Мария Аделаида Савойска: Разлика между версии

== Годеница на бургундскияЛуи херцогдьо Бургон ==

С подписването на договора от Торино ([[29 август]] [[1696]] г.), с който бащата на Мария-Аделаида поема ангажимент да подкрепи Франция в [[Деветгодишната война]], е уреден и брак между Мария-Аделаида и бургундския[[Луи дьо Бургон]] (херцог Луина Бургундия) – най-големия внук на Луи XIV.{{sfn|Symcox|1983|p=116}} По предложение на маршал Дьо Фльори, Мария-Аделаида е изпратена във Франция, за да получи по-високо образование, преди да се омъжи за френския принц.{{sfn|Williams|1909|p=55}}

Посрещната от самия крал в Монтаржи, младата и очарователна принцеса успява да очарова Луи XIV.{{sfn|Mitford|2011|p=192}} Поради малолетието на Мария-Аделаида бракът ѝ с херцогаЛуи надьо БургундияБургон е отложен с няколко месеца. През това време тя редовно посещава КралскияКралското пансионучилище в Сен-Сир, организирано от [[Франсоаз д'Обинье, маркиза дьо Ментнон|мадам дьо Ментнон]].

На [[6 декември]] [[1697]] г., на дванадесетия ѝ рожден ден, Мария-Аделаида официално е омъжена за Луи Бургундскидьо Бургон, като сватбата им е отпразнувана във Версай. Съпругът на принцесата е най-голям син на [[Луи, великдьо дофинБурбон, наВеликият Франциядофин|великия дофин Луи]] и съпругата му [[Мария Анна Виктория Баварска]].{{sfn|Fraser|2007|p=295}}

Новата бургундска херцогиня поддържа изключително близки отношения с краля и съпругата му, мадам дьо Ментнон. Пристигането ѝ във Версай често е определяно като ''"глътка свеж въздух"''. В същото време МарияМари-Аделаид, както става известна тя във Версай, продължава да поддържа активна кореспонденция с роднините си в Савоя.

МарияМари-АделаидаАделаид използва влиянието си над краля, за да пречи на противниците си в двора да постигнат своите цели. Като най-голям противник на савойската принцеса се очертава [[ЛуизаЛуиз-Франсоаз Бурбонскадьо Бурбон|херцогиня Дьодьо Бурбон]], която е призната извънбрачна дъщеря на краля от [[Франсоаз-Атенаис, мадам дьо Монтеспан|мадам Дьо Монтеспан]]. Херцогиня Дьодьо Бурбон се опитва да уреди брак между дъщеря си и херцога на Бери - Шарл, който е девер на Мария-Аделаида. Мария-Аделаида обаче успява да убеди краля да ожени внука си за първата ѝ братовчедка - [[МарияМари ЛуизаЛуиз Елизабет Орлеанска]].{{sfn|Fraser|2007|p=238}} Влиятелната Мария-Аделаида има принос и за изпадането в немилост на херцога на Вандом – един от великите френски военачалници по онова време.{{sfn|Mitford|2011|p=219}}

*[[Луи дьо Бретан|Луи, херцог на Бретан]] (1707-1712);

През април 1711 г. от [[Дребна шарка|шарка]] умира свекърът на Мария-Аделаида – великия дофин Луи.{{sfn|Mitford|2011|p=226}} Като негов най-голям син Луи Бургундскидьо Бургон става наследник на френската корона и получава титлата Дофин на Франция, а Мария-Аделаида става нова дофина на Франция.

През февруари 1712 г. намиращият се все още в траур френски двор се мести във [[Фонтенбло]], където Мария-Аделаида вдига температура, която бързо преминава в шарка.{{sfn|Williams|1909|p=452}} След обилно кръвопускане и повръщане 26-годишната дофина умира във [[Версайски дворец|Версай]] на [[12 февруари]] [[1712]] г. Смъртта ѝ шокира краля и съпругата му, която пише в мемоарите си, че Мария-АеделаидаАделаида е втората жена, която кралят някога е обичал истински (първата е [[Анна Австрийска]], –майка майката на краляму). След смъртта на дофината дворът се премества в Марли, за да избегне по-нататъшно разпространение на заразата. В Марли обаче умира и съпругът на Мария-Аделаида.{{sfn|Mitford|2011|p=231}}

Нов наследник на престола се оказва най-възрастният син на Мария-Аделаида – херцогът на Бретан. Той обаче умира през март 1712 отново от шарка. Единственият оцелял от епидемията се оказва по-малкият син на Мария-Аделаида – бъдещият крал Луи XV, който е заключен в апартамента си заедно с гувернантката си, за да избегне кръвопускане до смърт, каквото лекарите са приложили преди това на брат му.{{sfn|Williams|1909|p=465}}