Христо Мишев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал след запетая |
||
Ред 23:
=== Мащабно преустройство и ново строителство на градските пътни артерии ===
Бул. „Княгиня Мария-Луиза“ (старо име „Лиляна Димитрова“) се превръща в модерна артерия с 2 платна с по 3 ленти на движение и 7 пешеходни подлеза. Строителството започва през есента на 1980 г., а пусковият срок е 30 март 1983 г. Реконструкцията е с обща дължина от 4.3 км от кръстовището с бул. „Източен“ (бивш „Димитър Благоев“) до „Скобелева майка“. След „Гладно поле“ от южната страна е построено помощно улично платно до Белодробната болница, което е предназначено да обслужва предприятията, разположени в района. Строителството предвижда изграждане на пътен възел „Скобелева майка“ и е на обща стойност 12.8 млн. лева (в. „Отечествен глас“, 6 август 1981 г.) <ref>[В. Отечествен глас, Пловдив, 1979 – 1986.]</ref>
Вторият голям обект, изцяло проектиран и реализиран в периода 1979 – 86 г., е цялостната реконструкция на бул. „Цар Борис Трети Обединител (бивш „Георги Димитров“). Строителството е в отсечката от бул. „Христо Ботев“ до Тунела-юг с две ленти за движение във всяка посока и разделителна ивица между тях, както и на изграждане на серия от подлези – на Пловдивския университет, на Тримонциум, под Пощата и на Понеделник пазара. Строителството започва на 30.10. 1982 г., а булевардът е пуснат в движение на 3 декември 1983 година. Най-невралгичното и сложно място по цялата отсечка е пресичането на бул. „Цар Борис III Обединител“ с „Княгиня Мария-Луиза“. Взема се решение пресичането да стане на две нива с [[Тунел под пощата|транспортен подлез]], който да извежда автомобилният поток под „Гладстон“ (бивша „С. Димитров“) на повърхността чак до Художествената галерия (Отечествен глас, 20. 11. 1982 г., 11.02.1983 г.) Трудностите обаче са много, макар че общинари, археолози и проектанти са ги предвиждали още преди старта на строителството – в хода на работата на дълбочина от 3,5 -4.5 метра се появяват археологически находки – общо над 1000 m² многоцветни подови мозайки с изображения на птици, растителност, геометрични фигури, антични улици, части на водопроводи, на жилищни сгради и то не на едно, а на 2, че даже и на 3 нива (в. „Отечествен глас“ 9.12.1983 г.).2 „В истинска сага се превръща изграждането на двата пешеходни подлеза. Заради многобройните археологически находки те на няколко пъти са препроектирани и разширявани“<ref>[Пижев, А., Сукарев, В., Шивачев, Ст. История на община Пловдив (1878 – 1989). Пловдив, 2014.]</ref>.
Ред 31:
За 100-годишнината от Съединението само за 9 месеца се налага да бъде извършено колосално строителство на паметника на Съединението и района около него. Тогава се изгражда нова транспортна комуникация – бул. „6 септември“. Строителството е изключително напрегнато, а пречките са много – трябва да се направят подлезите до [[Аптека „Марица”|Аптека „Марица“]] и до [[Четвъртък пазар]]а, улицата около Дом Левски е без габарити, времето е малко, проект няма. Тогава е направена колонадата под Дом Левски. Паралелно се изгражда булевардът от днешния магазин „[[Билла България|Билла]]“ до жп прелеза след сградата на областната управа. С решение на ОНС през септември 1985 г. новата транспортна комуникация се именува на булевард „6-ти септември“, като включва улиците „6-ти септември“, „Бранислав Велешки“, „Любен Каравелов“, „Христо Г.Данов“, „Перущица“. На 28 август 1985 година завършва монтирането на паметника на Съединението, дело на проф. Величко Минеков, а на 19 септември цяла България се стича в Пловдив, за да чества вековния юбилей на Съединението.
