Битка при Правец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени |
|||
Ред 89:
При подготовката на боя при село Правец на Десния летящ отряд е възложено да проведе демонстративно нападение срещу левия фланг на Орханийската османска армия по линията на селата Радотина – Литаково – Скравена – Новачене и така да се предотврати неговото участие в главните действия.
Сутринта на 8 ноември основните сили на отряда с командир генерал-майор [[Николай Леонов]] излизат от [[Враца]] и преминават река [[Искър]] при село Дърманци.
На 10 ноември, постигнал целта си, Десният летящ отряд се изтегля към село Дърманци. С него тръгват и бежанци – българските семейства от село Новачене, които впоследствие стават жертва на черкезка конница в дефилето по пътя към Враца. При отстъплението полковник Лихтански губи и двете си оръдия, защитавани до последно от драгуните, съсечени при лафетите.
Ред 132:
През 1927 г. е предприет ремонт на църквата и е разкрита гробницата на офицерите. Под 50 – 60 см. пръст е достигнато до тавана на гробницата, построен от обикновени плочи, замазани с варов разтвор. Под плочите са открити 3 отделения с обща дължина 2 м и ширина 2,50 м. Два от саркофазите съдържат костите на прапорщиците Михаил Данилевский и Николай Велинский, като лицевите им кости са на прах. Вътре са открити малки иконки и металически венчета. Над гроба на прапорщик Михаил Данилевский е поставена иконка на Свети свети Архангели Михаил и Гаврил, а над този на прапорщик Николай Велинский – иконка на Свети Николай. Третият саркофаг, съдържащ костите на прапорщик Дмитрий Назимов е празен. Оказва се, че няколко години след [[Освобождението на България]] тук идва неговата майка, която прибира костите и го погребва в семейната дворянска гробница на [[Новгородска област|Новгородска земя]]. При идването си съобщава, че от четиримата ѝ сина са участвали във войната с Турция и не се е завърнал нито един. За нея се оказва голямо щастие да прибере останките на поне един от синовете си, тъй като за останалите не знаела нито къде са загинали, нито къде са погребани. Изразява желание да посети мястото на сражението при село Новачене, но не успява.
По същото време от Русия е изпратена чугунена плоча
Роднините на загиналите даряват на църквата красиви свещенически одежди, [[Евангелие]] със сребърен обков и три покрова от плътна материя със златни и сребърни нишки. Най-ценният църковен подарък е икона на [[Дева Мария|Дева Мария с Младенеца]], изработена от злато и емайл, покрита обилно със скъпоценни камъни.
|