На 13 април 1909 година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на [[шариат]]а и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички офицери, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в [[Солун]] и [[Одрин]] създават като ответна реакция "''Армия на действието''". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията.
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,2001200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100 000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града, на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 24 април частите на Армията атакуват града и след ожесточени сражения на 26 април успяват да вземат столицата изцяло под свой контрол. Ръководителите на метежа са разстреляни или обесени, а около 10 хил. военни от Истамбулския гарнизон са интернирани в провинцията. На 27 април се състои съвместно заседание на двете камари на [[Османски парламент|Османския парламент]], на което султан [[Абдул Хамид II]] e лишен от халифския си сан. На негово място е избран брат му, който става султан под името [[Мехмед V]].
