Юнско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал след запетая
Ред 20:
Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки – множество, много, хиляди и др. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., и в Кратка история на България <ref name="Fol">Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 331</ref> въстанието е наречено ''антифашистко'', което противоречи на друго твърдение на същата историография от това време, че проведеното по-късно [[Септемврийско въстание]] е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 339</ref>. Може да се изрази съмнение по отношение оценките за този период от време, направени и записани в исторически изследвания от колективи и от именити историци и да се приемат като манипулативно представяне на историческата истина с цел създаване на заблуда в обществото. Не може да се приеме, че в България има [[фашизъм]] по време на управлението на БЗНС с министър-председател Ал. Стамболийски само няколко години след националната катастрофа и само 40 години след Освобождението. Политическата обстановка не се характеризира с радикални политически решения или крайна националистическа политика, както и няма политически среди, които да подкрепят крайно милитаристична, империалистическа политическа върхушка в България. Политическата обстановка не се характеризира и с други характерни особености от идеологията на фашизма – антидемократизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, култ към водача, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика, насочена към нарушаване на международното право и военна агресия в други държави <ref>Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>. Такова твърдение е безпочвено и поради това, че създателят на фашистката идеология Мусолини още не е установил диктатура в Италия и с това не е узаконен фашизмът като идеология, свързана с авторитарна националистическа политика, политическа доктрина и политическа власт.
 
По поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от [[Музей на революционното движение|Музея на революционното движение в България]]. След многогодишни изследвания на музея резултатите са публикувани в неговия годишник („Победа“, София, 1969). Три години по-късно е издадена книгата „Звезди във вековете“<ref>Музей на революционното движение в България, „Звезди във вековете“, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref>, един албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните – във въстанието загиват:
:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват 5 човека;
:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват 7 човека;