Бяла черква: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 11:
| площ = 38,538
}}
 
'''Бя̀ла чѐрква''' е [[град]] в [[Северна България]]. Той се намира в [[област Велико Търново]], [[община Павликени]].
 
Line 40 ⟶ 39:
Землището на Бяла черква пази следи от древността, когато тук се заселват тракийски племена, привлечени от плодородната и красива земя.
 
Следващите обитатели на района – римляни, славяни, прабългари и османски турци, оставят в наследство крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от [[Никополис ад Иструм]] (с. Никюп) за [[Мелта]] (Ловеч) и [[София|Сердика]].
 
Първото селище – [[Бяла черква]] – възниква на по-високия десен бряг на река Росица още по време на Първата българска държава, като към началото на ХІІІ в. се намира в днешната местност Селище, разположената точно на юг от съвременната, лявобрежна, Бяла черква. През ХІV в. Бяла черква достига размерите на средновековен град, който до голяма степен е разсипан при нашествието на османците. Разположеното на десния бряг на р. Росица селище е записано за пръв път в османски фискален документ през 1450 г. под името „село Бяла черква“ и по това време има население от около 60 – 70 души. Според преданието неговите жители участвали в Първото търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. В ново време тази стара, дяснобрежна, Бяла черква започва да се означава в литературата като „Белинска“ по името на извора „Белина“, около който се развива селището преди турското нашествие. Към 1750 г. дяснобрежна Бяла черква напълно обезлюдява, като последните 4 български рода се преселват в турското селище Мурад бей кьой, разположено отсреща, на левия бряг на река Росица. Това село възниква още в края на ХІV в. като поселище на турски колонисти, които са били привлечени от изключително плодородната наносна почва и близостта на реката.
Line 48 ⟶ 47:
През 1843 г. местният даскал Драгия Ненов (по-късно приел духовното име Поп Димитър) прави препис на Паисиевата история, известен днес като „Горнотурченски“ или „Белочерковски препис“ – един от малкото напълно запазени преписи (съхранява се в НБКМ).<ref>[http://www.ezik-i-literatura.eu/2012/3-4/66-84.pdf Белочерковският препис (1843 г.) на „История славянобългарска“ и процесите в книжовния български език – в сп. „Език и литература“], бр. 3 – 4. 2012</ref> През 1849 г., когато поп Димитър създава <!-- Има потвърждение, че този местен свещеник е същият Драгия Ненов, понякога се смесва името му с името на неговия тъст, свещеник от Вишовград. -->първия вариант на [[Родословието на Бяла черква]], българските къщи (родове) са 107, докато турските са по-малко от 40. Процесът на нарастване на българското присъствие за сметка на турското продължава до освобождението на селото през юни 1877 г., когато и последните турски семейства панически напускат бившето вече село Мурад бей. Тази около 200-годишна демографска експанзия на българите в Бяла черква заздравява у тях убеждението, че турците могат чрез активни, макар и мирни действия, да се изтласкат от един малък район, на първо място от едно село. Така самочувствието, гордостта и в крайна сметка желанието за свободна държава на българските жители е в основата на големия принос, който дава Бяла черква през Априлското въстание. И още през 1978 г. името на селото официално е възстановено на Бяла черква. Този акт е отбелязан чрез надпис, поставен върху южната стена на паметника камбанария, издигнат със средствата на признателните белочерковци – най-характерната постройка в центъра на града.
 
[[Файл:BASA-2072K-1-338-105-Handicrafts of Bulgaria.JPG|мини|Снимка от фонда на българския етнограф Христо Вакарелски от Бяла черква.]]
Бяла черква е един от символите на [[Възраждането]] в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение.
 
Line 55 ⟶ 54:
Началото на училищното дело е поставено през 1835 г. с откриването на първото килийно училище. През 1858 г. е построена нова училищна сграда, а през 1874 г. е открито и първото в околността класно училище. През 1869 г. [[Бачо Киро]] създава в Бяла черква [[първото селско читалище в България]] „Селска любов“, а на следващата година – и първата пътуваща театрална трупа.
 
[[Файл:BASA-2072K-1-338-107-Handicrafts of Bulgaria.JPG|мини|Снимка от фонда на българския етнограф Христо Вакарелски; хурка и вретено, използвани при преденето на вълна.]]
Белочерковци активно се включват в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро и започва усилена подготовка за въстание. През бунтовния април (по стар стил) на 1876 година 103 въстаници начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира чета под ръководството на [[Поп Харитон]], [[Петър Пармаков]], [[Христо Караминков]] и [[Бачо Киро]]. Четата (192 души) води десетдневни (29 април – 8 май) героични сражения с турците в [[Дряновски манастир]]. През последната нощ четата организира единствената през Априлското въстание нощна атака на силно укрепена отбранителна позиция на турците. Атаката завършва неуспешно и четата се разпръсква. Озверели от своя провал да превземат манастира, турците избиват всички пленени въстаници, повечето от тях са разфасовани като в скотобойна. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси и да се завърне в Бяла черква, където се укрива в продължение на няколко дни. Предаден от трима свои съселяни, той е заловен и изправен пред турски съд в Търново. Обесен е на 28 май 1876 г. През същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.
 
