Графство Едеса: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Разцвет и упадък: копирам от Втори кръстоносен поход |
|||
Ред 51:
== Разцвет и упадък ==
{{основна|Втори кръстоносен поход}}
Графството претърпява бърз възход в края на XI и началото на XII век. Това се свързва и с няколко успешни и разумно организирани навременни военни кампании, които Балдуин провежда срещу съседите си. Насочени главно срещу селджуците-[[Данишменди]], те водят до чувствително увеличение на територията на Едеското графство. Така след неуспешния поход на [[Боемунд I Антиохийски]] срещу [[Мелитена]], където той е [[Битка при Мелитена|разгромен и попада в плен]], Балдуин дьо Булон успява да
Кръстоносният поход води до освобождението и формирането на няколко чисто арменски християнски княжества, с които е свързана по-нататъшната история и дипломация на графство Едеса. Много арменски [[аристократ]]ични фамилии дават дъщерите си за жени на франките, в това число и за короновани графини.
Едеса е най-слабо населената и най-северната от кръстоносните държави, и постоянно е атакувана от заобикалящите я мюсюлмански държави, управлявани от [[Ортокиди]], [[Данишменди]] и [[селджукски турци]]. Граф [[Балдуин II]] и бъдещият му приемник, [[Жослин дьо Куртене]] са пленени в [[битка при Харан|битката при Харан]] през [[1104]] г. Графството успява все пак да спечели [[битка при Азас|победа при Азас]] през [[1125]] г., но след смъртта на Жослин през [[1131]] г. (в една от поредните битки), неговият наследник [[Жослин II]] е принуден да сключи съюз с [[Византия]].
По-нататъшното развитие на графството е към постепенен залез, приключил със завладяването на графството през 1150 г. от мюсюлманските войски на [[Нур ад-Дин Зенги]]. Последният граф на Едеса [[Жослен II (граф на Едеса)|Жослен II]] умира в плен през 1159 г., а съпругата му продава последните останали за графството земи около [[Турбесел]] на [[Византия|византийския]] [[император]] [[Мануил I Комнин]]. Така графство Едеса изчезва от картата на Близкия изток, след като е била първата създадена и първата унищожена кръстоносна държава.▼
През [[1143]] г. умират и [[Император на Византийската империя|византийският император]] [[Йоан II Комнин]], и йерусалимският [[крал]] Фулк Младия ([[херцог на Анжу]]). В същото време Жослин II е в раздори с владетелите на [[княжество Антиохия]] и [[графство Триполи]] и на практика остава без съюзници.
Междувременно, през [[1128]] г., селджукът [[Имад ад-Дин Зенги]], [[атабег]] на [[Мосул]], присъединява Алепо (дн. [[Халеб]]) към владенията си. След неговото падане и Зенги, и Балдуин II насочват вниманието си към самия Дамаск – през [[1129]] г. кръстоносците са разбити пред стените на града. Буридите по-късно се съюзяват с крал Фулк (договорът е уреден от хрониста [[Усама ибн Мункид]]) – при двете неуспешни обсади на Дамаск от Зенгидите през [[1139]] и [[1140]] г.
=== Падането на Едеса ===
В края на [[1144]] г. Жослин II се съюзява с [[Ортокиди]]те. Той се присъединява с почти цялата си армия към предводителя им – [[Кара Аслан]], в похода му срещу Алепо. Зенги, търсещ изгода от смъртта на крал Фулк, използва момента и [[Обсада на Едеса|обсажда Едеса]]. На [[24 декември]], след близо едномесечна обсада, градът се предава. От [[Йерусалим]] са изпратени на помощ [[Манасий Хиергски]], [[Филип дьо Мили]] и други рицари, но те пристигат твърде късно.
Жослин II продължава да управлява останките на графството от крепостта Турбесел. Малко по малко, земите са продадени на византийците или просто завладени от тях.
В същото време Имад ад-Дин Зенги е възхвален като [[защитник на вярата]] и ''al-Malik al-Mansur'' – „победоносен крал“. Въпреки страховете на кръстоносците, че той ще завладее и останалата част от графството или ще атакува и Антиохийското княжество, на Зенги се налага да се завърне в Мосул. През [[1146]] г. той отново обсажда Дамаск, но по време на обсадата е убит от франкски роб на име Яранкаш.
▲По-нататъшното развитие на
== Списък на графовете на Едеса през периода 1098 – 1150 ==
| |||