Вибрафон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 28x тире, 12x заглавие-стил, 11x нов ред, 3x тире-числа, 20 интервала, точка (ползвайки Advisor)
м Общи промени; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Vibraphone.jpg|thumbмини|300px|Вибрафон]]
 
'''Вибрафонът''' (Vibraphon, образувано от латинската дума ''vibro'' – „трептя“ и гръцката ''φωνή'' – „звук“) е [[музикален инструмент|музикален]] [[перкусионен инструмент]] от групата на пластинковите инструменти. Най-голяма популярност има в [[джаз]]-[[музика]]та.
Ред 44:
Идеята за устройството на вибрафона е разработвана по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] в [[САЩ]]. През 1916 година американският лютиер [[Хърман Уинтърхоф]], който се е интересувал от създаването на изкуствен прототип на човешкия [[глас]], работи върху различни проекти за създаване на механично устройство, което да произвежда вибрато. Именно с подобен вибрато-ефект Уинтърхоф смята, че ще се доближи до звученето на човешкия глас, но с механични средства. През същата година един от проектите му се увенчава с успех и бива прет за техническа реализация във фабриката за барабани на Лиди в [[Индианаполис]].
 
Това, което Уинтърхоф нарича ''vox humana sound'', се състояло от [[металофон]] с въпросния вибрато-механизъм задвижван от мотор. Моделите, които фирмата Лиди произвеждала, ползвали части изработени във фабриката на фирмата Deagan, базирана в [[Чикаго]] и занимаваща се с производство на [[Орган (музика)|органи]] и пластинкови ударни инструменти. Собственикът ѝѝ, John Calhoun Deagan, по това време с опит от около 50 години в бранша проявява интерес към вибрафона като инструмент и решава да разработи свой собствен модел.
 
През 1922 г. Deagan пуска на пазара инструмент под свой лиценз <!-- лиценз или патент? --> и подменя името vox humana sound с Вибрахарп, като същевременно спира договора си с Лиди. В продължение на години Deagan произвеждат инструмента под различни търговски имена, най-популярни сред които – Вибрахарп и Вибрафон. Тъй като постоянните промени на името водели до объркване за музикантите, този инструмент бил известен просто като „модел-145“, под който номер присъствал в каталога на Deagan.
Ред 55:
 
== Употреба ==
[[FileФайл:Metallophone Player by David Shankbone.jpg|thumbмини|250px|Изпълнение на вибрафон]]
Едни от най-изтъкнатите вибрафонисти са: Гери Бъртън, Лайънъл Хемптън, Милт Джаксън, Майк Майнери, Рой Айърс и Дейвид Фрийдмън.
 
Ред 108:
''Стакато'' – за получаването на стакато или „''secco''“ ефект изпълнителите не натискат педала, а когато звучи някой акорд, но искат да спрат отзвучаването само на един или два тона от акорда, те тушират пластината с накраиника на най-близко стоящата палка, а не с педала.
 
''Стоп-шлаг'' – това е удар при които палката остава върху пластината без да и&#768;ѝ бъде дадена възможност да отзвучава. Звукът е много кратък, подобно на стакато.
 
''Лък'' – понякога в класическите произведения, когато се търсят различни сонорни ефекти, се използва лък от контрабас, като звукоизвличането става съсс триене на лъка по ръба на пластините.
 
''Акордова техника'' – когато акордите не са в арпежиран вид, се изисква употребата на повече от две палки. Най-често изпълнителите използват 4 палки (по 2 във всяка ръка) и по рядко 6 (по 3 във всяка ръка). В миналото са се използвали 3 палки, като дясната ръка държи 2 а лявата 1. Акордовата техника набира популярност в края на 70-те години на миналия век като става емблематична за свиренето на вибрафон и маримба. Днес има редица школи и учебници, в които са изложени основните позиции при акордовата техника и комбинации от тях.
Ред 121:
== Звукови комбинации ==
=== Вибрафон и ударни инструменти ===
Комбинацията комплект барабани и вибрафон не е особено удачна, тъй като звучи непълно. Комбинацията ксилофон и вибрафон не е подходяща, тъй като се получава прекалено остър релефен звук поради специфичния звук на ксилофона. Добра „проводимост“ на звука има с маримбата, при което се получава много мек лиричен звук, а също и съсс глокеншпила, който звучи октава по-високо. Получава се лек ефирен светъл звук.
 
Характерно е използването на вибрафона в перкусионните ансамбли, където обикновено държи хармонията, но понякога се губи сред общо звучащата маса.