Line 94 ⟶ 93:
 
=== Читалище ===
[[Файл:Читалище "Бачо Киро-1869".jpg|мини|Читалище „Бачо Киро- 1869“]]
Читалището на Бяла черква започва реалната си дейност в периода 1863 – 1865 и '''е сред първите десет читалища в България''' с непрекъсната дейност от основаването си до днес. До 1869 г. функционира без учредителна документация. През 1969 г. Бачо Киро написва устава му и започва воденето на официална „Кондика“. Следователно създаването на читалището и първите му стъпки (системно абониране за вестници, колективното им четене, събиране на средства за културни цели и пр.) става не по-късно от 1865 г. През 1869 г. тази вече дългогодишна дейност се официализира и издига на по-високо ниво, най-вече чрез настаняването му в нова, специално отредена за целта сграда, рязко разширяване на връзките и взаимоотношенията с близки и далечни селища, издаване на книги, собствен театър, който твърде бързо става пътуващ.
 
=== Други ===
Line 105 ⟶ 104:
* Паметник на мястото, където е заловен Бачо Киро от турците. На този паметник са изписани прощалните слова на революционера.
* Дъб с кръст („Комитският дъб“), намиращ се северно от Бяла черква, където през май 1867 г. спира за почивка четата на Филип Тотю. Под това дърво Филип Тотю поръчва по белочерковеца Георги Калчев необходимите за четата храна и медикаменти, които са доставени от друг белочерковец – Васил Петков. През 2002 г. силна гръмотевична буря унищожава вековното дърво. Днес кръстът се издига до младо дъбово дръвче, израснало на същото място.
* Кръст с мраморна плоча, поставен в памет на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която през 1868 г. преминава напосредственонепосредствено до Бяла черква на път за Балкана.
* Мемориален комплекс със скулптура в цял ръст на Цанко Церковски (от скулптора Иван Блажев), издигнати на неговия гроб в местността „Славееви гори“.
* Паметник в чест на освобождението на Бяла черква, издигнат на мястото, където белочерковци организирано посрещат руските войски на 6 юли 1977 г. (н. ст.) При посрещането дъщерята на Бачо Киро и учителка в местното девическо училище Ирина Бачокирова произнася прочувствено слово.
Line 127 ⟶ 126:
* [[Йордан Тодоров Хаджиев]] (р. 1933), писател
* [[свещ. Петко Франгов]] (1855 – 1931), летописец на Дряновската епопея, общественик, писател, драматург
* [[Пламен Дончев]] (р. 1938 г.), актьор с, най-известна роля: Малък Петко в TV-тв сериала „Капитан Петко Войвода“
* [[Райко Даскалов]] (1886 – 1923), политик
* [[Харитон Куев]] (1878 – 1940), депутат в V ВНС (1911), кмет на Пловдив (1919)
Line 141 ⟶ 140:
 
== Литература ==
* Драганова, Тодорка. Бяла черква. С., 1984.
* Илчев, Иван. Междено време. С., Колибри, 2005, 336 с. [вкл. Дневник на Илия Ванков от Бяла Черква, воден от 1 януари до 31 декември 1900 г.].
* Теодосиев, Николай. Родословие на Бяла черква (1720 – 1920). Велико Търново, Абагар, 2008, Х + 576 с.
* Теодосиев, Николай. Родословие на Бяла черква (1720 – 1920). ІІ издание. Велико Търново, Абагар, 2009, Х + 576 с.
* Теодосиев, Николай. От Чаталджа до Кървав камък (Военният дневник на Ангел Цачев Ненов от гр. Бяла черква, 1912 – 1913). С., издание на съставителя, 2012, ХХІV + 81 с.
* Теодосиев, Николай. Родът на Цанко Церковски. – Родознание. Genealogia, 2011, бр. 1 – 2, с. 72 – 83 (съкратен вариант).
* Теодосиев, Николай. Родът на Цанко Церковски. В: Краеведски четения по повод 140-та годишнина от рождението на Цанко Церковски. Съставител Марин Ковачев. Плавдив, Астарта, 2010, с. 57 – 75 (пълен вариант).
* Теодосиев, Н. Сборник Бяла черква. София, 2018. Съдържа статии по историята на Бяла черква, плюс 425 биографии на известни белочерковци.
 
== Външни препратки ==