Воиславци: Разлика между версии

}}

 

 

В XIX век Воиславци е неголямо, изцяло българско село в Радовишка кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото има 340 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|234}}</ref>

 

В 1968 година митрополит [[Наум Злетовско-Струмишки]] поставя темелния камък на манастира „Успение на Пресвета Богородица”, а манастирът е осветен в 1980 година от епископ [[Горазд Тивериополски]], администратор злетовско-струмишки. Иконите са от 1975 година, дело на зограф Дончо от Секирник. Църквата не е изписана. В 1996 година митрополит [[Стефан Брегалнишки]] поставя темелния камък, а на 18 септември 2005 година [[Агатангел Брегалнишки]] осветява манастира „Свети Йоан Кръстител“. Иконите са от зографите Кръсто Тарабунов, Тони и Ромео от Радовиш. Църквата не е изписана. На 19 септември 2002 година Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък, а на 22 април 2007 година [[Иларион Брегалнишки]] освещава манастира „Свети Илия“. Иконите са от зограф Тони от Радовиш.<ref name="Брегалничка епархија"/>

 

;Родени във Воиславци

* {{флагче|България}} Атанас Манушков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.<ref name="Македонците 106">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.</ref>

* {{флагче|България}} Димитруш Войславски, деец на ВМРО<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 716.</ref>

 

<references/>