Провадия (община): Разлика между версии

Традиционно отглежданите в общината групи култури са зърнени, технически, фуражни, овощни и лозя. Приоритет е зърнопроизводството на площ от 16 280 ха, 54% дял в структурата на обработваемите площи в т.ч. мека пшеница, царевица за зърно, зимен ечемик. Техническите култури, представени основно от маслодайния слънчоглед и увеличени площи от маслодайна рапица, са с относителен дял – 24%, фуражните култури (царевица за силаж, люцерна, тревни смеси) заемат 4%, лозя и овощни градини 600 ха промишлени, а като цяло с тези за частно ползване достигат 15%, промишлените зеленчуци едва 0,05%. Основно през периода 2014-2019 г. се обнови машинно-тракторния парк и част от селскостопанската база, чрез участие в проекти по програмите на държавен фонд земеделие. Характерна е изключителната диференциация на земеделските стопанства, малко на брой земеделски стопани обработващи повече от 1000 ха земя и много на брой дребни производители обработващи площи до 100 ха и по-малко. Проправят си път нови земеделски практики и производства – отглеждат се нетрадиционни за района земеделски култури като кориандър, резене, лавандула и други от групите на етерично-маслените и лекарствените култури Има развитие на биологично земеделие съобразено с европейските стандарти. Ново засадените овощни култури от видовете праскова, кайсия, видове сливи, ябълка, лешник и орех са около 80 ха. Неблагоприятната тенденция към влошаване възрастовата структура и състоянието на насажденията се задълбочава. Висок е относителният дял на амортизираните, невъзстановими овощни насаждения – 75,2%; плододаващи в добро агротехническо и фитосанитарно състояние 23%; млади не плододаващи насаждения – по – малко от 1,8%. Минималните инвестиции в трайните насаждения, не допринасят намаляване на безработицата особено в селата с най-– голям процент, а това е отрасъл който може да окаже съществено влияние за намаляването ѝ. За изминалия програмен период 2007-2013г2013 г. няма ликвидирани трайни насаждения освен 0,7 ха малини. Тенденцията е за създаване на нови. Сериозно е отстъплението в традиционно силния за общината подотрасъл, лозарството - от близо 1300 ха до незавидните 520 ха. Около 70% от съществуващите масиви са амортизирани и невъзстановими с остаряла сортова структура. Площите с новосъздадени винени сортове лози през 2007/2013 г. са под 1% от съществуващите. Слабата мотивация на гроздопроизводителите за регистрация на лозарските им стопанства е продиктувана от липсата на адекватно финансиране в сектора - към настоящия момент са регистрирани лозарски стопанства на площ по – малко от 100 ха., както и европейските изисквания при винените сортове. През периода 2014-2019 г. има увеличение на лозовите масиви в селата Блъсково Китен и с. Венчан със съвременни бели и червени винени сортове лози за производство на бели и червени вина. Няма създадени нови лозя с десертни сортове. Зеленчукопроизводството е най-малко застъпено в общината, основна причина малко инвестиции в сектора и почти никакви субсидии през трите начални години на периода. Основно пресните зеленчуци идват от маломерни стопанства. През последните години се обърна по-голямо внимание за участието по европейски програми за съживяване на отрасъла.

През град Провадия минава жп линията Варна–София и Варна – Русе. Съществува сравнително добре изградена пътна мрежа. Общата дължина на четирикласната пътната мрежа в общината е 90,3 км., гъстотата на пътната мрежа е 0,362 км на кв. км от територията на общината, което е приблизителен показател от този средно за страната 0,333 км на кв. км. Пътната мрежа е равномерно изградена в общината. По данни от преброяването през 2011г2011 г. в общината живеят общо 22 934 души, като в селата живеят 9679, което представлява приблизително 42,2% спрямо живеещите в общинския център. На 1 кв. км. от територията на общината живеят 39,7 човека, което е значително под средната гъстота на населението в страната (74,6 души на кв. км). Съществуват транспортни връзки с всички околни населени места. Състоянието на настилките на напречната междуселищна пътна мрежа и на улиците в населените места не е добро. Те се нуждаят от ремонт и реконструкция. Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Участък (около 98 км от третокласни пътища : ІІІ-208, ІІІ-731, ІІІ-904, ІІІ-2082 и ІІІ-9004) преминава през общината. Останалите пътища са от четвъртокласната пътна мрежа и свързват общинския център с другите населени места. Чрез автомагистрала “Хемус” на разстояние на 8,3 км от гр. Провадия се осъществяват връзките с областния град–Варна и центрове на съседните области и цяла Северна България – Шумен, Търговище, Велико Търново, София и др.

