Атанасовско езеро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
мРедакция без резюме
Ред 24:
}}
[[Файл:Bulgaria Burgas Municipality geographic map bg.svg|мини|260px|Карта на община Бургас с Атанасовското езеро на север от град Бургас]]
'''Атанасовското езеро''' е [[езеро]], разположено в границите на [[Бургас]], между кварталите [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]] и [[Сарафово]] и западно от тях. То е част от [[Бургаски влажни зони|Бургаския езерен комплекс]] и граничи на изток чрез ''АтанасковскаАтанасовска коса'', която представлява около 1 km дълга [[пясъчна коса]] с [[Черно море]]. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на [[растения|растителния]] и [[животни|животинския]] свят, като част от тях са защитени от [[Закон за биологичното разнообразие|Закона за биологичното разнообразие]] и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством, които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 [[ха]], с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0.,8 – 0.,9 м дълбочина.<ref name="ПВБ">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35|заглавие=Орнитологични важните места. Бургаското езеро|достъп_дата=2012-05-9 |автор=Птиците в България}}</ref> За опазване на редки и изчезващи в страната и в [[Европа]], гнездещигнездящи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват „[[Атанасовско езеро (резерват)|Атанасовско езеро]]“.<ref name="иаос">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 | заглавие=Атанасовско езеро |достъп_дата =24 октомври 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ИАОС |цитат= |език= bg}}</ref>
 
'''Атанасовското езеро''' е [[езеро]], разположено в границите на [[Бургас]], между кварталите [[Изгрев (жилищен комплекс на Бургас)|Изгрев]] и [[Сарафово]] и западно от тях. То е част от [[Бургаски влажни зони|Бургаския езерен комплекс]] и граничи на изток чрез ''Атанасковска коса'', която представлява около 1 km дълга [[пясъчна коса]] с [[Черно море]]. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на [[растения|растителния]] и [[животни|животинския]] свят, като част от тях са защитени от [[Закон за биологичното разнообразие|Закона за биологичното разнообразие]] и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством, които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 [[ха]], с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както 0.8 – 0.9 м дълбочина.<ref name="ПВБ">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.birdsinbulgaria.org/ovm.php?l=bg&pageNum_Ovm_All=0&totalRows_Ovm_All=113&id=35|заглавие=Орнитологични важните места. Бургаското езеро|достъп_дата=2012-05-9 |автор=Птиците в България}}</ref> За опазване на редки и изчезващи в страната и в [[Европа]], гнездещи прелетни и зимуващи птици е създаден поддържаният резерват „[[Атанасовско езеро (резерват)|Атанасовско езеро]]“.<ref name="иаос">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://eea.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=33 | заглавие=Атанасовско езеро |достъп_дата =24 октомври 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=ИАОС |цитат= |език= bg}}</ref>
 
== Обща информация ==
Поради високата [[соленост]] на водата на езерото от 20 до 27,5%, езерото се използва за [[Солници|солодобив]] по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида, в който се осъществява.<ref name="ПВБ" /> Началото на това производство е през 1906 година. През езерото преминава, по изкуствено построена дига новото шосе от Бургас за квартал Сарафово, [[Летище Бургас]] и за [[Варна]]. Стария път и ж.п.жп линията Бургас-[[Поморие]] преминават през Атанасовската коса, успоредно на бургаския плаж. Дигата разделя езерото на две, свързани както по-между си така и с [[Черно море]] посредством канали. Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава, заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 [[Тон (мярка)|тона]] [[морска сол]].
 
През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен [[резерват]]. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро, са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията „поддържан резерват“. През 2001 година на брега на Южната част на езерото, до бензиностанцията на „Лукойл“ е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ През 2003 година е утвърден План за управление на защитената територия. През 2007 година бившата буферна зона е прекатегоризирана в защитена територия от категорията „защитена местност“. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на [[МОСВ]].<ref>{{грб|23}}</ref>
 
== Фауна ==
[[Файл:Атанасовско езеро.jpg|мини|250п|Вечерен изглед към езерото.]]
Срещат се немалко [[бозайници]]: [[видра]], [[дива котка]], [[полевка]] и др. Среща се също [[етруска земеровка|етруската земеровка]], която е най-малкият [[бозайник]] в света. От голямо значение е също видрата, която е със статут на световно застрашена.
 
От особено значени за флората на езерото са [[птици]]те. Това е едно от най-богатите от [[орнитология|орнитоложка]] гледна точка места в [[България]]. Тук на неголяма територия се наблюдават над 70% от всички птичи видове, които се срещат на територията на България. Установени са над 300 вида птици, от които 12 са обявени за застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Сред тях са са [[къдроглав пеликан|къдроглавият пеликан]], [[малък корморан|малкият корморан]], [[червеногуша гъска|червеногушата гъска]], [[белоока потапница|белооката потапница]] и [[ливаден дърдавец|ливадният дърдавец]]. 17 вида птици, които гнездят на територията на Атанасовското езеро, са включени в Червената книга на България: [[речна рибарка]], [[средиземноморска чайка]] и други. Голямото разнообразие от птици, които могат да се наблюдават близо до Атанасовското езеро се дължи особено на миграционния път [[Виа Понтика]], който минава през района. Най-голям брой птици могат да се видят тук по време на есенната [[миграция]].
 
== Пътеката на саблеклюна ==
Идеята за изграждането на посетителски център за туристи- природолюбители датира от началото на 1990-те години.<ref>Боев, З., Д. Радойнова. 1991. Ще снесат ли птиците от Атанасовско езеро златни яйца? – в. „Черноморски фар“, бр. 200 (961) / 12 ноември 1991: 2.</ref>
 
„Пътеката на саблеклюна“ е разположена на брега на Атанасовско езеро, в района около Укритието за наблюдение на птици. Изградена е по проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие.<ref>[http://saltoflife.biodiversity.bg/bg/KOGA_I_KAK_DA_POSETIM_EZEROTO_-c154 Проект „Солта на живота“, LIFE+, на Българска фондация Биоразнообразие]</ref> Представлява кръгов маршрут от 285 м., с информационни табели, посветени на дъждосвирцовите птици в Атанасовско езеро. През 2015 г. е изградена и наблюдателница за птици, изплетена от майстора от гр. Българово – Станко Киров.
 
„Главен герой“ на Пътеката е саблеклюнът Атанас, чрез чийто поглед по увлекателен начин се представят най-важните особености на дъждосворцовите птици.