Скаутско движение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
J jivko (беседа | приноси)
м Малки неточности и допълнения
м Bot: Automated text replacement (-([0-9])г +\1 г); козметични промени
Ред 117:
1940 г. С кратко писмо до Световното бюро на бой-скаутите, ръководството на организацията „Български младежи-разузнавачи“ съобщава за своето саморазпускане. Главна причина за това е натиска на Министертвото на войната, на старшият-разузнавач о.з.ген. Христо Луков и на неговия заместник о.з.полк. Светослав Акрабов. Започва превръщането на ОБМР във военизирана държавна организация. На 29 декември, Двадесет и петото обикновено Народно събрание приема закон за организиране на българската младеж в държавна организация. Създава се държавната младежка организация „Бранник“.
 
Следващите години са във времето на Втората световна война, последвани от годините на тоталитарното управление на страната, от 1944 до 1989 г., те не предоставят условия за развитието на едно подчертано демократично и със значителен духовен заряд движение, каквато е скаутското. Голяма част от водачите на ОБМР, както и тези на Арменските (а вероятно и на руските) скаути са били репресирани, архивите на Организацията унищожени. Такава е била съдбата и на скаутските организации в останалите страни на Европа, в които е имало или се е установило тоталитарно, независимо дали ляво или дясно, управление.
 
== Скаутството в България през периода след 1991 г. и до наши дни ==
Ред 151:
Няма възрастова граница за да бъдеш скаут и в организацията могат да членуват хора без разграничение от: пол, религиозна принадлежност, социално положение, политическо убеждение, цвят на кожата и други, тоест всеки може да стане скаут стига да иска.
 
Мирослав Димитров, бащата на скаутското движение, познат като бай Миро, е най-възрастният скаут в България и един от основателите и емблемите на Скаутското движение. Почива 2012 г. на достопочтена възраст. Той е брат на факира Мити и чичо на неговия син – легендата Емил Димитров. Въпреки контактите му с редица известни майстори на словото и музиката, бай Миро гласува доверие на прохождащата през 90-те години млада поетеса Румяна Савова, тогава едва 19годишна19 годишна и наскоро дебютирала с първата си стихосбирка „Графитени очи“, да напише Химн на Скаутите, без да подозира, че след години тя ще стане една от най-добрите съвременни български детски писателки, известна с псевдонима Руми Райк. Текстът е веднага прегърнат с обич, а музиката се ражда мигновено в главата на талантливия Румен Мончев, още при първия му прочит. Ражда се Химнът на Скаутското движение в България. С думи малко, думи простички, прегърнали идеята на скаутството, химнът става любим на стотици хиляди скаути в България и по света.
 
== Химн на скаутите ==