Разстоянието от гр. Провадия до областния център гр. Варна е 50 км. По-големите общински и областни центрове с които се осъществява важен за общината стопански и социален обмен са: Дългопол – 21 км; Ветрино – 15 км; Девня - 20 км; Долни чифлик – 55 км; Белослав – 35 км; София - 420 км. Пътищата, които пресичат границите на общината са: ІІІ- 208 Айтос–Провадия–Ветрино. Този път минава през централната част на гр. Провадия (извършен основен ремонт през 2007г2007 г.) ІІІ-731 Провадия-Друмево–Шумен. Пътят минава през селата Храброво, Блъсково, Градинарово; ІІІ-904 Провадия-Гроздьово–Старо Оряхово. Пътят минава през селата Бозвелийско и Бързица (извършен основен ремонт през 2011г2011 г.) ; ІІІ-2082 Провадия–Неново–Кюлевча–Мадара –Шумен. Пътят минава през селата Кривня, Равна и Неново. ІІІ-9004 Провадия–Житница–Белослав–Варна. Пътят минава през с. Житница. Републиканският път ІІІ-208 е предпочитаната връзка между североизточната и южната част на страната, който в участъка си в града е с ширина на уличното платно 5,50 м.

Електроенергийната система на Община Провадия е част от единната електроенергийна система, както на Варненска област, така и на страната. В енергийния сектор община Провадия играе ролята на потребител на енергия. Тази функция е тясно свързана със задълженията на общината да осигурява енергия за всички общински обекти-сгради и улично осветление. Ефективността на потреблението е ниска, както по отношение на използването на енергията, така и по отношение на равнището на комфорт. В град Провадия се разполага районна подстанция 110/20кв. с обща инсталирана мощност 25мв. Всички населени места в общината са електрифицирани. Те получават захранване на средно напрежение-въздушна линия, като на места се явяват проблеми с възможностите за захранване на нови товари. Остарелите мрежи и ниската им надеждност в някои райони оказват негативно влияние на снабдяването на консуматори в рамките на нормативните параметри. Всички населени места на Община Провадия са захранени с въздушна мрежа ниско напрежение. Кабелно захранване има в парк „Автогара“, “Ловен дом“, “Църквата“, Централен площад, ул.“Св. св. Кирил и Методий“, ул.“Д.Грънчаров“, парково осветление от двете страни на река Провадийска, ул.“Дунав“, ул. “Ген. Манзей“, ул. „Никола Калипетровски“, кв.“Север“ в гр. Провадия. Общата дължина на уличната мрежа е 335 км. Уличното осветление е собственост на Община Провадия. То се управлява от електронни часовници. Режима на светене е целонощен и е в продължение на 3840часа/годишно. Електромерите за улично осветление са собственост на „Енергопро“АД гр. Варна. Меренето на електрическата енергия е на две тарифи и голяма част от уличното осветление се отчита дистанционно. Таблата за улично осветление не са изнесени извън трафопостовете. В селата на община Провадия за времето от 2004г2004 г. до 2007г2007 г. са монтирани компактни луменисцентни лампи от 18W -2155бр. и от 36W – 2048бр. В гр. Провадия район №1 са също компактни луменисцентни лампи от 18W -150бр. и 36W- 260бр. По транспортния коридор Тервел-Айтос осветителните тела са натриеви лампи с високо налягане 50W - 260бр. Ново диодно осветление има изградено в парк „Църквата“, парк „Ловен дом“, парк „Автогара“, ул.“Никола Калипетровски“, алея Гарата в гр. Провадия. Предстои и други паркове и улици да бъдат реконструирани с ново осветление.