articles/show/161508-Transforming-history-into-science-Arise-cliodynamics- Arise Cliodynamics. sott.net/articles]</ref>
 
Към основните подходи на развитието на философията на историята могат да се отнесат следните:
 
* [[Марксистка периодизация на историята|формационен]] ([[Карл Маркс]], [[Фридрих Енгелс]], [[Владимир Илич Ленин]], И. М. Дяконов и др.)
* [[Цивилизация|цивилизационен]] ([[Николай Данилевски]], [[Освалд Шпенглер]], [[Арнолд Тойнби]], Ш. Айзенщат, [http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Eras/index.php Б. С. Ерасов], [[Дмитрий Бондаренко]], [[Игор Следзевски]], [[Сергей Нефьодов]], [[Глеб Алексушин]] и др.)
* [[Системна теория на света]] ([[Андре Гундер Франк]], [[Имануил Валерщайн]], [[Самир Амин]], Дж. Ариги, [[Марат Чешков]], [[Андрей Фурсов]], [[Андрей Коротаев]], К. Чейз-Дан, [[Леонид Гринин]] и др.)
* [[Школа „Анали“]]: [[Марк Блок]], [[Люсиен Февър]], [[Фернан Бродел]], [[Арон Гуревич]].
* Щафетно-стадиен ([[Юрий Семьонов]]) (в действителност, нищо повече от модифициран марксистко-формационен подход).
 
== Закономерности на историческите процеси ==
В началото на 19 век, основателят на [[позитивизъм|позитивизма]] [[Огюст Конт]] обещава да докаже, че „съществуват закони при развитието на обществата, толкова сигурни, колкото и законите за падането на камъка.“. Но да се установят законите на историята се оказва не толкова лесно. Когато немският историк [[Карл Лампрехт]] се опитва да защити мнението на Конт, [[Едуард Майер]], друг немски историк, отвръща, че в течение на многогодишните си научни изследвания, самият той не е могъл да открие нито един исторически закон и не е чул някой друг да е успял. [[Макс Вебер]] счита за безсмислени опитите за откриване на исторически закономерности. Философът [[Карл Ясперс]] пише: „Историята има дълбок смисъл. Но той е отвъд човешкото разбиране.“ [[Едуард Кар]] твърди, че на Запад повече не се говори за „исторически закони“, че самата дума „причина“ е излязла от мода.
 
Така отричането на причинно-следствената връзка на минали събития поставя под съмнение правото на историята да се счита за наука. Философът [[Бертран Ръсел]] казва: „Историята – това още не е наука. Тя може да се направи да изглежда като наука само с помощта на фалшификации и пропуски“. Социологът [[Емил Дюркхайм]] смята, че „историята може да се счита наука само в степента, в която обяснява света.“
 
За разбирането на законите на историята претендира марксизма, който издига теорията на [[Марксистка периодизация на историята|обществено-икономически системи]] и смята, че развитието на производителните сили води до промяна в производствените отношения, които определят естеството на всяка система. Но този подход не обяснява дълбоките различия между характерите на развитие на социалните отношения при различните народи.
 
[[Хърбърт Спенсър]] и [[Освалд Шпенглер]] разглеждат човешкото общество като сходно на биологичните организми, които се раждат, живеят и умират. [[Арнолд Тойнби]] извършва колосален труд, описвайки в 12 тома историята на 21 [[цивилизация|цивилизации]] (първия том е публикуван през 1934 г.). Той се опита да сравни развитието на тези цивилизации и стига до заключението, че цивилизацията се заражда като „отговор“ на „предизвикателство“ пред дадено общество – от страна на природата или на други общества. „Предизвикателство“ може да бъде пренаселване, инвазия на врагове или друго събитие, поставящо под заплаха съществуването на обществото, а „отговор“ – социална организация или технически нововъведения, които позволяват на обществото да оцелее.
 
В средата на 20 век, най-популярната теоретична концепция за историческото развитие става [[теория за модернизация|теорията за модернизация]]. По определението на един от основателите ̀, [[Сирил Блек]], модернизацията е процеса на адаптация на [[традиционно общество|традиционното общество]] към новите условия, породени от [[Индустриалната революция]].<ref name=autogenerated2>[http://www.expert.ru/expert/2011/01/postizhenie-istorii/# С.Нефедов, доктор исторических наук, старший научный сотрудник Института истории и археологии Уральского отделения РАН. Постижение истории.]</ref>
 
Въпросът за разпространението на различните социални системи до голяма степен се свежда до проблема с разпространението на техническите [[иновации]], културната дифузия. Най-отчетливо идеите на [[дифузионизъм|дифузионизма]] са формулирани в т.нар. [[теория на културните среди]]. Нейните автори, [[Фридрих Ратцел]], [[Лео Фробениус]] и [[Фриц Гребнер]], смятат, че сходните явления в културите на различните народи могат да се обяснят с произхода на тези явления от един общ център, че най-важните елементи на човешката култура се появяват само веднъж, и то само на едно място. Те дават на народа-първооткривател решаващо предимство пред другите народи.
 
