Ладински език (ибероромански): Разлика между версии

Архаичните черти запазени от ладинския са:

* Съвременното испанско ''z'' (''c'' преди ''e'' или ''i''), произнасяно ''s'' или {{IPA|[θ]}} според диалекта, отговаря на две различни фонеми в староиспанския: ''ç'' (''c'' пред ''e'' или ''i''), произнасяно ''ц'' и ''z'' (във всички позиции), произнасяно ''дз''. Тази разлика е запазена в ладински, където двете фонеми се произнасят съответно ''с'' и ''з'': ''korason''/''coraçon'', ''сърце'' (съвременен испански ''corazón'') срещу ''dezir'', ''казвам'' (съвременен испански ''decir''). ([[Седил]]ът в буквата ''[[ç]]'' е измислен в испански, за да представя първата от двете фонеми, но не се използва в съврменния испански).

* В съвременния испански, употребата на буквите ''b'' и ''v'' се определя отчасти на базата на по-ранни форми на езика, отчасти на базата на латинската етимология. И двете букви се произнасят като една и съща [[билабиална съглсна|билабиална фонема]], реализирана или като {{IPA|[b]}} или като {{IPA|[β]}} според мястото в думата. В староиспанки и ладински изборът е фонетичен: ''bivir'' {{IPA|[biˈviɾ]}}, ''живея'' (съвременен испански ''vivir''). В ладински ''v'' е [[лабиодентална съгласна|лабиодентално]], а не билабиално.

 

Кастилският правопис към края на XV век е стандартизиран и по-късно чрез серия от правописни реформи (последната в XVIII век) се превръща в съвременния испански правопис. Ладинският пази част от произношенията, които по-късно стават архаични в стандартния кастилски. Така приемането на кастилския правопис от XV век (сходен със съвременния [[португалски правопис]]) ще пасне добре на ладинското произношение.

 

** {{IPA|/s/}} – ''ss'', като в ''passo'', и

** {{IPA|/ʃ/}} – ''x'', като в ''dixo''.

 

Други песни са свързани със светски теми като любовта.

 

<!---->

Me l'amargates tú.<br>

{{col-end}}

 

<!---->