|
== Битка ==
В средата на януари 1206 г. българската армия се насочва на юг. Част от армията обсажда [[Одрин]], а другите, под командването на [[Калоян]], се насочват към Русион. Според бойния план на Калоян, латинците трябвало да се принудят да излязат от крепостта. За тази цел малък отряд от кумани завладява малък и незначителен замък в покрайнините на Русион. Маневрата се оказва успешна и привечер на 30 януари рицарите тръгват от градските врати. Сенешалът ''[[Тиери дьо Лоос]]'' е извикан в [[Константинопол]] и конетабълът [[Тиери дьо Термонд|''Тиери дьо Термонд'',]], който е познат като безразсъдно смел човек, поема командването. Византийският историк [[Никита Хониат]] пише, че войските му са най-храбрите и дръзките сред цялата латинска армия. От Русион потеглят около 120 рицари и множество конни сержанти, които яздят цяла нощ. Сутринта на 31 януари те достигат до въпросното укрепление, където не намират никого и тръгват обратно. В същото време 7000 воини на цар Калоян незабелязано обхождат латинската армия и застават на около 7 км пред стените на Русион. Защитниците са много малко и не могат да направят нищо, освен да наблюдават безпомощно през крепостните зъбери. Оттам те виждат задаващите се части на кръстоносците, подредени в редица от четири отряда. Отпред е авангардът на Шарл дьо Френ. Следва отрядът на самия конетабъл Тиери дьо Термонд, ''а'' после е този на Андре дьо Боа и Жан дьо Шоази - двамата храбри рицари, изкачили първи стените на Константинопол при обсадата от април 1204 г. Колоната се завършва от ариегарда на Гийом дьо Лоос, брат на сенешала и син на граф [[Герхард II (Лоон)|Жерар дьо Лоос]]. Битката започва със страничните отряди. Частите на Гийом дьо Лоос са атакувани от друго българско формирование и въпреки отчаяната съпротива са разгромени. Битката се води докато армията е под строй, насочена към Русион и масата от биещи се войници бавно се придвижва към крепостта. На около 2 км от твърдината рицарската бойна формация най-накрая се разпада под българските нападения от двете страни. Рицарите се бият смело, но повечето от тях биват избити. Само 10 от 120 рицари успяват да достигнат Русион. Убити и пленени са стотици сержанти и спомагателни войници. В сражението падат всички командири на рицарите - [[Тиери дьо Термонд]], Гийом дьо Лоос, Андре дьо Боа, Жан дьо Шоази, Шарл дьо Френ, Ги дьо Конфлан, Ори дьо Лил, Жан дьо Помпон. Оцелелите се измъкват от града през нощта срещу 1 февруари и се скриват в близката крепост [[Родосто]].
== По-нататъшен развой ==
Преди да обсади Родосто, цар Калоян атакува в движение съседния град [[Битка при Неапол (1206)|Неапол]].Той се отбранява от значителен латински гарнизон начело с Бег дьо Франзюр, рицар от Бове и васал на убития при Адрианопол граф [[Граф Луи дьо Блоа|Луи дьо Блоа]]. Крепостта е превзета и разрушена, а в станалата битка загиват множество рицари и сержанти. Вилардуен отбелязва, че оцелелият при щурма Бег дьо Франзюр, командващ гарнизона, е умъртвен незабавно по заповедна българския владетел. Всички останали жители -гърци и латинци са депортирани в Мизия. Родосто се оказва добре укрепена твърдина със значителен гарнизон от [[Венецианска република|венецианци]], подсилени от оцелелите от битката при Русион и взвод от 2000 войници, които пристигат по-късно. Според [[Жофроа дьо Вилардуен]] самото появяване на цар [[Калоян]] пред града предизвиква пълна паника. "Плъзна такъв ужас, че те разгромиха сами себе си." Венецианците се хвърлят към корабите си така трескаво, че почти се издавят в морските води. Византиецът [[Никита Хониат]] обаче твърди, че все пак става кратко сражение. Кръстоносците са победени, а Калоян разорява [[Родосто]]. След това българите овладяват множество други твърдини, включително Перинт, [[Чорлу]], [[Аркадиопол]] (днес Люлебургаз, Турция), Месина, Даонион. Калояновите войски обсаждат и стратегическия град [[Димотика]], който бива превзет през следващата година.
== Последици ==
|
