Обсада на Белград (1456): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че )
Ред 44:
Силно превъзхожданите по брой защитници на крепостта разчитали главно на силата на огромната труднопреодолима [[Белградска крепост]], която била по това време най-доброто инженерно военно съоръжение на Балканския полуостров. Тъй като, Белград бил проектиран да бъде главен град на Деспотството на Стефан Лазаревич в 1404 г., след [[битка при Ангора|битката при Ангора]], главните работи били да се трансформира малката стара византийска крепост в много по-устойчива военна опорна точка. Тъй като, отоманските набези били очаквани, след като те се възстановили от получените тежки загуби нанесени им от [[Тимур]], напредналите строителни техники от Византийските и Арабски крепостни модели били използвани, след като били изучени през периода на военните конфликти със [[селджуки]]те в [[Мала Азия]] от средата на 11 век. Крепостта била проектирана със сложна форма с три линии на защита: вътрешната крепост със замък огромна главна кула, горният град с главните военни лагери с четири порти и двойна стена, и долният град с катедрала и градски център и пристанище на река Дунав. Резултатът от усилията бил най-сложното военно архитектурно постижение на Средните векове. След обсадата унгарците подсилили северната и източната страна с допълнителна порта и няколко кули, една от които Кулата Небойша (Nebojsa), била проектирана за артилерийски цели.
 
На 14 юли 1456 г. Янош Хуниади пристига до напълно обкръжения град с неговата флота по река Дунав, докатои турскатавлиза флотав есблъсък пос рекатурската Дунавфлота. Той разкъсва речната блокада на 14 юли 1456 г., потопявайки три големи отомански галери и пленявайки четири големи кораба и 20 по-малки кораба. С разбиването на султанския флот, Янош Хуниади вече могъл да транспортира своите войски и така нужната храна в крепостта. Отбраната на крепостта също била подсилена. Мехмед II нямал намерение зада прекрати обсадата и след едноседмичен тежък артилерийски обстрел, стените на крепостта били разрушени на няколко места. На 21 юли Мехмед II заповядал да започне главното нападение срещу крепостта, което започнало по време на залез слънце и продължило през цялата нощ. Обсаждащата армия нахлула в града и след това започнала обсада на крепостта. Тъй като това бил най-решителния момент от обсадата, Янош Хуниади наредил на защитниците да хвърлят поляти с катран дървени материали и друг възпламеним материал и след това наредил всичко това да се запали. Скоро стена от огън разделила еничарите биещи се в града от техните другари опитващи се пробият през празните пространства в горния град. Яростната битка между обкръжените еничари и войниците на Михаил Сзилаги вътре в горния град се обърнала в полза на християните, и унгарците успели да отблъснат яростното нападение откъм стените на крепостта. Еничарите останали вътре в града били изклани докато турските сили се опитвали да пробият защитата на горния град, понасяйки тежки загуби. Когато един турски войник почти успял да забие султанското знаме на върха на укреплението, войн от сръбски произход наречен Титус Дугович /Titus Dugović/ (Dugovics Titusz на унгарски) го сграбчил и заедно с него се хвърлил от крепостната стена (за този героизъм сина на Янош Хуниади, унгарския крал [[Матияш Корвин]], направил сина на Титус Дугович благородник три години по-късно).
 
== Битката ==