През 1963 г. [[Уилям Макнил]], един от учениците на Тойнби, публикува монографията „[[Възходът на Запада]]“. Той детайлно описва фундаменталните открития от [[Античност]]та и [[Средновековие]]то, които са предизвикали радикални промени в обществената структура.
 
== Области на изучаване ==
=== Периодизация ===
{{основна|Историческа периодизация}}
Историята често се фокусира върху събития и процеси, случили се през определени части време. Историците именуват тези части (дялове) време, за да се получи ''„организираност на идеите и класификационни обобщения“'', които улесняват и подпомагат изучаването на историята. Имената на периодите могат да се различават на различните географските места; често се различават и датите за начало и край на периодите. [[Век]]овете и десетилетията са най-често употребяваните единици време. Повечето периоди се конструират [[ретроспекция|ретроспективно]] и по този начин изразяват стойностни преценки за миналото. Начинът, по който периодите се отделят, и имената, който им се дават, могат да повлияят на общото възприемане на даден период или неговото изучаване.
 
* [[Праистория]] или още предистория, доистория, [[първобитно общество]] – в [[Близък изток|Близкия изток]] – до ок. 3000 г. пр.н.е. (обединяването на [[Горен Египет|Горен]] и [[Долен Египет|Долен]] [[Египет]]);
* [[Древност]] (вкл. [[Античност]]);
** [[Древен Рим]]
** [[Древна Гърция]]
* [[Средновековие]], средни векове – края на 15 век (началото на епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]]);
* [[Ново време]], нова история – от края на 15 век до 1918 г. (края на [[Първата световна война]]);
* [[Най-ново време]], най-нова съвременна история – от 1918 г. до наши дни.
 
Съществуват и алтернативни периодизации на световната история. Например, в западната историография краят на ''Средновековието'' се свързва с [[16 век]], след което започва общ период на ''съвременна история''.
 
=== Географски места ===
Определените географски места могат да бъдат основата за исторически изследвания, например континенти, държави или градове. Да се разбере причината за дадени исторически събития, е фундаментална цел на историята. За да се извърши това, историците често се обръщат към [[география]]та. [[Климат]]ични промени, снабдеността с [[вода]] и [[релеф]]ът на дадено място имат голямо влияние върху живота на тамошното население. Например за да се разбере защо древните египтяни развиват тъй успешна цивилизация, е задължително изучаването на географията на [[Египет]]. Египетската цивилизация се развива на бреговете на река [[Нил]], които биват ежегодно наводнявани, при което се отлага почвен слой. Богатата [[почва]] е причината фермерите да успяват да отглеждат достатъчно храна, че да изхранват населението в градовете. Това от своя страна значи, че не всички хора са били задължени да обработват земята, което оставя възможност на другите да се занимават с друга дейност, спомагаща развитието на цивилизацията.
 
=== История на света ===
{{основна|История на света}}
Световната история представлява изучаването на големите цивилизации за последните приблизително 30 века. Това води до спорни интерпретации, направени от [[Оскар Шпенглер]], [[Арнолд Тойнби]] и др. Световната история е изключително важен учебен предмет. Тя навлиза все по-силно в [[университет]]ите на [[САЩ]], където историята се е концентрирала върху Западните цивилизации и Съединените щати. Световната история добавя голямо количество нов материал за [[Азия]], [[Африка]] и [[Южна Америка]].
 
=== Дипломатическа история ===
{{основна|Дипломатическа история}}
 
=== Военна история ===
{{основна|Военна история}}
Военната история изучава конфликтите в човешките общества, като обикновено се концентрира върху [[война|войни]] и военни действия, включително [[битка|битки]], военни стратегии и [[оръжие|оръжия]]. Военните историци се занимават със събитията от военната история.
 
=== Социална история ===
{{основна|Социална история}}
Социалната история изучава как обществата са се адаптирали и променяли в исторически план. Социалната история е дял от историята, която мнозина смятат за социална наука, опитваща се да погледне на историческите доказателства от гледната точка на социалните тенденции. Тази гледна точка може да съдържа [[икономика|икономическа]] история, [[право|правна]] история и анализ на други аспекти от цивилизованото общество, които обозначават еволюцията на социалните норми, поведението и други.
 
