Кръстоносен поход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Zhoxy (б.), към версия на Bichoes78
Етикет: Отмяна
+вижте също; форматиране: 3x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 2:
 
Участниците в походите се наричат ''кръстоносци'' – включили се в непосредствено провеждащи се или бъдещи кръстоносни походи поклонници – ''[[рицар]]и, [[Монах|монаси]], хора от простолюдието''. Те воюват предимно срещу [[сарацини]], [[маври]], [[селджуци|селджукски]] и [[османски турци]], [[езичество|езически]] народи от [[Прибалтика]]. Важно място в църковната дейност заема борбата с [[ерес|еретиците]], като най-известен поход от този род са Албигойските войни между 1209 и 1229 г.; те биват наричани и [[Албигойски кръстоносен поход]].
 
За кръстоносни походи могат да се приемат и войните от испанско-португалската [[Реконкиста]].
 
Line 32 ⟶ 33:
 
През 1095 г. Урбан призовава [[Икуменически съвет|синод]] в град [[Пиаченца]]. Там излага предложението на византийския император, но конфликтът с [[кардинал]]ите и с [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]], [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]<ref>Подпомогнал вече един антипапа, но разочарован в [[Каноса (замък)|Каноса]]</ref>, надделява по важност пред искането на Алексий и той трябва да чака до 27 ноември 1095 г.
 
 
== Определение ==
Ред 38:
[[Файл: PetrPoustevník.jpg|мини|300px|Пиер Пустинника проповядва кръстоносните походи до хората, ''гравюра, авт.: [[Гюстав Доре]]'']]
Определението на начинанието е приведено от Тайрман по следния начин:<ref name="КТ">{{cite book | title = Кръстоносни походи: рицари, легенди, истини | last = Тайърман | first = Кристофър | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = Захарий Стоянов | location = София | isbn = 954-739-811-3 | doi = | pages = 254 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|39}}
{{Quote|Който само в името на вярата, а не за да получи почести и пари, отива в Йерусалим да освободи Божията църква, може да замени покаянието си с това свое пътуване| | |оригинал = Whoever for devotion alone, not to gain honour or money, goes to Jerusalem to liberate the Church of God can substitute this jurney for al pennance}}
 
Всъщност съборът е запомнен с папската проповед при закриването на събора, предадена ни очевидци и по-късни коментатори като възторжен призив към военните съсловия от Западна Европа да изпълнят задачата, възложена им лично от Бог. Учреден е ритуал за тържествено връчване на кръстове на онези, които тръгват към Йерусалим<ref name="КТ"/>{{rp|39}}.
Ред 158:
 
=== Смирненски кръстоносни походи (1343 – 1351) ===
 
==== Първи смирненски кръстоносен поход (1343 – 1344) ====
Обявен е от папа [[Климент VI]] с ''Bula de Cruzada'' (Кръстоносна була) – „Insurgentibus contra fidem“ от 30 септември 1342 г. срещу безчинствата на пиратстващия в [[Бяло море]] и [[Средиземно море]] турски [[бей]] [[Умур бег]], главатар на [[селджуки|селджушкия]] бейлик [[Айдън (емирство)|Айдън]], установил столицата си в [[Измир|Смирна]]. На [[13 май]] [[1344]] г. в битката в залива на [[Смирна]] кръстоносният флот от 20 венециански, 6 родоски и 4 кипърски кораба под командването на Анри (''Henryk'') от [[Асти (град)|Аст]] печели решителна победа срещу турците. След няколкодневни сражения, на 28 октомври 1344 г. кръстоносните сили на [[Република Венеция]], [[Хоспиталиери|Родоските рицари]] и [[Кипърско кралство|Кипърския крал Хуго (Хю) IV]] превземат столицата на емирството Смирна, но без [[цитадела]]та на града.
Line 167 ⟶ 166:
През 1351 г. е подписан мирен договор с турците, при което градът остава на кръстоносците, а турците местят главния град на бейлика си в [[Ефес]]. Смирна е християнска до 1402 г., когато рицарите са победени и градът е превзет от [[Тимур]], тежко съсипан и жителите му подложени на клане.
 
== ПоследствияПоследици ==
За разлика от първия, късните кръстоносни походи през [[XIII век]] са лишени от всеобща обществена подкрепа, а след последното падане на град [[Акра (Израел)|Акра]] през 1291 г. и унищожаването на [[катари]]те, кръстоносният идеал губи своя престиж, също и заради оправдаването от страна на [[папа]]та на политическа и териториална агресия в границите на самата католическа [[Европа]]. Папската институция допуска сериозно дискредитиране през целия този период и това несъмнено стимулира по-късни процеси като Духовната реформация и [[Тридесетгодишна война|Религиозните войни]] с [[протестанти]]те. С кръстоносните походи папата ''легитимира войната'', въпреки догматичните инструкции против насилието, проповядвани от самата църква. Позовавайки се на [[Августин Блажени|Блажени Августин]] и неговата доктрина за ''„справедливата война“'', водена от християните срещу агресор-нехристиянин, папата предлага една по същество свещена война, ''християнски джихад'' и насилствено разпространяване на римокатолическия ритуал на вярата. Това също е в конфликт с налаганите църковни норми, за които през [[12 век]] [[теология|теологът]] [[Ален от Лил]] потвърждава, че:
{{цитат|...никой няма право да отнеме живота на друго човешко същество, макар и нехристиянско, защото всички са чеда божии и могат да постигнат спасение на душата си...|}}
Line 173 ⟶ 172:
Кръстоносните походи се провалят и защото много често отделните феодални или национални интереси на участниците са несъвместими с универсалната идея. Най-много изпъкват френско-германските и венецианско-норманско-византийските противоречия.
 
Кръстоносните походи водят до създаване на християнскохристиянски национално образуваниеобразувания в [[Близкия изток]] и на [[Балканите]] – [[Франки|франко-сирийските]] феодални княжества, познати като ''[[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]]''. Освен това за отбелязване е значителният подем на северноиталианските търговски републики, настъпил като следствие от големия им търговски обмен с [[Ориент]]а. Източната култура, левантинските стоки и демографската динамика стимулират културното развитиеторазвитие на градскиградските общества и раннобуржоазнораннобуржоазното мислене. Разпокъсаното Западнофранкско кралство се консолидира във [[Кралство Франция|Френско кралство]] – появява се ново национално [[самосъзнание]] и това явление е наречено ''Gesta Dei per Francos''.
 
Походите са повод за създаване и на серия национални<ref>Национализмът все пак е явление от 18 век.</ref> и интернационални[[Монашески орден|военно-духовни ордени]]. Такива са ордените на [[хоспиталиери]]те, [[тамплиери]]те, [[Тевтонски орден|Тевтонският орден]], [[Сантяго (орден)|Орденът на Сантяго де Компостела]] и др. Основани на аскетичния и рицарския идеали, някои от тях просъществуват и до днес и се смятат все още за политически или икономически фактор.
 
Кръстоносният ентусиазъм окончателно се губи през [[Ренесанс]]а и епохата на [[Реформация]]та и [[Хуманизъм|хуманизма]], когато политическият и религиозният климат стават твърде различни от тозитези през [[Средновековие]]то.
 
Отдалечили се от чистия си вид, кръстоносните походи са считани от някои историци като провал по отношение на замисъла си.
Line 212 ⟶ 211:
* Гари Диксън, „Детският кръстоносен поход“. С., 2009 (Издателство „Рива“)
 
== БележкиИзточници ==
<references />
 
== Вижте също ==
* [[Кръстоносони крепости и замъци]]
 
== Външни препратки ==