Паралелно с това се реконструира бул. „В. Априлов“ и се прави преустройство на кръстовището пред сградата на областната управа, извършва се проектиране и преустройство на [[Бетонен мост (Пловдив)|Бетонния мост]], за да се осъществи пресичането на бул. „Христо Ботев“ на 2 нива. Строителството там започва на 1.12.1980 г. и е факт през август 1981 г. Изгражда се Асеновградския надлез, пътната връзка на ул. „Менделеев“ и кръстовището на Аграрния университет. Строи се транспортният възел на [[Коматевски транспортен възел|Коматевско шосе]], който е пуснат в експлоатация през декември 1985 г. Голям обект е и изграждането на Голямоконарско шосе и съоръжения при жп линията Филипово –Пловдив. Артериите са оформени с по 3 активни ленти в една посока, което осъществява и една от връзките с автомагистрала „Тракия“ (пуснат в експлоатация на 20 октомври 1984 г.). „Голямо внимание бе отделено на околовръстния път на Пловдив за свързването му с шосето за София, което бе осъществено с изграждането на мост над Марица на 6-и км, пътен надлез на жп линията Пловдив-София, и пътен възел при Пещерско шосе. По този начин се изгради в основни линии западният обход на Пловдив, свързващ Софийското с Асеновградското шосе“ (в. „Отечествен глас“, Пътно-комуникационните проблеми на Пловдив, 17.11.1981 г.)<ref>[В. Отечествен глас, Пловдив, 1979 – 1986.]</ref>.
=== Античният театър заблестява след 16 века пауза ===
След 16 века пауза е открит Античният театър. На 18 октомври 1981 г. един от най-красивите кътове на древния Филипопол заблестява с цялото си великолепие на Трихълмието. Част от амфитеатъра за първи път е разкрита през 1968 г. Проучванията обаче са затруднени заради съществуващо строителство, градено върху археологическите пластове. През 80 година цялото богатство е внимателно разкрито и проучено от екип, воден от ст.н.с. Лили Ботушарова. Вторият етап, свързан с възстановяване, консервация и адаптация на театъра към съвременния силует на Трихълмието и Пловдив, е възложен на Националния институт за паметниците на културата и се изпълнява от екип, ръководен от арх. Вера Коларова. „По нормативи на ЮНЕСКО такива паметници се реставрират за 10 години, но в Пловдив този срок беше съкратен 5 пъти“ (в. „Отечествен глас“ 17 октомври 1981 г.)<ref>[В. Отечествен глас, Пловдив, 1979 – 1986.]</ref> Откриването на древния театрон е посветено на 1300 години България. „В годините 80-а и 81-а се бях превърнал на технически ръководител по адаптацията на Античния театър. По четири оперативки на ден правехме, та я знам одисеята на „припасването“ на вижданията на археолози, на проектантските решения, на съвременни строителни технологии“, отбелязва Христо Мишев в интервю „Обичта към Пловдив живее с доказателства“ (в. „Отечествен глас“ 12 януари 1986 г.)<ref>[В. Отечествен глас, Пловдив, 1979 – 1986.]</ref>
=== Благоустройство и жилищно строителство ===
Ред 45:
Младежки хълм се разглежда като уникален ботанически резерват, който се превръща в място за спорт, развлечение и детски занимания. Там на 23 септември 1979 г. тръгва детската железница.
„''Уютът е крехка категория, но тежко на този град, който го загуби… За разлика от много други български градове, в Пловдив процесът на навлизане на новото е вървял с по-бавни, по-трудни и, бих казал, с по-мъчителни темпове. От височината на годините можем да твърдим, че това се е обърнало в щастие за града ни, избягнал решения, унифициращи характерите на градовете като заводски хляб''“. (заявява Христо Мишев в интервю на Драган Драганов във в. „Отечествен глас“, 12 януари 1986 г.)<ref>[В. Отечествен глас, Пловдив, 1979 – 1986.]</ref>
== Източници ==
| |||