Уикипедия

Боб Марли: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че )
м Общи промени
Ред 32:
През [[1960]] г., Боб, както вече всички го наричат, попада под наставничеството на местната знаменитост [[Джо Хигс]]. Хигс дава уроци на млади таланти в своя двор, където му е представен и Боб. Музиката вече се е превърнала в най-важното нещо в живота на Боб. Той току-що е напуснал работата си на заварчик, след инцидент, при който парче метал се забива в окото му. По това време той се обикаля из градския музикален магазин Клемент Додс, където следи за най-новите хитове и звуци.
 
Под наставничеството на Хигс, талантът на Боб разцъфтява и през [[1962]] г. [[Дерик Морган]] го представя на [[Лесли Конг]], ямайски продуцент от китайски произход. Конг е собственик на салона „Бевърлис Айс Крийм“, а като продуцент на Морган се радва на огромен успех. Марли записва четири парчета на Конг, две от които са издадени като сингли. Първото „Judge Not“ е издадено в [[Англия]] под името „Do U Still Love Me“ през [[1963]] г., второто е „One Cup Of Coffee“. Четвъртото парче „Terror“ никога не е издадено и се смята за загубено някъде в архивите. Никой от синглите не успява да пробие в Ямайка, но това не отслабва желанието на Боб да изгради кариера в музиката. Марли се завръща при Хигс, където скоро се събира с трима нови музиканти – Ливингстън и Тош. Джуниър Брейтуеит е едва на четиринадесет, съсс млад, но вече силен глас, подобен на този на една от най-големите американски звезди [[Франки Лаймън]]. Малко се знае за двете бек-вокалистки, с които Хигс ги събира – Бевърли Келсо и Чери Грийн. Всъщност много години се смята, че името на Грийн е Чери Смит. Боб продължава да се занимава и със соло кариерата си, и за първи път вкусва от успеха в конкурса за млади таланти на „Уард Тиътър“, пеейки последната си композиция „Simmer Down“. Марли също участва в два прощални концерта в чест на имигриращия [[Дерик Морган]], където се представя с „One Cup Of Coffee“ и собствената си дебютна песен „Judge Not“.
 
=== Wailin Wailers ===
Ред 51:
След излизането на албума Wailers подписват с изгряващия гений на Лий Пери, продуцент на международния хит „Return Of Django“ през 1969. Първото парче, което Марли записва е ''„My Cup“'' и е последвано от цял поток от класически записи през следващата година, които мнозина определят като зенита в кариерата на Боб Марли. По това време на колаборация с Пери, към Уейлърс се присъединяват музикантите Карлтън и Астън Барет, вече групата е напълно самостоятелна и не и се налага да разчита на външни сешън, студийни, музиканти.
 
През май 1971, Боб се мести, заедно с Джони Неш, в [[Швеция]], където работи върху саундтрака на филм, в който Неш изпълнява главната роля, но филмът потъва без следа и седмици след премиерата му е вече минало. По време на тази скандинавска пауза Боб записва и акустичен сборен албум '''„Songs Of Freedom“''', в който изпълнява и някои от композициите си за Неш. На една от тях е ''„Stir It Up“'', песен на Уейлърс, записана през 1967 за лейбъла '''Wail 'N' Soul 'M.''', Неш прави кавър версия въвв своя собствен стил и парчето става хит, правейки Боб много богат човек, според Дани Симс „още преди той да разбере за световния си успех“ Версията на Неш намира място и в хитовия албум ''„I Can See Clearly Now“'', наред с някои други идеи на Марли, които му донасят още слава. Албумът е записан в Лондон. В Лондон Джони Неш обезпечава звукозаписният договор на Боб с Колумбия Рекърдс.
 
