Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии

Иванова защитава хипотезата, че нишите са всъщност форма на шифрованамаркировка информация зана златните залежи на територията на Родопите. Според нея а добивът на ценния метал е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях, а златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществявала от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Предполага се, че ако древните обитатели на Родопите са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали, разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Според Иванова нишите нарочно са правени на такива места, че да се виждат от далече – на вертикални скали по поречията на реките, по които са се придвижвали хората. Изработвали са ги и с идеята да бъдат трайни – с полирани стени, за да не се задържа вода в грапавините, което би улеснило ерозията, и под скална козирка. Ако не е имало естествен навес, са го издялвали.