Стоицизъм: Разлика между версии

В Рим стоицизмът бива сведен до етическа доктрина при минимум интерес към собствено метафизическите ѝ основания. С установяването на християнството дори от това стеснено разбиране остава съвсем малко. Едва с развитието на [[схоластика]]та и преоткриването на Аристотел биват възродени някои от логическите идеи на стоиците, доколкото те често са били именно алтернатива на аристотеловата трактовка на логическата проблематика<ref>Ebesen S., ''Where were the Stoics in the Late Middle Age?'', in ''Stoicism: transitions and transformations'', ed. Steven Strange, Cambridge: Cambridge Univ. Press, 2004, p108-130</ref>. Към края на [[Ренесанс]]а, в 16 в., се появява първото по-обстойно представяне на стоицизма, дело на [[Юстус Липсиус]]<ref> Justus Lipsius, ''De Constantia'' (libri duo), 1584; ''Manuductionis ad Stoicam Philosophiam'' (libri tres), 1694 </ref>. В следващия век философията на [[Спиноза]] обаче предлага едно впечатляващо превъплъщение на принципно стоическата мисъл. Малко по-късно с осъдителен тон [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]] пише за „новите стоици“<ref>Leibniz G., ''Sentiments de Socrate opposes aux nouveaux stoiciens et epicureens'', Philos. Schr. / Gerhardt 7:333 – 6.(=Ak VI.4:1384 – 8)

* [[Ради Радев (философ)|Радев Р.]], ''Антична философия'', Стара загора: Тракия, 1994, с. 590 – 617