Повече от половин дузина парчета са записани за първия и единсвен сингъл по този договор, албумът '''„Reggae On Broadway“''' подкрепен от поп-реге парчето ''„Oh Lord I Gotta Get There“''. Изпълнил договора, Боб Марли най-накрая се завръща в [[Ямайка]], за да подготви [[Wailers]] за тяхното турне в Обединеното Кралство. Заради медийното покритие и малкото промоционални изяви, сингълът потъва без следа и компанията не изглежда заинтересована от по-нататъшни проекти. Симс и Неш напускат сцената и Уейлърс се оказват заседнали в Лондон.
 
Боб решава да се обърне към Крис Блекуел, собственик на Айлънд Рекърдс, който се съгласява да ги подпомогне за издаването на албум на Wailers като също желае и да изкупи договора на Марли съсс Дани Симс. Уейлърс се завръщат в Ямайка, записват първия свой поръчан албум в студията на Хари Джей и Ранди, след това Боб се отлита за Англия, където да направи мастеринга на парчетата. Работата е свършена от китариста Уейн Перкинс и Джон „Дъ Рабит“ Бъндрик, които придават завършения комерсиален облик на песните. Айлънд издава предварителния сингъл, ''„Baby Baby We've Got A Date“'', от техния филиал Блу Маунтин, през [[1973]] г., последван от дългосвирещия албум '''„Catch A Fire“''' през април. Албумът е опакован в кожена калъфка за плоча като на запалките Зипо и има вид на плоча от камък; за пръв път реге албум получава такова отношение. '''„Catch A Fire“''' получава топли отзиви от пресата и Wailers работят под напрежението на изпъната струна като правят всичко възможно и провеждат много срещи с цел популяризирането му във [[Великобритания]]. Групата не почива на лаврите си и през ноември [[1973]] издава още един албум '''„Burnin'“''', който се оказва и последен с Питър и Бъни. По време на американската част от турнето, нещастен от живота по пътищата, Бъни отказва да се присъедини към групата и предпочита да остане в Ямайка. Неговото място е заето от Джо Хигс.
 
Последвалите проблеми карат също и Тош да напусне групата и Боб е принуден да преосмисли стратегията си за следващите изяви на Wailers. Следващият ход е ход на гений. За да замени хармонията на Питър и Бъни, Боб назначава своята жена Рита и две ямайски новоизгряващи звезди – Марша Грифитс и Джуди Моват, формиращи хармоничното трио Ай-Триис. Новият състав на Уейлърс започва работа по записите на следващия си албум '''„Natty Dread“''' през [[1974]]. Крайният продукт е на пазара през януари [[1975]] г.
Ред 65:
Докато звездата на Боб Марли изгрява над целия свят, той не забравя своите корени и хората, които някога са му помогнали да се изкачи до върха. През октомври [[1975]] г. Марли кани Питър и Бъни за повторно събиране на Wailers на Националния стадион в Кингстън. Събитието е в помощ на училището за слепи деца към Армията на спасението, а хеадлайнер е [[Стиви Уондър]]. В края на шоуто [[Wailers]] се присъединяват към Стиви на сцената за песента ''„I Shot The Sheriff“''. През май [[1976]] г. албумът '''„Rastaman Vibration“''' е издаден от „Айлънд“, а през юни от Маями започва дълго турне в САЩ и Европа. Турнето е определяно като голям успех, мнозина оценяват някои от шоутата като най-добрите изяви на Марли на сцената, а албумът е първият голям пробив на американския пазар и достига до номер 8 в класациите. След завръщането си в Ямайка, Боб се съгласява да вземе участие в концерта '''Smile Jamaica''', състоял се в Хироус Парк Съркъл на 5 декември. Шоуто е безплатен концерт, който си поставя амбициозната цел да обедини хората с различия в политическите възгледи, като тези различия по-рано водят острова до извънредно положение. Концертът е плануван да е „надполитически“, но в крайна сметка Боб Марли бива задържан по средата.
 
