Битка при Малплаке: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м шаблон, форматиране; форматиране: нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Военен конфликт
'''Малплаке''' (на валонски език: ''Malplaquet'') е градче в [[Нидерландия]] (днес [[Белгия]]), където на 11 септември 1709 г. се състои голямо сражение между 90-хилядна френска армия, начело с [[маршал]] [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]] и 100-хилядна англо-холандско-австрийска армия, командвана от [[Евгений Савойски]] и херцог [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]].
| име = Битка при Малплаке
| конфликт = [[Война за испанското наследство]]
| картинка =
| описание = Битката при Малплаке
| период = [[11 септември]] [[1709]] г.
| място = [[Малплаке]], [[Нидерландия]] (дн. [[Белгия]])
| резултат = Победа за съюзниците
| страна1 = {{флагче|Франция}} [[Франция]]
| страна2 = {{флагче|Великобритания}} [[Кралство Великобритания]]<br>{{флагче|Австрийска империя}} [[Австрийска империя]]<br>[[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor with haloes (1400-1806).svg|Свещена Римска империя|20п]] [[Свещена Римска империя]]
| командир1 = {{флагче|Франция}} [[Клод Луи Ектор дьо Вилар]]<br>{{флагче|Франция}} [[Луи-Франсоа дьо Буфлер]]
| командир2 = {{флагче|Австрийска империя}}[[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor with haloes (1400-1806).svg|Свещена Римска империя|20п]] [[Евгений Савойски]]<br>{{флагче|Великобритания}} [[Джон Чърчил, херцог Марлборо]]
| сила1 = около 90 000
| сила2 = около 100 000
| жертви1 = 5000 убити и 8000 ранени
| жертви2 = 7000 убити и 14 000 ранени
| бележки =
}}
 
'''Битката при Малплаке''' (на [[валонски език]]: ''Malplaquet'') е, градчеград в [[Нидерландия]], (днесдн. в [[Белгия]])) е голямо [[сражение]], къдетокоето се състои на [[11 септември]] [[1709]] г. се състои голямо сражение между 90-хилядна френска армия, начело с [[маршал]] [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]] и 100-хилядна англо-холандско-австрийска армия, командвана от [[Евгений Савойски]] и херцог [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]].
 
== Предистория ==
През [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] (1701 – 1714) [[Франция]] търпи серия поражения между 1704 и 1708 г., като един след друг с нерешителност или липса на достатъчно находчивост се компрометират най-важните ѝ генерали – Таяр, Вилроа, [[Вандом]].<ref>Will and Ariel Durant, ''The Age of Louis XIV'', New York 1963, p. 707</ref> Единствената надежда на [[Луи XIV]] остава маршал Вилар, който все още не е побеждаван. Когато поема командването на северната френска армия, екипирана и сформирана с последни усилия, той получава задача да маневрира срещу противниците си, като избягва решително сражение. Марлборо и Евгений обаче успешно превземат крепостта [[Турне]] и обсаждат [[Монс]], което кара френското командване да промени стратегията и заповядва на Вилар да предизвика битка, за да спаси Монс. Вилар се разполага на удобни позиции близо до крепостта, при Малплаке,<ref>Claude C. Sturgill, ''Marshal Villars and the War of the Spanish Succession'', Lexington 1965, pp. 83- – 84</ref> а съюзническото командване приема предизвикателството и на 9 септември съсредоточава силите си срещу него.
[[Файл:Malplaquet1.jpg|400px|мини|Сцена от битката при Малплаке, картина от Ричард Удвил]]
През [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] (1701 – 1714) [[Франция]] търпи серия поражения между 1704 и 1708 г., като един след друг с нерешителност или липса на достатъчно находчивост се компрометират най-важните ѝ генерали – Таяр, Вилроа, [[Вандом]].<ref>Will and Ariel Durant, ''The Age of Louis XIV'', New York 1963, p. 707</ref> Единствената надежда на [[Луи XIV]] остава маршал Вилар, който все още не е побеждаван. Когато поема командването на северната френска армия, екипирана и сформирана с последни усилия, той получава задача да маневрира срещу противниците си, като избягва решително сражение. Марлборо и Евгений обаче успешно превземат крепостта Турне и обсаждат [[Монс]], което кара френското командване да промени стратегията и заповядва на Вилар да предизвика битка, за да спаси Монс. Вилар се разполага на удобни позиции близо до крепостта, при Малплаке,<ref>Claude C. Sturgill, ''Marshal Villars and the War of the Spanish Succession'', Lexington 1965, pp. 83-84</ref> а съюзническото командване приема предизвикателството и на 9 септември съсредоточава силите си срещу него.
 
== Ход на битката ==
[[Файл:Malplaquet1.jpg|400px|мини|ляво|Сцена от битката при Малплаке, картина от Ричард Удвил]]
Както обикновено, Марлборо поема лявото крило, а принц Евгений дясното. Техният план не се отличава съществено от плановете в битките при [[битка при Бленхайм|Бленхайм]] и [[битка при Рамили|Рамили]], където е довел до забележителен успех. Първо целта им е да атакуват крилата на Вилар, за да го накарат да изпрати резервите си в двете посоки, а после да стоварят цялата си мощ върху центъра.<ref>Hilarie Belloc, ''Malplaquet'', London 1911, p. 67 и сл.</ref> Ако той издържи, да сломят окончателно съпротивата с нов флангови удар. Изобщо, те разчитат на по-бързото маневриране. Само че този път срещу тях е много компетентен военачалник, който при това си е взел поука от пораженията на предшествениците си. В началото на битката Евгений атакува по-остро и Вилар е принуден да изпрати подкрепленията си на лявото крило.<ref>David Eggenberger, ''A dictionary of battles'', New York 1967, p. 260</ref> В ожесточения бой Евгений е ранен два пъти, но отказва да напусне бойното поле, Вилар също получава тежка рана и е изнесен от войниците, оставяйки маршал [[Луи-Франсоа, херцог дьо Буфлер|Буфлер]] да продължи битката. Във върховния момент на този сблъсък Марлборо обявява масова атака на своя фланг, но предвиждайки това, Вилар е приготвил тайни резерви, които сега Буфлер хвърля, за да запази положението. Тогава двамата съюзнически командири използват и последните си резерви за решаващ удар и виждайки, че няма повече какво да им противопостави, Буфлер заповядва всеобщо отстъпление. Французите се оттеглят в пълен ред и не са преследвани, тъй като жертвите между съзниците са огромни.
 
== Значение ==
Французите изгубват 5000 д.души и 8000 ранени, докато съюзниците дават 7000 убити и 14 000 ранени. Това прави битката най-кървавата не само през войната и през цялата епоха на Луи ХІV, но и в следващите 100 години чак до победата на [[Наполеон I|Наполеон]] при [[Бородинска битка|Бородино]] (1812 г.).<ref>''Ibid.''</ref> От стратегическа гледна точка съюзниците печелят, тъй като Монс, оставен без помощ, пада на следващия месец. От морална гледна точка обаче Вилар тържествува, тъй като за пръв път френската армия не само издържа пред блестящите съюзнически генерали, но и им причинява повече жертви, отколкото самата тя понася. Тази битка е повратен момент във войната и е преход от периода, в който съюзниците имат надмощие, към нов период на равновесие. Три години по-късно с победата си при [[Денен (битка)|Денен]] Вилар окончателно решава войната в полза на Франция.
 
== Бележки ==