Алексий Слав: Разлика между версии

Някъде между 1215 и 1216 г. починала съпругата на Алексий Слав – незаконната дъщеря на Анри. Със смъртта на дъщерята връзките и на баща ѝ с латинците в Константинопол били прекъснати. В създалата се сложна обстановка на Балканите деспот Алексий Слав показал удивителен политически инстинкт за оцеляване. Той почувствал растящата мощ на епирския деспот [[Теодор Комнин|Теодор Дука Ангел Комнин]], както и нарастващата заплаха от страна на България, където набирал сили [[Иван Асен II]]. Слав преценил, че по-опасен е Теодор. Затова се сродил с него, като се оженил за дъщеря на [[Йоан Петралифа|Йоан Петралифа]], шу­рей на Теодор Комнин. Сближението с амби­циозния грък запазило Славовите владения като остров насред епирските територии. Оттук нататък сведенията за Алексий Слав секват. Споменат е през 1228 г. като враг на латинците. По-късно земята на Слав е спомената в договора между бившия йерусалимски крал [[Йоан дьо Бриен]] и [[Латинска империя|Латинската Цариградска Империя]], сключен в [[Перуджа]] на 9 април 1229 година.<ref>Колектив, „Архивите говорят № 18 - Венециански документи за историята на България и българите (XII — XV в.) “, София, 2001, Издателство ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „Архиви”, стр. 30, 32</ref> Вероятно след [[битката при Клокотница]] (9. III. 1230) владенията му били присъе­динени към България под скиптъра на цар Иван Асен II.