Ладислав Анжуйски: Разлика между версии

 

Войната между двамата Анжуйци продължава и през следващите две години, през което време Ладислав постепенно успява да привлече на своя страна някои от най-влиятелните неаполитански барони, с чиято помощ прогонва френския си съперник обратно в Прованс и през 1399 г. влиза победоносно в Неапол. През 1400 г. Ладислав окончателно омиротворява земите си, потушавайки последните огнища на съпротива в [[Апулия]] и [[Абруцо]].

=== Претенции към унгарския престол ===

След като се налага в борбата срещу [[Луи II Валоа-Анжуйски]], Ладислав решава да предяви претенции към унгарския престол – авантюра, която коства живота на баща му повече от десетилетие преди това. В това си начинание Ладислав разчита на някои унгарски магнати, които са против властта на тогавашния крал [[Сигизмунд Люксембургски]]. Обявявайки се за потомък на светите унгарски крале, Ладислав дори се коронова незаконно за крал на Унгария и херцог на Славония. След като се споразумява с Венеция, на която отстъпва остров Корфу, Ладислав си осигурява свободен пасаж през Адриатика и през 1403 г. флотилията му превзема хърватския град Задар и някои близки територии. Това обаче се оказва единственият му успех в борбата за унгарската корона, след който Ладислав се оттегля обратно в Неапол и не предприема други по-значими действия, за да разшири унгарските си владения.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 322</ref>

=== Борба за надмощие в Южна Италия ===

Следващите години от управлението на Ладислав са белязани от борбата му за надмощие в [[Южна Италия]].

 

През 1405 г. Ладислав потегля срещу Рим, където някои римски патриции, намиращи се в конфликт с папата, го канят за господар на града. В отговор на 18 юни 1406 г. папата издава була, с която низвергва Ладислав от кралското му достойнство.

Междувременно в кралството избухва и нов бунт, подклаждан от папата и предвождан от [[Раймондо Орсини дел Балцо]]. След смъртта на последния през януари 1406 г. начело на въстаниците застава съпругата му [[Мария д'Анген]], която успешно защитава Таранто по време на двумесечната му обсада от войските на Ладислав през пролетта на 1406 г. [[Мария д'Анген]] не се предава дори след като през юли 1406 папата и Ладислав подписват мир, който признава неаполитанския крал за протектор на цялата Папска област. Проблемът с бунта на [[Мария д'Анген]] е решен по доста по-дипломатичен начин – на 23 април 1407 г. Ладислав просто се жени за нея, което слага край на съпротивата ѝ.

 

През 1407 г. Ладислав отново обсажда вечния град, възползвайки се от конфликта между римляните и новоизбрания папа [[Григорий XII]]. Само за период от една година неаполитанският крал успява да завладее почти цялата Папска област, а на 25 април 1408 завладява Рим и принуждава папата да му се подчини.

През 1409 кардинали от двете партии, [[Авиньон]]ската и [[Рим]]ската, недоволни от продължаващата вече тридесет години схизма в Католическата църква, избират за нов папа Александър V и обявяват другите двама за низвергнати. Новият папа и неговият наследник [[Йоан XXIII]], ползващи се с подкрепата на Франция и Флоренция, призовават на помощ Луи II Анжуйски, който през същата година дори е коронован за неаполитански крал, и започват борба срещу Ладислав.

 

== Семейство ==

Ласислав Анжуйски се жени три пъти.

# ''трети брак'' : през 1406 г. за [[Мария д'Анген]] (1367/1370 — 1446), графиня Лече, дъщеря на Жан д'Анген, граф дьо Кастро – тя го надживява с повече от 32 години.

 

{{превод от 2|en|Ladislaus of Naples|ru|Владислав (король Неаполя)|529548235|50122299}}

{{нормативен контрол}}

[[Категория:Анжу-Сицилиански дом]]

[[Категория:Крале на Неапол]]