Боймица: Разлика между версии

В края на XIX век Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 г. пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в ''Богемица'' (Boghémitza) има 85 домакинства, с 58 жители [[мюсюлмани]] и 348 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170 – 171.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Боймица има 1220 жители [[българи]] християни и 625 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.]</ref> В началото на XX век по-голямата част от селото се отказва от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и приема духовното върховенство на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в ''Байлища'' (Baïlichta) има 1080 [[българи]] екзархисти и 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194 – 195.</ref>

 

 

В 1910 г. в Боймица е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Тефик Мехмедов.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910 г., стр. 3.</ref>