Иван Димитров (БКП): Разлика между версии

Роден е на 02.11.1901 г. в берковското село [[Гаврил Геново|Соточино]] в учителско семейство. Иван Димитров е по професия металик и е със средно образование. От 1919 г. е член на РМС, а от 1924 г. и на [[БКП]]. От 1919 до 1923 г. като ученик е член на [[РМС]] в [[Берковица]]. Участва в Септемврийското въстание, а след неговия неуспех емигрира в [[Югославия]]. Там работи в циментова фабрика и членува в общоемигрантски комитет, както и емигрантската организация в Ниш. През 1925 г. заминава за [[СССР]], където завършва Ленинградския комунистически университет. Работи в завода „Кулакова“. В Ленинград е член на Бюрото и секретариата на Районен комитет на [[ВКП (б)]]. През 1932 г. се завръща в България и става инструктор на Международната организация за подкрепа на революцията (МОПР) и член на [[ЦК на БКП|ЦК на БРП]]. На тази позиция остава до 1934 г. След това излиза в нелегалност и продължава работата си в МОПР. Арестуван е през 1935 г. и лежи в затвора до 1937 г. От 1941 г. е партизанин, а от 1943 г. е секретар на Областен комитет на БРП и политкомисар на партизанска бригада. След 9 септември 1944 г. е секретар на Областния комитет на БКП в Русе. Народен представител 6 Велико народно събрание.<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/335---90--3--1948- Протокол № 90 от 3 май 1948 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ с взето решение за назначаване на Иван Димитров Станков за началник на военната промишленост.]</ref> На 3 май 1948 до 6 януари 1949 г. е назначен за началник на военната промишленост. През годините на социализма обувния завод в Михайловград и корабостоителния завод в гр.Русе са носели неговото име. Иван Димитров Станков умира на 21.01.1949г1949 г. в гр. София.