Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- на на + на ) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Етикет: Визуален редактор с уикитекст |
||
Ред 14:
Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и проф. дин [[Ана Радунчева]] от [[НАИМ]] при [[БАН]] и геофизикът инж. Мария Златкова изказват една друга хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши. Според тях цивилизация на [[Неолит]]а е оставила своите кодови послания в стотиците трапецовидни ниши, които носят информация, вероятно свързана с древния добив на злато. Според тях, някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на Каменно-медната епоха (5000 г. пр. Хр.) <sup>[15].</sup> Радунчева, Иванова и Златкова подчертават, че трапецът е важна форма за епохата на [[Енеолит]]а – през тази епоха жилищата и храмовете са били трапецовидни.<ref>[http://novinar.bg/news/shifarat-na-drevnite-rudari_MjUyODszMzg=.html в-к Новинар „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008]</ref>
Иванова защитава хипотезата, че нишите са всъщност форма на
Проф. Радунчева обяснява наличието на трапецовидните ниши с религиозните представи на праисторическите хора. Според нея входната врата към отвъдния свят е с формата на трапец, където душата на покойника се „завръща“ при свещените прародители.
|