Кръстю Никифоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 29:
Най-напред [[Любен Каравелов]] (в. ''„[[Независимост]]“'', 1873-1874 г.), след това [[Захари Стоянов]], [[Иван Вазов]] (ода ''„Левски“'' в стихосбирката ''„[[Гусла (стихосбирка)|Гусла]]“'' (1881), Димитър Страшимиров, [[Антон Страшимиров]], [[Александър Бурмов]], професор Иван Унджиев, [[Константин Илиев (драматург)|Константин Илиев]] и др. поддържат версията за предателството на поп Крьстю. В гр. Ловеч след Освобождението това са: Юсеин Бошнак, [[Марин Поплуканов|Марин поп Луканов]], Стефан Дренков, [[Иван Драсов]] и [[Димитър Пъшков]]. Съратниците на Левски: [[Никола Цвятков]], [[Величка Хашнова]] и [[Мария Сиркова]] категорично поддържат версията за предателството на поп Кръстю.
 
Съществува друга версия, според която поп Кръстю е бил „жертва на оклеветяване“ от страна на участници в комитетската дейност, главно в [[Ловеч]] и [[Плевен]].<ref>Еврев, Илия; Еврев, Петко, Въпросът за залавянето на Апостола на свободата Васил Левски, Аскони-издат, София, 2003, ISBN 9548542587</ref> Известно е, че непосредствено преди предателството на Левски, поп Кръстю е касиер на Ловчанския комитет и си закупува къща. Твърди се, че Левски се усъмнява в делата на попа и иска отчет от него къде са комитетските пари.
 
Третата версия е, че залавянето на Левски при полицейската акция е случайност.
 
[[Файл:Pop Krustyo church memorial plaque, Lovech.jpg|дясно|мини|Паметната плоча на входа на храма „Успение Богородично“, [[Вароша (квартал на Ловеч)|Вароша]], Ловеч]]
 
Надписът на паметната плоча, поставена на входа на храма „Успение Богородично“ в Ловеч през 2003 г., гласи: ''„В този храм служи поп Кръстю Тотев Никифоров, живял: 1838-1881 г., борец за църковни, национални и социални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години.“''
 
== Източници ==