Грамофонна плоча: Разлика между версии

* Шеллакови (твърди) плочи, (10 инча) – 2 песни (78 об./м.) – произвеждани до 1960-e ггодини.

* Сингли, ([[EPSP]], 87 инча) – 41 доили 82 песни (33⅓45⅓ об./м.)

* Малки плочи, ([[SPEP]], 7 инча) – 2, 3 или 4 песни, а ако времетраенето на песните е по-кратко – до 6 (33⅓ или 45⅓ об./м.)

* Средни плочи, (MP, 10 инча) – до 8 песни (16⅓ или 33⅓ об./м.)

* Дългосвирещи (големи) плочи, ([[LP]], 12 инча) – 12 песни (33⅓ об./м., много рядко 45⅓)

Недостатъците на грамофонните плочи са трудоемкото им производство, изискването за високо качество на материала и прецизна технология на производство, сравнително трудното съхранение (предпазване от запрашване, драскане, натиск, огъване и топлина), малката продължителност на записа – около 25 минути на страна при диаметър на плочата 300 mm, големите им размери, диаметър и маса. Известно е, че след 22-то прослушване качеството на звука започва да се влошава. Освен това пра прослушване зукът често е съпроводен с паразитни шумове: изкривявания в честотната лента (съскане), пукане и шум, причинен от механичните части на грамофона (румпел).