=== Полова история ===
{{основна|Полова история}}
 
== Исторически дисциплини ==
* [[Археография]] – теория и практика на издаването на писмени източници.
* [[Археология]] – изучаването по веществени източници на историческото минало на човечеството.
* [[Архивистика]] – изучаването на въпроси по комплектуване на [[архив]]и и съхраняването и използването на архивни [[документ]]и.
* [[Архонтология]] – изучаването на историята на длъжностите в държавни, международни, политически, религиозни и други обществени структури.
* [[Бонистика]] – изучаването на историята по печатането и обръщението на книжни парични знаци.
* [[Вексилология]] – изучаването на флагове, знамена, щандарти, вимпели и други подобни предмети.
* [[Генеалогия]] – изучаването на [[Родствени връзки|родствените взаимовръзки]] между хората.
* [[Генетична генеалогия]] – изучаването на родствените взаимовръзки между хората по пътя на използване на методите на [[генетика]]та.
* [[Хералдика]] – изучаването на [[герб]]ове, както и на традицията и практиките на използването им.
* [[Дипломатика]] – изучаването на исторически актове (юридически документи).
* [[Документознание]] – комплексна наука за документите и документно-комуникационната дейност, изучаваща в исторически, съвременен и прогнозен план процесите на създаване, разпространение и използване на документни източници на информация в обществото.
* [[Еортология]] – изучаването на църковни празници.
* [[Епиграфика]] – изучаването на надписи върху твърди материали (камъни, керамика, метал и пр.)
* [[Историография]] – изучаването на историята и методологията на историческото познание, както и изучаването на възгледите и трудавете на различни историци.
* [[Историческа география]] – наука, съчетаваща история и [[география]].
* [[Историческа демография]] – наука за демографската история на човечеството.
* [[Историческа метрология]] – изучаването на употребяваните в миналото мерки – за дължина, площ, обем, тегло – в историческото им развитие.
* [[Източникознание]] – изучаване на [[Исторически източник|историческите източници]].
* [[Исторически метод|Историческа методология]] – изучаването на различни системи от методи, които могат да бъдат използвани в процеса на историческото изследване и спецификата на различни исторически [[Научна школа|научни школи]].
* [[Нумизматика]] – изучаването на историята на сечене на [[монета|монети]] и паричното им обръщения.
* [[Палеография]] – изучаването на историята на писмени знаци, закономерността при развитието на графичните форми, както и паметници на древни писмености.
* [[Папирология]] – изучаването на текстовете на [[папирус]]ите, намиращи се предимно в [[Египет]].
* [[Сфрагистика]] – изучаване на печати (матрици) и отпечатъците им на различни материали.
* [[Фалеристика]] – изучаването на наградни знаци и отличия.
* [[Хронология]] – изучаването на последователността на исторически събития във времето.
 
== Дисциплини, свързани с историята ==
* [[Антропология]] – изучаването на човека и неговото взаимодействие със света.
* [[Полова история]] – история на взаимодействието на мъжкия и женския опит като един от най-важните аспекти на социалната организация.
* [[Културна антропология|Социокултурна антропология]] – наука за културата като съвкупност от материални обекти, идеи, ценности, представи и модели на поведение във всичките ѝ форми на проява и на всички исторически етапи от развитието ѝ.
* [[Културология]] – наука, изучаваща културата и най-общите закономерности от развитието ѝ.
* [[Краезнание]] – изучаването на архитектурата, биологията, географията, историята, културата, литературата, медицината, религиозните култове, управлението, селското стопанство, спорта, топонимията, фортификациите, екологията на конкретен регион.
* [[Психоистория]] – изучаването на психологическата мотивация за постъпките хората в миналото.
* [[Етнология]] и [[етнография]] – изучаването на народите и етносите, техният произход, култура и поведение (определенията на предметите на изучаване на двете дисциплини, както и връзката им със социокултурната антропология са дискусионни).
 
== Сродни дисциплини ==
* [[Военна история]] – наука за произхода, състава и действията на въоръжените сили, съставна част от [[Военна наука|военната наука]].
* [[Историческа психология]] – наука, съчетаваща история и [[психология]].
* [[История на културата]] – наука за ценностния свят на историческите епохи, народи, индивиди и други носители на историческия процес.
* [[История на науката]] – история на научните знания, политическите и правните учения, историята на философията и др.
* [[История на държавата и правото]] – изучава закономерностите в развитието на държавите и юридическото право при различните народи по света в различни исторически периоди.
* [[История на политическите и правните учения]] – изучава особеностите на възгледите на различни философи в различни исторически периоди по въпросите за същността, произхода и съществуването на държавите и правото.
* [[История на религията]] – изучава възникването и развитието на религиозните вярвания и сакрални култове, връзките и особеностите на местни и световни религии.
* [[Стопанска история]] – изучава явления и процеси, свързани с еволюционното развитие и взаимодействието на човешките дейности.
 
== Вижте също ==
* [[История на България]]
* [[Марксическа историография]]
* [[Българска марксическа историография]]
* [[Стогодишна война]]
* [[Тридесетгодишна война]]
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|history}}
{{Уикицитат|История – Историци}}
* [[Веселин Методиев]], [[Христо Тодоров (философ)|Христо П. Тодоров]], [https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/istoriq История], Университетски речник на [[Нов български университет]]
 
== Източници ==
<references/>
 
{{Превод от|en|History|373106776}}
{{социални науки}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:История| ]]