Карибска криза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без запетая за брой; козметични промени
Ред 13:
| жертви2 = 1 свален [[Lockheed U-2|U-2]]<br/>1 убит пилот
}}
[[FileФайл:Cubacrisis 17 Oct 1962.jpg|мини|Американска разузнавателна [[аерофотография]] на ракетна площадка в Куба, 17 октомври 1962]]
'''Карибската криза''' е най-острата международна [[криза]] по време на [[Студена война|Студената война]], възникнала в отношенията между [[СССР]] и [[САЩ]] във връзка с построяването на съветски установки за изстрелване на [[Балистична ракета|балистични ракети]] в [[Куба]].
 
Кризата започва на [[14 октомври]] [[1962]] г., когато американското разузнаване информира американския президент [[Джон Кенеди]] за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на [[28 октомври]] [[1962]] г., когато съветският лидер [[Никита Хрушчов]] обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.
 
Кубинската криза се смята за момента, когато ''Студената война'' е най-близо до прерастването и&#768;ѝ в [[ядрена война]]. Руснаците я наричат „Карибска криза“, американците – „Кубинска ракетна криза“, а кубинците – „Октомврийска криза“.
 
== История ==
=== Американско ядрено преимущество ===
[[КартинкаФайл:LeMay Cuban Missile Crisis.jpg|мини|Среща на президент Кенеди.]]
Различни изчисления показват, че [[САЩ]] има решително превъзходство над [[Съветския съюз]] през периода, водещ до Кубинската криза. Към края на 1962 г. [[Америка]] има огромно превъзходство по отношение на ядрените оръжия с повече от 300 шахтно базирани междуконтинентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети [[Поларис]]. От своя страна [[СССР]] разполага със само 4 до 6 шахтни установки, по изчисления на [[Белия дом]] през 1962 г. Разработването на съветските [[Р-16]] междуконтинентални балистични ракети значително се забавя след октомври 1960 г., когато по време на ''Катастрофата в [[Байконур]]'' загива целият технически екип и проектът изостава с година.
 
Ред 32:
 
==== Разполагане на ракетите ====
[[КартинкаФайл:Cuban crisis map missile range.jpg|мини|Обсег на руските ракети]]
Хрушчов изработва план за разполагане през май 1962 г. и към края на юли над 60 съветски кораба са на път за Куба, а някои вече пренасят военни товари. [[Джон Мъкон]], директор на [[ЦРУ]], предупреждава президента Кенеди, че някои от корабите може да пренасят ракети. Въпреки това Джон и [[Робърт Кенеди]], [[Дийн Ръск]] и [[Робърт Макнамара]] заключват, че Съветите няма да опитат такова нещо. Администрацията на Кенеди е получила неколкократно твърдения от руски дипломати, че няма ракети или планове за разполагане и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентална драма, която може да засегне американските избори през ноември.
 
Ред 51:
 
==== Отговор на Щатите ====
[[КартинкаФайл:The Cuba Missile Crisis.jpg|мини|Съвещание по време на Карибската криза]]
Разполагайки с доказателства за разполагането на ракетни бази в Куба, Кенеди свиква специална група от старши съветници на секретна среща в [[Белия дом]]. Тази група по-късно става известна като изпълнителен комитет на съвета за [[национална сигурност]]. От сутринта на 16 октомври групата се среща често, за да разработи отговор на заплахата. Незабавното бомбардиране е отхвърлено в началото. Остава само възможността за [[дипломация]], стеснявайки избора до морска блокада и ултимитализъм или пълномащабна инвазия. Избрана е блокада и е планирана инвазия, за която се мобилизират войници във [[Флорида]]. Но американското разузнаване греши в броя на съветските и кубински войници в Куба, вярвайки, че те са 10,000 и 100, 000, а всъщност те са съответно 43,000 и 270, 000. Също те не са наясно с факта, че 12 ядрени бойни глави са вече доставени и монтирани на артилерийски установки [[9К52 Луна|Фрог 3 Луна]] и могат да бъдат изстреляни при заповед на съветския командир на острова – генерал [[Иса Плиев|Плиев]], в случай на нападение. Въпреки че не са пряка заплаха за [[Америка|континентална Америка]], нападението вероятно ще е предшествано от ядрен удар по настъпващите сили с катастрофален резултат.
 
Това са няколко от проблемите относно морската блокада. Според [[Фидел Кастро]] няма нищо нелегално в ракетните инсталации; те със сигурност са заплаха за [[САЩ]], но подобни ракети, насочени към [[СССР]] са разположени в [[Европа]] (60 междуконтинентални балистични ракети [[9К330 Тор|Тор]] в четири ешелона близо до [[Нотингам]] във Великобритания; 30 ракети Юпитер в [[Италия]] и един ешелон в [[Турция]]). Има известни притеснения за съветската реакция към блокадата, която може да се превърне в ескалиращ ответен удар.