Псуване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Псувнята''' или '''ругатнята''' е форма на [[клетва]] със [[секс]]уален или със [[скатология|скатологичен]] характер. За разлика от традиционната клетва, сексуалната има за цел по-скоро обида на лицето, към което е насочена, а не толкова нанасяне на вреда чрез извикване на [[трансцендентност|трансцендентни]] сили.
 
Сексуалната клетва е широко разпространена в [[Източна Европа]] - източно от мислената линия [[Санкт Петербург]] - [[Риека]].<ref>[http://www.tu-berlin.de/studentisches/initiativen/hashove/kultur/eBooks/ZastoSmeTakiva/NaidenSheitanov-IzSeksualnataFilosofiaNaBalgarina.pdf Найден Шейтанов. „Сексуалната философия на българина. (Увод в нашия неофициален фолклор)“.]</ref>
 
В [[България]] традиционно сексуалната клетва се употребява предимно от мъжете, докато жените използват обикновеното кълнене с [[магия|магьоснически]] характер. Българите псуват най-често роднините от женски пол на обекта на клетвата - на първо място [[майка]]та и по-рядко [[Физическо лице|сестра]] и [[леля]]. За разлика от своите съседи [[сърби]] и [[гърци]], българите не псуват на [[вяра]], [[Бог]] или други персонажи, свързани с [[християнство|християнската]] религия.<ref>Антон Страшимиров. „Българи, сърби, гърци. Народноведска студия.“ София, 1918, стр. 69.</ref><ref>[http://liternet.bg/publish4/vtodorov/znam/chiliak.htm Величко Георгиев. „Хич чиляк, дето псува Бога, чиляк ли е?“ от: „Знам ги аз тях! Сърбия и сърбите в българската литература.“]</ref>
 
== Етимология ==
В „Български етимологичен речник“ ''псувам'' се свързва със [[славянски езици|славянското]] пес – [[куче]], по подобие на гръцкото циник (Κυνικός), също произхождащо от куче.
 
Друга етимология предлага българският историк [[Петър Добрев]] в „Езикът на Аспаруховите и Куберови българи“,<ref>Петър Добрев. „Езикът на Аспаруховите и Куберови българи“, ИК „Огледало“. 1995, стр. 123.</ref> като дава примери от [[пущунски език|пущунски]]: пецу, пцу – проклинам, поч – ругатня. В [[нуристански езици|нуристанските езици]] (езика [[кати (език)|кати]]) psov, psosti означава погубвам. В [[санскритски език|санскритски]] apras, apadh, [[палийски език|палийски]] pisuna, pesuna – псувам, ругая, проклинам. В [[рушански език|рушански]] и [[хуфски език|хуфски]] aqorat paδastōw – псувам. В [[осетински език|осетинсиосетински]] psъune означава „отходно място“, което традиционно се смята за [[кавказки езици|каваказкакавказка]] заемка.
 
== Псуването в английския език ==
В английския език една от най-често използваните псувни е думата ''fuck'' (т.нар. ''F word'' – думата с „ф“) и словосъчетанията, които тя образува. Няколко примерни словосъчетания са: ''fuck you'', ''fuck that'', ''fuck off''. По този начин те се различават от славяноезичните псувни, където обект на псувнята е обикновено роднина от женски пол (вж. горе).
 
==Бележки==