Трикери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Pilio.png|350п|мини|Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос.
'''Трикери''' ({{lang|el|Τρίκερι}}) е малък [[Гърция|гръцки]] остров в [[Пагасетийски залив|Пагасетийския залив]] (Волоския залив) на [[Егейско море]]. Със същото име в Гърция днес има още [[Трикери (град)|град]], отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и [[Трикери (община)|община]], включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном [[Магнезия]].▼
▲'''Трикери''' ({{lang|el|Τρίκερι}}) е малък [[Гърция|гръцки]] остров в [[Пагасетийски залив|Пагасетийския залив]] (Волоския залив) на [[Егейско море]]. Със същото име в Гърция днес има още [[Трикери (град)|град]] отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и [[Трикери (община)|община]] включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном [[Магнезия]].
== История ==
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]]
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа
18.11.2010[http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 ]</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097§ionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23 януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., www.blitz.bg]</ref>
В 1917 г. [[Константин Мутафов]] издава пиесата „Пленникът от Трикери“, екранизирана в „[[Пленникът от Трикери|едноименния филм]]“ през 1929 г.
== Личности ==
Line 13 ⟶ 14:
* {{флагче|България}} [[Васил Мончев]] (1847 - 1913), български търговец от град Прилеп, Македония;
* {{флагче|България}} Поп Георги (поп Гоно), български свещеник от Енидже-Вардар.
* {{флагче|България}} [[Спиро Суруджиев]] (? – 1913), български просветен и църковен деец
== Източници ==
Line 19 ⟶ 20:
* [[Владимир Сис]], [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=302%3A-1913-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1357 "Списъкъ на лицата интернирани от гръцкитѣ власти въ надвечерието на Междусъюзническата война – 1913 г. м. юний въ островъ „Трикири“ – отъ гр. Гумендже, Енидже-Вардарско, Македония и освободени на 14. XI. 1913 г."]
== Бележки ==
|