В петъка преди концерта Уейърс репетират на Хоуп Роуун номер 56, когато са изненадани от засада от стрелец. Боб е в кухнята, когато убиецът открива стрелба, точно когато неговият мениджър Дон Тейлър влиза в стаята. Тейлър бива уцелен на пет места, а Боб е прострелян в ръката, като два куршума минават на косъм край него. Докато Рита напуска сградата, рикоширал куршум я уцелва в главата и засяда между скалпа и черепа ѝ. След болничното лечение, Боб Марли и неговото семейство се оттеглят да живеят въвв къща в Строубери Хилс, където чувстват, че е по-безопасно за тях. Силните опасения, че задържането на Марли по време на концерта атентатът в студиото са свързани и планирани, което го кара да преосмисли сценичните си изяви и да напусне острова като окончателно се премества да живее в Лондон, където издава и следващите си албуми-'''„Exodus“''' [[(1977)]] и '''„Kaya“''' [[(1978)]]. Боб не се връща в Ямайка следващите четиринадесет месеца. През това време той се доказва като фигура и лидер в реге музиката, изнасяйки редица шоута из Америка и цяла Европа.
 
Боб Марли се завръща в родината си, за да триумфира на концерта '''One Love Peace Concert''' на 22 април, където той и Уейлърс изнасят невероятно представление, в края на което министър-председателят на Ямайка, Майкъл Манли, и лидерът на опозицията, Едуард Саега, излизат заедно на сцената и пред всички си подават ръце в знак на помирение. Уейлърс започват друго дълго турне, за да рекламират албума '''„Kaya“''' и на един концерт във Франция, представят вторият лайв албум '''„Babylon By Bus“''', реализиран през ноември [[1978]]. В края на турнето групата записва в Tuff Gong, на Хооуп Роуд следващия си албум '''„Survival“'''. Уейлърс се завръщат на сцената с участие във втория фестивал Реге Сънсплаш в Монтего Бей, Ямайка, където Боб дава прочувствено руут преживяване на своите съотечественици.
Ред 78:
През юли [[1980]] албумът '''„Uprising“''' е готов и Wailers отново са на път. Европейската част на турнето има небивал успех, паметни са концертите в [[Дортмунд]], [[Лондон]] и [[Милано]], където е и кулминацията му. Турнето се мести в САЩ през септември, в Бостън, преди Ню Йорк, с две участия на Медисън Скуеър Гардън. В неделната сутрин на втория концерт, Боб и Алън „Скил“ Кол излизат на джогинг из Сентръл Парк. Докато тича край едно езерце Боб внезапно се подхлъзва и колабира. Кол връща Боб обратно в хотела, където той постепенно се съвзема от удара. Боб е закаран на лекар, който дава диагноза тумор в мозъка и го съветва незабавно да потърси медицинска помощ.
 
Боб се присъединява отново към Уейлърс на 23 септември, в Питсбърг, където групата трябва да свири въвв Стенли Тиътър. След като чуват новината за заболяването на Боб, членовете на групата стават истерични и поискват турнето да се прекрати, но Боб настоява, че шоуто трябва да продължи. През тази нощ в Питсбърг Боб Марли и Уейлърс за последен път свирят заедно. Боб търси помощ в Манхатънския Мемориален Център за лечение на рак, Слоун-Кетинг, в Сидърс Лебанон, Маями и накрая – в клиниката на Джоузеф Иселс в Западна Германия през октомври.
 
На четвърти ноември 1980 година, той е кръстен и приема от Етиопската Ортодоксална Църква името Берхан Селасие (Berhane Selassie). Боб се бори съсс всички сили с рака и постига частично подобрение в състоянието си по отношение на симптомите на болестта, но в края на краищата, през един майски ден, Иселс е принуден да признае поражението си.
 
Боб Марли умира на [[11 май]] [[1981]] в болницата Сидърс Лебанон, [[Маями, Флорида]] вследствие на разсейки от рак на кожата, който развива през [[1977]] г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Боб_Марли“.