Александър Балабанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 4x кавички, 3 интервала, й→ѝ, тире (ползвайки Advisor)
м Общи промени
Ред 40:
{{цитат|Няма да престанем да искаме пълна автономия за българите в Македония, в противен случай не ще има мир на Балканите.}}
 
Делегацията е приета от външния министър граф [[Леополд Берхтолд]], който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителнатаНационалноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.</ref> Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“<ref name="Гоцев 115">Гоцев, Димитър. Национално-освободителнатаНационалноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.</ref>
 
Заедно с [[Любомир Милетич]], [[Димитър Точков]] и [[Петър Кушев]] през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]]. До края на [[Първа световна война|Първата световна война]] остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 51, 59.</ref> Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|издател= Македонски научен институт}}</ref> Близкото му приятелство с цар [[Борис III]] го улеснява в мисията му темата за българите в Македония да не бъде пренебрегвана.