Англо-саксонско изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Общи промени
Ред 1:
[[File:CroixCelteReliquaireIvoireMorse.jpg|мини|260px|Кръст-реликва от кост на морж от 11 век. Музей Виктория и Албърт.
)]]
'''Англо-саксонското изкуство''' e създадено по време на [[Англо-саксонци|Англо-саксонския период]] в английската история, започвайки съсс изкуството през [[Изкуство от периода на великото преселение на народите|Миграционния период]], който те донасят от Англия през 5 век и завършва с Норманското завладяване на голям Англо-саксонска национална държава, чието сложно изкуство оказало огромно влияние в голяма степен на Северна Европа през 1066 г. Тези два периода 7 и 8 век се отличили с изключителни постижения – металообработката и създаването на бижута от [[Сътън Ху]] заедно със серия от великолепни цветни ръкописи, а след 950 г. настъпва съживяване на английската култура след края на множеството инвазии на [[викинги]]те. По времето на [[Норманско нашествие в Англия|Нашествието]] преходът към романски стил е почти завършен. Важните художествени центрове се намирали в различните краища на Англия, през ранния период те били в Нортумбрия, както близо до южното крайбрежие в [[Уесекс]] и [[Кент]].
 
Англо-саксонското изкуство оцелява благодарение на [[Илюстрован ръкопис|цветните си ръкописи]], англосаксонската архитектура, редица много фини изделия от слонова кост, както и чрез някои произведения от метал и други материали. Opus Anglicanum („английска творба“) е призната за най-добрата бродерия в Европа от тази епоха, въпреки че са оцелели само няколко парчета плат от англосаксонския период – [[Гоблен от Байо]] е доста различен вид бродерия в много по-голям мащаб. Както и в по-голямата част от Европа по онова време, металообработката е най-високо оценената форма на изкуство от англосаксонците, но почти няма оцелели образци от тогава, заради огромното разграбване на англосаксонските църкви, манастири и притежанията на изгонените благородници от новите норманските владетели в първите си десетилетия, както и от нормандците преди тях както и през английската реформация след тях<ref> Dodwell (1982)'s Chapter 1 gives a detailed analysis of the various causes of destruction of works of art, especially metalwork</ref>. Англо-саксонският вкус е благоприятствал яркостта и цвета на метала, необходимо е усилие на въображението, за да се видят изкопаните и износени останки, както са изглеждали първоначално. <ref>Wilson, 10 – 11; Dodwell (1982), chapter 2</ref>