Разлика между версии на „Военно дело в Древна Гърция“

м
Общи промени; козметични промени
м (Общи промени; козметични промени)
С възхода на полиса еволюира и нов стил на война: създава се [[хоплит]] [[Фаланга (формация)|фалангата]]. Хоплитите са тежко въоръжени [[Пехотинец|пехотинци]] с копия и щитове, а фалангата е тяхната бойна формация с припокрити щитове и насочени напред копия. На вазата Чиги, датирана около 650 г. пр. Хр., е най-ранното изображение на хоплити в пълен боен ред. При тази еволюция в стила на войната битките се състоят предимно в сблъсък на хоплитните фаланги от враждуващите полиси. Конницата се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]], но постепенно колесницата излиза от употреба<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://istorianasveta.eu/история/древният-свят/гърция/158-полемос.html | заглавие= Полемос|достъп_дата = 27 март 2018 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= Из „Гръцката цивилизация“, Франсоа Шаму|издател= |цитат= |език= }}</ref>.
 
Мащабът на военните действия се променя драстично след [[Гръко-персийски войни|гръко-персийските войни]], които бележат началото на [[Класическа Гърция]] (480 – 323 г. пр. Хр.). Да се бори с огромните армии на [[Ахеменидско царство|империята]] на [[Ахеменидско царство|Ахеменидите,]], действително е било извън възможностите на един-единствен полис. Окончателният триумф на гърците е постигнат чрез съюзяването им в невиждан дотогава мащаб. Възходът на [[Древна Атина|Атина]] и [[Древна Спарта|Спарта]] по време на този конфликт довежда директно до [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], която отново поражда диверсификация на военното дело. Акцентът се пренасочва към [[Морска битка|военноморски битки]] и стратегии за изтощение като блокади и обсади. След разгрома на атиняните през 404 г. пр. Хр. и разформироването на доминирания от Атина [[Делоски морски съюз]] Древна Гърция попада под [[спартанска хегемония]]. Но положението е нестабилно и Персийската империя спонсорира гръцки бунт от страна на обединените сили на Атина, [[Тива (полис)|Тива]], [[Древен Коринт|Коринт]] и [[Аргос]], завършил с [[Коринтска война|Коринтската война]] (395 – 387 г. пр. Хр.). Когато Персия сменя отношението си, на войната е сложен край, като персите възобновяват влиянието си в градовете от [[Йония]], а спартанците обещават да не се месят в [[Мала Азия]]. Спартанската хегемония продължава още 16 години, докато спартанците са разбити от тиванския генерал [[Епаминонд]] в [[Битка при Левктра|битката при Левтра]] (371 г. пр. Хр.).
 
Тиванците искат на свой ред да установят собствена хегемония над Гърция. Въпреки това Тива не разполага с достатъчно човешки и други ресурси и издържа само десет години начело. След смъртта на Епаминонд и загубата на човешка сила в [[Битка при Мантинея|битката при Мантинея]] тиванската хегемония е прекратена. Загубите отслабват и разделят всички гръцки полиси. Тези от Южна Гърция са твърде слаби, за да устоят на възхода на [[Древна Македония|македонското царство]], въздигнало се на север. С новаторска тактика [[Филип II Македонски]] успява да подчини голяма част от Гърция под властта си, като проправи пътя за завладяването на „познатия свят“ от сина си [[Александър III Македонски|Александър Велики]]. Възходът на македонското царство се приема като начало на [[Елинистическа епоха|елинистическия период]] и със сигурност отбелязва края на характерните битки на хоплитите в Древна Гърция.
== Военна структура и методи ==
=== Родове войски ===
[[FileФайл:Hoplites Chigi Vase.PNG|thumbмини|350п|Фаланга хоплити на вазата Чиги]]
Основна бойна единица е тежковъоръжената пехота, съставена от хоплити, които се бият заедно във военни формации – [[Фаланга (формация)|фаланги]]. Появяват се към края на 8 в. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/hoplite | заглавие=Hoplite |достъп_дата = |фамилно_име= |първо_име= |дата=23 декември 2015 |труд= |издател=[[Енциклопедия Британика]] |цитат= |език= en}}</ref> и наименованието им произлиза от [[щит]]а, който носят – хоплон (''ст.гр.'': ὅπλον). Най-голяма слава са имали [[спарта]]нските хоплити. Тежките пехотинци трябва сами да си набавят скъпото въоръжение със собствени средства и принадлежат към богатото съсловие. Именно хоплитите са олицетворение на армията на класическа Атина, набирана от десетте фили.
 
Освен тях има леко въоръжена пехота от стрелци с лъкове, къси копия, прашки, камъни и тояги. Те са много по-подвижни и се използват за бързи нападения и засади. Леките пехотинци са много по-малко познати от хоплитите, което се обяснява лесно с техния социален произход – те се набират измежду по-бедните граждани. Те не се нуждаят от защитни оръжия, защото тяхната задача е не да нападат или отблъскват, а да безпокоят и преследват противника.
 
Леката пехота придобива по-голямо значение през IV век пр. Хр. Още през [[Пелопонеската война]] има няколко поучителни опита за ползата от нея. Например атинският пълководец [[Демостен (военачалник)|Демостен]], прочул се в [[Битка при Сфактерия|битката при Сфактерия]], претърпява малко преди това, през 426 г. пр. н. е. тежко поражение в теснините на [[Етолия]] от местните планинци. Те изненадват атинския експедиционен корпус в труден терен и му нанесли тежки загуби, като го обсипват със стрели и къси копия и го обръщат в паническо бягство. Тези уроци не били забравени и в началото на IV в. пр. Хр. атинският стратег [[Ификрат]] организира пехотни части от леко въоръжени [[пелтасти]], наричени по името на носения от тях лек щит от ракита във форма на полумесец, ''пелта'', подобен на щита на [[Амазонки|амазонкитеамазонки]]те според легендата. Тези части много пъти постигали успехи дори срещу спартанските хоплити<ref name="Шаму">{{Шаму|Пета глава: Полемос}}</ref>.
 
[[Кавалерия|Конницата]] се използва по-рядко, отначало като бойна колесница с два коня, после като [[квадрига]]. Когато бойната колесница изчезва, нейното място заема конницата в днешния смисъл на думата. В Омировите поеми не се споменава никъде за участие на конници в сраженията и твърде малко се говори за езда. Но от VII в. пр. Хр. започват да се появяват изображения на въоръжени конници по вазите и барелефите. Постепенно значението ѝ нараства, по-специално през Пелопонеската война, когато се използва за тормоз и преследване на пехотата. Важен момент е използването на сиракузки коне срещу атиняните по време на катастрофалната [[Сицилийска експедиция]] от 415 – 413 пр. Хр., определила изхода на войната.