Асеманиево евангелие: Разлика между версии

Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения-ориенталист [[Йосиф Асеманий|Йосиф Симон Асемани]], виден католически деец и тогавашен префект на Ватиканската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия изток той го вижда в един славяногрцки манастир в [[Йерусалим]], купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи. Поканен от Асемани да се произнесе върху старинността на новооткритото евангелие, [[Матей Караман]], без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия [[Свидас]] (1081 или в края на X век)<ref>{{Цитат книга|last=Caraman|first=Matej|title=Alphabetum Slavonicum seu Illyricum, i.e. Alphabeta divi Hieronymi et divi Cyrilli |year=1753 |month= |publisher=s.n. |location=Rome |isbn= |pages=}}</ref>. Тази първа оценка, макар и под формата на догадка, е твърде точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII век. Трябва да се има пред вид, че Асеманиевото евангелие е първият старобългарски глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани, предава евангелието на [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]], наречено вече с името на своя откривател. Сега в библиотеката се пази под сигнатура ''Vat. Slav. 3''<ref>{{Цитат книга|last=Джурова|first=Аксиния|last2=Станчев|first2=Красимир|last3=Япунджич|first3=Марко|title=Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека|year=1985|month=|publisher=Свят|location=София|isbn=|pages=52 – 67}}</ref>.