Волфганг Амадеус Моцарт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Velo Vrbata (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 151.251.241.131 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
мРедакция без резюме |
||
Ред 39:
Моцарт прекарва [[1769]] г. в [[Залцбург]], а през [[1770]] – [[1773]] на 3 пъти посещава [[Италия]], където написва 2 опери и серенада, които са представени в [[Милано]] при голям успех. Там той има възможност да контактува и да се учи от знаменития композитор и музикален педагог [[Падре Мартини]]. Започва оформянето на големия музикант и кариерата му набира сила. През [[1773]] г. посещава [[Виена]], където написва няколко струнни [[квартет]]а и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а симфония.
През [[1769]] – [[1781]] г. е
От друга страна Моцарт е с късмет, че има работа. По онова време музикантите не са на почит и извън църквата музиката също не е на почит. В операта хората отиват, за да се веселят и напият, а музиката се слуша без особено внимание. При това публиката е разделена на фракции, всеки има своите фаворити и обижда опонентите.
Ред 85:
Моцарт има проблеми със здравето по време на целия си живот. Той прекарва [[ангина|ангини]], [[дребна шарка|шарка]], [[пневмония]], [[бронхит]] и [[ревматизъм]]. Последната болест го събаря, когато е в Прага (около [[25 август]] [[1791]]), той е блед, отпаднал, с много тъжен вид. След завръщането му във Виена състоянието му значително се влошава, обхваща го [[депресия]] и той споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че „Реквиемът“, който композира, е всъщност за собствената му смърт.
На [[20 ноември]] същата година Моцарт е прикован на легло. Той страда от подуване, болки и повръщане. Симптомите са описани като подуване на ръцете и краката<ref>Alfred Borowitz, „Salieri and the 'Murder' of Mozart.“ ''Musical Quarterly''. 59.2 (Apr. 1973). 265 – 6
Волфганг е убеден, че е натровен. Почти веднага след смъртта му започват да се разпространяват слухове, че е отровен от [[Антонио Салиери]], който му е завиждал на таланта. Много изследователи обаче отхвърлят тази хипотеза като несъстоятелна – според тях най-вероятната причина за смъртта на композитора е силната му преумора и изтощение, съчетана с бъбречно заболяване.<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTgyNTs0MQ== Травма причинила смъртта на Моцарт], Салиери бил негов приятел, а не отровител, твърдят специалистите</ref>
Ред 91:
Професор Готфрид Тихи, палеонтолог в Залцбургския университет, след изследване на [[череп]]а на Моцарт открива следи от черепно-мозъчна травма, започваща от лявото слепоочие към темето. Според него след травмата костите не са зараснали правилно. Съществува голяма вероятност това да е причинило вътрешни кръвоизливи и инфекции и, съчетано с бъбречната недостатъчност, да е причинило смъртта.
[[Файл:Hermann Kaulbach - Mozarts letzte Tage, 1873.jpg
Волфганг Амадеус Моцарт е погребан в общ гроб, а близките му и особено Констанца са съкрушени. Но тя бързо се съвзема, защото има 2 невръстни сина, за които трябва да се грижи, а и нейният съпруг оставя много дългове, които тя трябва да изплати. Тя моли тогавашния император Леополд II за пенсия и организира серия от концерти с музика на Моцарт, като публикува и част от творбите му. Омъжва се повторно и с помощта на втория си съпруг публикува биография на Волфганг Амадеус Моцарт през [[1826]] г.
Ред 98:
Някои специалисти са на мнение, че смъртта му се дължи на небрежността и нехайството на лекарите.
Една по-скорошна хипотеза е, че Моцарт е взимал лекарства, съдържащи [[антимон]], и е възможно да се е натровил с тях.<ref>{{cite book | author = John Emsley | title = The Elements of Murder: A History of Poison | publisher = Oxford University Press | year = 2005 | month = May | location = New York | pages = 220 – 221 | id = ISBN 0-19-280599-1}}</ref> Съществува и хипотезата, че Волфганг Амадеус Моцарт е починал по естествени причини. Съвременни изследователи твърдят, че неговите симптоми може би са проява на [[трихинелоза]].
== Характер и маниер на композиране ==
Ред 112:
Това се потвърждава от друго писмо до баща му (30 декември 1780 г.), в което описва работата си в [[Мюнхен]] над операта ''[[Идоменей]]'', където Моцарт прави разлика между композирана и написана музика. Според Конрад в този момент Моцарт е имал „последния проект“, но не и окончателния пълен и завършен вариант.
Около 150 от запазените творби на Моцарт са незавършени. Това представлява около 25% от всички негови запазени произведения.<ref name="Solomon 1995, 310"/> Не се знае защо толкова много от тях са останали незавършени. Сред възможните причини е, че вероятността и надеждата за [[продажба]] или [[представление]] са изчезвали по време на композирането. Моцарт често пише по поръчка и самият той заявява, че не би писал нещо без повод.<ref>Braunbehrens (1990, 147); Zaslaw (1994)
=== Импровизация ===
Ред 121:
Моцарт продължава да импровизира и като по-възрастен. Така например на концерта си в Прага през [[1787]] г. при изпълнението на симфония номер 38 (''„Пражката симфония“'') той завършва с половин час импровизации.<ref>Solomon 1995, 419</ref><ref>Quoted in Deutsch (1965, 477)</ref>
Понякога,
=== Музикална памет ===
Ред 131:
== Произведения, стил и нововъведения ==
[[Файл:K626 Requiem Mozart.jpg
Музиката на Волфганг Амадеус Моцарт<ref>[http://www.mozartproject.org/compositions/ Пълен списък с произведения]</ref> е своеобразен и типичен пример на [[Класицизъм|класическия стил]]. Когато започва да композира, Европа е завладяна от галантния стил – своеобразна негативна реакция, насочена против стила [[барок]]. Когато се появява Моцарт, той връща сложността на епохата на [[барок]]а, но го обогатява с нови музикални форми и го адаптира към новата социална среда.
| |||